Производството е по чл. 208 от АПК във вр. с чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ (ЗАКОН ЗА ОТГОВОРНОСТТА НА ДЪРЖАВАТА И ОБЩИНИТЕ ЗА ВРЕДИ).
Образувано е по касационна жалба на Комисия за финансов надзор (КФН), чрез своя проц. представител К.С против решение № 6322 от 01.11.2018 г., постановено по адм. дело № 8001/2018 г. по описа на Административен съд София - град, с което е осъден да заплати на Застрахователно дружество „Евроинс“ АД, сумата от 360 лв., представляваща обезщетение за причинени имуществени вреди, ведно с лихвата за забава след датата на завеждане на иска, считано от 22.01.2018 г. до окончателното изплащане на главницата и разноските по делото. Счита решението за неправилно, поради нарушение на материалния закон и необоснованост. Иска да бъде отменено, при условията на евентуалност, моли да бъде намален размера на присъденото обезщетение. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение.
Ответната страна по касационната жалба „Евроинс“ АД, чрез адв. Т.Я изразява становище за неоснователност по жалбата. Моли съдебното решение като правилно да бъде оставено в сила. Претендира разноски съгласно ДПЗС.
Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава заключение за основателност на касационната жалба.
Върховният административен съд, като взе предвид становищата на страните и провери решението при спазване разпоредбата на чл. 218 от АПК, прие за установено следното:
Касационната жалба е подадена в срок от надлежна страна и е процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна по следните съображения:
С посоченото решение в производство по чл. 203 и сл. от АПК във вр. с чл. 1 от ЗОДОВ съдът е уважил исковата молба на „Евроинс“ АД, против Комисия за финансов надзор (КФН), в която е предявена претенция за сумата 360 лв., представляваща имуществени вреди - разноски за адвокатско възнаграждение, направени в производството по обжалваното и отменено от съда незаконосъобразно НП № Р-10-110 от 15.02.2016 година, издадено от зам. председател на КФН. За да постанови този резултат, административният съд е приел, че е налице отменено по съответния ред наказателно постановление, както и са налице представени доказателства за направени по делото разноски, в това число за заплащане възнаграждение на адвокат, поради което е счел предявената претенция за доказана и основателна.
За да стигне до този правен резултат, административният съд е обсъдил подробно доводите на страните и събраните по делото доказателства. Приел е, че предявения пред него иск с правно основание чл. 1 ал. 1 от ЗОДОВ е допустим. Претенцията на ищеца е за възстановяване на вреди, настъпили в резултат от отменено по установения в закона ред Наказателно постановление. Съдът е приел, че след като направените от ищеца в хода на административно наказателното производство разноски не подлежат на възстановяване по приложимия процесуален ред за съдебно оспорване на НП, възможността да се да претендират тези суми е по реда на чл. 1 ал. 1 от ЗОДОВ.
По делото е безспорно установено, че с наказателно постановление НП № Р-10-110 от 15.02.2016 година, издадено от зам. председател на КФН, на ищеца е наложена имуществена санкция в размер на 1 000 лева, на основание чл. 319, ал. 2, пр. второ, във вр. с 1, т. 2 от КЗ. По повод подадена от лицето срещу горепосоченото НП жалба, пред Софийски районен съд е образувано НАХД № 22290/2016 год. С Решение № 184257 от 01.08.2017 година, оспорения акт е отменен изцяло като незаконосъобразен, обжалвано е и е оставено в сила с Решение №435 от 22.01.2018 г. по КНАХД № 10186, което е влязло в законна сила. За защитата си по образуваното и водено пред съда дело, свързано с обжалването на наказателното постановление, ищеца е ангажирал адвокат, като по делото са представени доказателства, че на 16 ноември 2017 г. по сметка на адвокатското дружество е платена сумата от 360 лв., адвокатско възнаграждение, представено е дневно извлечение от банкова институция, според което сумата от 360 лв. е изплатена по фактура 9 от 16.11.2017 г., осчетоводена на 23.11.2017 г. по сметка на адвокатското дружество.
Настоящата инстанция споделя извода на първостепенния съд, че отмяната на НП като властнически акт на административен орган, представлява материално правно основание по смисъла на чл. 1 ЗОДОВ за търсене на възмездяване на причинените от него щети, в това число и заплатените разноски за процесуално представителство.
