Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).
Образувано е по касационна жалба, подадена от П.З, от [населено място] срещу решение №75/08.06.2018 г. по адм. дело №109/2018 г. на Административен съд – Габрово, с което е отхвърлено оспорването му против действия на Административен съд – В. Т, в качеството на администратор на лични данни по смисъла на чл. 3 от ЗЗЛД отм. , изразяващи се в незаконно разкриване и разпространение на личните му данни - три имена и местожителство като оспорващ в публикувано съобщение за обявление на Интернет страницата на Административен съд - В.Т.О в касационната жалба са за нищожност, недопустимост и неправилност на решението на Административен съд - Габрово, като постановено в нарушение на материалния закон отм. енително основание по чл. 209, т. 3 от АПК.
Ответникът по касационна жалба - Административен съд - В. Т не е взел становище по касационната жалба.
Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за основателност на касационната жалба и неправилност на оспореното решение.
Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, от надлежна страна и при наличие на правен интерес, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество, същата е НЕОСНОВАТЕЛНА.
Първоинстанционният съд е установил, че Запрянов не е подавал жалба пред КЗЛД, поради което не е налице отрицателната процесуална предпоставка на чл. 39, ал. 4 ЗЗЛД (изм.). По делото не е спорно, че на 12.09.2017 г. в обявление на Интернет страницата на Административен съд - В. Т по чл. 188, вр. чл. 181, ал. 2 АПК е съобщено, че е образувано административно дело №622/2017 г. на Административен съд - В. Т по оспорване на П.З от [населено място] срещу чл. 64, ал. 1 и чл. 64а, ал. 1 и ал. 3 от Наредба за определянето и администрирането на местните такси и цени на услуги на територията на О. В.Т.С е изложил доводи, че администраторът на лични данни - АС - В. Т е обработил личните данни - три имена и местоживеене на основание чл. 4, ал. 1, т. 1 ЗЗЛД отм. - обработването е необходимо за нормативно установено задължение на администратора на лични данни, като публикуваните в обявление на Интернет страницата на Административен съд - В. Т само три имена и местоживенее, без ЕГН, не дават възможност за пълна индивидуализация на жалбоподателя.
Касационната инстанция намира така постановеното решение за валидно, допустимо и правилно като краен резултат.
Не е налице основанието по чл. 209, т. 1 АПК - нищожност на решението. В касационната жалба не се сочат конкретни обстоятелства, водещи до нищожност на оспореното решение. Такъв порок на съдебно решение е налице, когато не са извършени всички правни действия, представляващи елементи от фактическия му състав. Нищожно е решението, когато не е постановено от съд или е постановено от съд, но извън пределите на правораздавателната му власт, постановено е от незаконен състав, противоречи на основите на правовия ред, изпълнението му е правно или фактически невъзможно или е напълно неразбираемо, така че волята на съда не би могла да се изведе и чрез тълкуване. Оспореното решение не страда от посочените по-горе пороци, поради което е валидно. При служебната проверка на решението на Административен съд - Габрово, Върховният административен съд констатира, че същото е и процесуално допустимо. Решението е правилно като краен резултат.
АС - В. Т в качеството на администратор на лични данни е обработил личните данни на Запрянов на основание чл. 4, ал. 1, т. 1 ЗЗЛД отм. - обработването е необходимо за нормативно установено задължение на администратора на лични данни - а именно задължението на АС да съобщи оспорването от Запрянов на подзаконов нормативен акт по реда на чл. 188 АПК вр. чл. 181, ал. 1 и ал. 2 от АПК в Държавен вестник и чрез поставяне на копие от обявлението на определеното за това място в съда и публикуване в Интернет страницата му. Въпреки, че в чл. 181, ал. 1 АПК е посочено само, че е задължително съобщаването в Държавен вестник на оспорения акт или негова част и номера на делото, без да се споменават данни на оспорващия, публикуването на трите имена на оспорващия в обявлението в Интернет страницата на съда (без други данни, които да дават възможност за пълната му индивидуализация - ЕГН или пълен адрес) е необходимо, за да се индивидуализира оспорването и да се даде възможност на лицата по чл. 182, ал. 2 и ал. 3 АПК да подадат молби за встъпване като страни по делото. Това е така, защото тези лица могат да издирят делото, по което желаят да участват по два начина - по номера на делото или по трите имена на оспорващия, предвид водените в съда азбучници.
