Производството е по реда на гл. ХII на АПК във вр. с чл. 166 от ДОПК.

Образувано е по касационни жалби на директора на Басейнова дирекция „Източнобеломорски район“ /БДИБР/ срещу решение № 2554/04.12.2018 г. на Административен съд Пловдив по адм. д. № 2120 по описа за 2018 г., с което е отменен акт за установяване на публично държавна вземане /АУПДВ/ № 31/10.05.2018 г., издаден от директора на БДИБР. Конкретни са доводите на касатора са за неправилност на решението заради противоречие с материалния закон. Изразява несъгласие с решаващия извод на съда за освобождаване от такса за водовземане от повърхностен воден обект във връзка с ползването на воден обект за аквакултури и свързаните с тях дейности, като разграничава понятията за водовземане и за ползване на воден обект в контекста на отделните разрешителни режими за двете дейности. Иска отмяна на решението и „потвърждаване“ на АУПДВ.

Ответникът по касация „П.А.Л. - БГ“ ЕООД, чрез процесуален представител изразява становище за неоснователност на касационната жалба. Иска присъждане на разноските за касационната съдебна инстанция.

Заключението на прокурора е за неоснователност на касационната жалба.

Като обсъди доводите на страните и в обхвата на проверката по чл. 218 от АПК, съдът прие за установено следното:

С оспорения пред АС Пловдив АУПДВ са установени в тежест на „П.А.Л. - БГ“ ЕООД задължения за такса за водовземане от повърхностни води за отчетни периоди 2014 – 2017 г. в общ размер 9 602.40 лева с лихви за забава в общ размер 1 567.97 лева. Актът е издаден на основание чл. 195б, ал. 1 от ЗВод (ЗАКОН ЗА ВОДИТЕ) във вр. с чл. 166 ДОПК и с позоваване на чл. 194, ал. 1, т. 1, б. „а“ от ЗВ.

С първоинстанционното решение е отменен АУПДВ. По констатациите на първостепенния съд „П.А.Л. - БГ“ ЕООД е субект на правото на водовземане от повърхностни води,...