Съгласно диспозитива на приетото тълкувателно решение № 1/15.03.2017 г. по ТД № 2/2016 г. на Върховен административен съд, при предявени пред административните съдилища искове по чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ за имуществени вреди от незаконосъобразни наказателни постановления, изплатените адвокатски възнаграждения в производството по обжалването и отмяната им представляват пряка и непосредствена последица по смисъла на чл. 4 от ЗОДОВ.
В мотивите на посоченото тълкувателно решение на ВАС, е изяснен въпроса какво е съдържанието на употребените в чл. 4 от ЗОДОВ понятия – пряка и непосредствена последица от увреждането. Неразделната взаимовръзка между издаденото наказателно постановление и потърсената от наказаното лице адвокатска защита е пряка и непосредствена, тъй като те се намират в отношение на обуславяща причина и следствие, т. е. не би била потърсена адвокатска помощ, ако не е издаден акт, увреждащ законни права и интереси на наказания субект. Безспорно, потърсената адвокатска помощ и платения адвокатски хонорар е пряка и непосредствена последица от издаденото наказателно постановление, тъй като обжалването на този акт е законово регламентирано и е единствено средство за защита на лицето, което твърди, че не е виновно и че неговите права са накърнени неправомерно от административния орган.
В разглеждания случай, правилно съдът е преценил, че са налице трите кумулативни предпоставки за отговорността, въведени от законодателя с чл. 1 ал. 1 от ЗОДОВ: да е налице отменено като незаконосъобразно наказателно постановление, да са реално претърпени имуществени вреди, от които да са настъпили обективно негативни последици в правната сфера на ищеца и да е налице пряка и непосредствена причинна връзка между отмененото НП и вредите.
В резултат на събраните по делото доказателства се установява по безспорен и категоричен начин, че претендираните за репариране имуществени вреди са реално претърпени от „Евроинс“ АД и се намират в пряка и непосредствена причинно - следствена връзка с отмененото НП.
Ищецът не би заплатил адвокатско възнаграждение и заплатените на това основание суми не биха представлявали вреда за него, ако не беше издадено наказателно постановление НП № Р-10-110 от 15.02.2016 година, издадено от зам. председател на КФН. Макар и да липсва нормативно установено задължение за процесуално представителство при обжалване на НП, адвокатската защита при атакуване законосъобразността на този акт се явява нормален и присъщ разход за обезпечаване на успешния изход на спора, поради което и вредите се явяват пряка и непосредствена последица от издаването му.
Правилно са преценени и присъждането на лихва върху обезщетението, както и лихва за забава. Решението е съобразено и с Тълкувателно решение № 3 от 22.04.2005 г. на ОСГК на ВКС, според което при незаконни актове на администрацията, началният момент на забавата и съответно на дължимостта на законната лихва върху сумата на обезщетението, както и началният момент на погасителната давност за предявяване на иска за неговото заплащане, е влизане в сила на решението, с което е отменен административният акт.
При липсата на допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила и при наличието на безспорни данни за правилно приложения на материалния закон, следва атакуваното пред касационната инстанция решение да бъде оставено в сила, а жалбата срещу него да се квалифицира като неоснователна.
С оглед изгода на делото на ответника по касация следва да се присъдят сторените разноски съгласно, представена фактура № 90 от 28.11.2018 г., съставена от „Адвокатско дружество З.В и Т.Я“, заедно с преводно нареждане от 06.12.2018 г. и извлечение от интернет банкиране, за движение по банкова сметка на дружеството при банка „ДСК“ ЕАД в размер на 480 лв.
Основателно е направеното от касатора искане за намаляване на адвокатското възнаграждение поради прекомерност. Същото е не е съобразено с разпоредбата на чл. 8, ал. 1, т. 1 от Наредба №1/2004 г. за определяне на размера на минималните адвокатски възнаграждения. Предвид изложеното следва да бъде удовлетворено искането за разноски до размер от 300 лв.
Водим от горното и на основание чл. 221 ал. 1 предл. второ от АПК, Върховният административен съд, трето отделение РЕШИ:
ОСТАВЯ В СИЛА решение № 6322 от 01.11.2018 г., постановено по адм. дело № 8001/2018 г. по описа на Административен съд София – град.
ОСЪЖДА Комисия за финансов надзор (КФН) да заплати на „Евроинс“ АД сумата от 300 лв., представляваща адвокатско възнаграждение. Решението е окончателно