Особеностите на именната конфигурация на Запрянов и липсата на друго такова лице със същите именни данни в Национална база данни "Население" не сочат на допуснато нарушение от страна на администратора на лични данни, който ги е обработил в съответствие с целите по чл. 2, ал. 2 ЗЗЛД отм. и законосъобразен като краен резултат е изводът на АС, че правата на физическото лице Запрянов не са нарушени при обработването на личните му данни от АС - В. Т.
В подкрепа на горното са и разпоредбите на Регламент (ЕС) 2016/679 на Европейския парламент и на съвета от 27 април 2016 година относно защитата на физическите лица във връзка с обработването на лични данни и относно свободното движение на такива данни и за отмяна на Директива 95/46/EО /Общ регламент относно защитата на данните/, които се прилагат от 25 май 2018 година. Съгласно чл. 288, §2 от ДФЕС (Договора за фунцкиониране на Европейския съюз) /ДФЕС/, регламентът е акт с общо приложение.Той е задължителен в своята цялост и се прилага пряко във всички държави - членки. Не е необходимо транспонирането му във вътрешния правов ред, тъй като регламентът става действащо право в държавата членка като част от автономното право на ЕС. С оглед на това независимо дали в съответната държава - членка са предприети мерки в националното законодателство за прилагане на разпоредбите на регламента, той поражда правно действие и следва да бъде съобразен от националните съдилища при постановяване на актовете им.
В съображение 20 от преамбюла на Регламента е посочено следното:" Макар настоящият регламент да се прилага, inter alia, спрямо дейностите на съдилищата и други съдебни органи, в правото на Съюза или в правото на държава членка могат да се определят конкретно операциите и процедурите по обработване на лични данни от съдилищата и другите съдебни органи. Компетентността на надзорните органи не следва да обхваща обработването на лични данни, когато съдилищата действат при изпълнение на своите съдебни функции, за да се гарантира независимостта на съдебната власт при изпълнението на съдебните задължения, включително вземането на решения....."
В раздел 5, Член 23 "Ограничения" от цитирания регламент изрично е посочено, че в правото на Съюза или правото на държава членка, което се прилага спрямо администратора или обработващия лични данни, чрез законодателна мярка може да се ограничи обхватът на задълженията и правата, предвидени в членове 12 - 22 и в член 34, както и в член 5, доколкото неговите разпоредби съответстват на правата и задълженията, предвидени в членове 12 - 22, когато подобно ограничение е съобразено със същността на основните права и свободи и представлява необходима и пропорционална мярка в едно демократично общество с цел да се гарантира:...е) защитата на независимостта на съдебната власт и съдебните производства".
Съгласно разпоредбата на чл. 181 АПК, чиито систематично място е в раздел втори на Глава десета, оспорването на общи административни актове се съобщава по реда на чл. 181, ал. 1 АПК, чрез обявление в Държавен вестник. Същата разпоредба е приложима и при оспорването на нормативните актове по силата на чл. 188 АПК. Цитираните разпоредби са част от процедурата по оспорването на общите и нормативни административни актове и поради това в тези случаи съдилищата действат в изпълнение на своите съдебни функции. Поради това правата на гражданите, участващи в съдебни производства следва да бъдат ограничени и съобразени със същността на това съдебно производство. Налице е необходима пропорционална мярка, тъй като в противен случай ще бъде осуетено съдебното производство и жалбоподателят не би могъл да получи търсената от него съдебна защита.
Касационният жалбоподател е лице, чиито лични данни са предоставени на Държавен вестник с цел провеждане на съдебното производство и приключването му със съдебен акт, каквото искане е направил самия оспорващ. Поради това по отношение на него ще важи ограничението за забрана за предоставяне на личните му данни.
Поради изложеното, настоящият съдебен състав приема, че решението на административния съд е валидно, допустимо и правилно като краен резултат и не са налице предвидените в чл. 209, т. 3 от АПК и посочени от касатора основания за неговата отмяна, поради което следва да бъде оставено в сила.
Разноски от касационния ответник не са претендирани пред настоящата инстанция, поради което такива не се присъждат в негова полза.
Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо от АПК, Върховният административен съд, пето отделение, РЕШИ:
ОСТАВЯ В СИЛА решение №75/08.06.2018 г. по адм. дело №109/2018 г. на Административен съд - Габрово. РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване.