Производството е по реда на чл. 208 - чл. 228 от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/ вр. чл. 160, ал. 6 от Данъчно - осигурителния процесуален кодекс /ДОПК/.

Образувано е по касационната жалба на директора на Дирекция „Обжалване и данъчно-осигурителна практика" /ОДОП/ – Варна при ЦУ на НАП против решение № 2327/30.11.2018 г. на Административен съд - Варна, постановено по административно дело № 1943/2018 г., с което е отменен Ревизионен акт /РА/ № Р-03002717005685-091-001/09.03.2018 г., издаден от органи по приходите при ТД на НАП - Варна, потвърден с решение № 85/23.05.2018 г. на директора на Дирекция ОДОП – Варна при ЦУ на НАП, и в полза на жалбоподателката са присъдени разноски в размер на 2 300 лв.

В касационната жалба се излагат доводи за неправилност на решението, поради неправилно приложение на материалния закон, съставляващо отменително касационно основание по чл. 209, т. 3 от АПК. Според касатора първоинстанционният съд неправилно е тълкувал и приложил разпоредбата на чл. 48, ал. 6 от ЗДДФЛ (ЗАКОН ЗА Д. В. Д НА ФИЗИЧЕСКИТЕ ЛИЦА) /ЗДДФЛ/. Претендира се отмяна на обжалваното решение, вкл. в частта му за разноските, и постановяване на друго по съществото на спора, с което да се отхвърли жалбата против РА, както и присъждане на юрисконсултско възнаграждение за двете съдебни инстанции.

Ответницата по касационната жалба – В.Й от [населено място] оспорва същата чрез процесуалния си представител адв.. Д и заявява искане да бъде оставено в сила решението на Административен съд – Варна, както и да й бъдат присъдени направените разноски за касационното производство, представляващи адвокатско възнаграждение в размер на 2 000 лв.

Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за допустимост и неоснователност на касационната жалба.

Върховният административен съд, първо отделение, след като прецени наведените в касационната жалба доводи, допустимостта, съответствието на решението с материалния закон в изпълнение изискването на чл. 218 от АПК,...