Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).

Образувано е по подадена касационна жалба от инж. С.К – Директор на Регионална дирекция по горите – Берковица срещу Решение № 313/07.08.2017 г., постановено по адм. д. № 400/2017 г. на Административен съд – Враца. С обжалваното решение Регионална дирекция по горите – Берковица е осъдена да заплати на К.Я от [населено място] сума в размер на 300.00 лв., представляваща обезщетение за причинени имуществени вреди, равняващи се на заплатен адвокатски хонорар, направени в производството по АНД № 259/2016 г. по описа на Районен съд – Мездра и КАНД № 151/2017 г. по описа на Административен съд – Враца, по съдебно оспорване на Наказателно постановление № 45/17.05.2016 г., издадено от директора на РДГ – Берковица и отменено с влязло в сила решение на Районен съд – Мездра. Наред с това, Регионална дирекция по горите – Берковица е осъдена да заплати на Якимов сума в размер на 310.00 лв. за сторените в производството пред първоинстанционния съд разноски. Поддържа се становище, че направените разноски за адвокатско възнаграждение в производство по обжалване на наказателно постановление не са в пряка причинна връзка с отменения административен акт, каквото е изискването в чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ. Излага доводи за неправилност на съдебното решение поради нарушение на материалния закон и необоснованост – касационни основания за отмяна по чл. 209, т. 3 от АПК. Моли решението да бъде отменено, като бъде постановено друго по съществото на спора, с което да бъде отхвърлена исковата претенция изцяло.

В съдебното заседание пред настоящия съд касационният жалбоподател не се явява и не се представлява.

Ответната страна по касационната жалба – К.Я, в представено по делото писмено становище по касационната жалба, чрез процесуалния представител адв. С.К изразява становище за нейната неоснователност. Моли решението като правилно и обосновано да бъде...