Производството по делото е по реда на чл. 208 и сл. от АПК.

Образувано е по касационна жалба на Б.С – старши полицай в група „ООР“ към сектор „Охранителна полиция“ при РУ на МВР – гр. Н. срещу решение № 363/28.02.2018 г., постановено по адм. дело № 2704/2017 г. по описа на Административен съд - гр. Б., с което е отменена заповед с рег. № 304ЗЗ-1162/02.09.2017 г. за задържане на Д.К от [населено място] и е осъден да заплати разноски в размер на 410 лв. Релевират се оплаквания, че обжалваното решение е неправилно поради допуснати нарушения на материалния закон, съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост, представляващи отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Касационният жалбоподател се оплаква, че в противоречие със събраните доказателства съдът е приел, че оспорената заповед е издадена в нарушение на материалния закон и в противоречие с преследваната от закона цел. За необосновани приема изводите на съда за постановяване на акта при липса на категорично установени данни, от които да се направи предположение, че задържаното лице е извършило престъпление по чл. 195, ал. 1, т. 6 НК, за което е образувано досъдебно производство № 304ЗЗ-2249/2017 г. на РУ – гр. Н.. Освен за нарушения на материалния закон, касаторът сочи и за допуснати от съда съществени нарушения на съдопроизводствените правила поради липса на изложени мотиви, които да обосноват правните изводи на съда за посоченото противоречие на заповедта с материалния закон и с целта на закона. Подробни съображения, обосноваващи посочените оплаквания, се съдържат в касационната жалба, с която се иска отмяна на обжалваното решение и отхвърляне жалбата на Д.К срещу заповедта за задържане.

Ответникът по касационната жалба Д.К от [населено място] в депозирано по делото писмено възражение от адв. С.К, я оспорва.

Представителят на Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за основателност на касационната жалба.

Върховният административен съд, Първо отделение счита, че касационната жалба е подадена от надлежна страна и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и е процесуално допустима и разгледана по същество е основателна поради следните съображения:

За да отмени оспорената от Д.К от [населено място] заповед за задържане за 24 часа, посочена по-горе на основание чл. 71, ал. 1, т. 1 ЗМВР, съдът е приел, че административния орган не е събрал достатъчно данни за това, че именно Кирова е касиера, взел пари от магазин „Младост“ през процесния период от месец юли до месец септември, без да й се следват. Според съда по делото не е представена дори и жалбата от управителя на магазина, за която ответникът твърди, че е писмена и знае от нея от своя началник. Съдът е посочил, че според докладна записка от 02.09.2018 г. от полицай П.П по повод посещението в магазин „Младост“ търговският директор на „Водолей“ ЕООД Г.М е заявил, че е установил Кирова да е откраднала около 9 000 лв. за посочения по-горе период и той е бил поканен в РУ – гр. Н. да даде показания, каквито по делото не са представени. В обясненията по реда на чл. 176 ГПК съдът е посочил, че ответникът-административният орган, издал заповедта е заявил, че целта на задържането на Кирова е да й извършат обиск, какъвто не могли да осъществят на място в магазина, защото с тях нямало полицейски служител от женски пол, както и че намерените в нея банкноти били в размер на 550 лв. – сума, различна от липсите. Направен е извод от съда, че по делото няма никакви доказателства, че в магазина действително има липси на пари, след като дори сигналът за това не е представен. Обжалваното решение е неправилно постановено.

Правилно съдът е приел в решението си, че заповедта за задържане на основание чл. 72, ал. 1, т. 1 ЗМВР представлява принудителна административна мярка за предотвратяване възможността лицето, за което има данни да е извършило престъпление да се укрие или спрямо него да не може да се реализира наказателна отговорност.Това означава, че следва да е налице обосновано предположение за извършено престъпление, а не категорични доказателства за реализирането на такова. Административният орган, който постановява заповедта по чл. 72, ал. 1, т. 1 ЗМВР следва да събере достатъчно доказателства, за да обоснове предположението си за извършване на престъпление или за съпричастност към такова и тогава при условията на оперативна самостоятелност ако прецени, да извърши задържането.

В процесния случай в оспорената от Д.К заповед изрично е посочено, че предположението по отношение на нея е за извършено престъпление по чл. 195, ал. 1, т. 6 НК – кражба, извършена от длъжностно лице, възползвало се от служебното си положение в магазин „Младост“ в к. к. „Слънчев бряг“. При така установеното неправилно първоинстанционният съд е приел, че административният орган не е събрал достатъчно данни за това, че именно Д.К като касиер в магазина е взела пари за периода от месец юли до месец септември, както и че не е представена по делото и жалбата на управителя на магазина, за която полицейският орган твърди, че е писмена и знае за нея от своя началник. Разпоредбата на чл. 72, ал. 1, т. 1 ЗМВР изисква само наличие на данни, а това означава само предположение, че е възможно задържаното лице да е извършило престъпление, но не и да се докаже по категоричен начин, че то наистина е извършило престъпление. В тази връзка следва да се посочи, че съдът не е разграничил изискването на чл. 72, ал. 1, т. 1 ЗМВР за наличие на данни от чл. 207, ал. 1 НПК, уреждащ понятието „достатъчно данни“, при наличието на които се образува досъдебно производство. Установява се по делото, че такова производство е образувано - № 304ЗЗ-2249/2017 г., макар да не представено. Съдът не е съобразил и че Д.К след като е била касиер в магазин „Младост“ тя е материално-отговорно лице и е отговоря за съхранението на паричните средства в касата. Освен това при извършения личен обиск на Кирова, са намерени 550 лв. и макар тази сума да е различна от твърдените около 9 000 лв. не е основание да се приеме, че заповедта за задържането й е незаконна. Непосочването в заповедта за задържане, че е образувано досъдебно производство не сочи на липса на мотиви, тъй като издателят на заповедта е посочил такива, свързани с данни за извършване на престъпление – кражба и е конкретизиран обекта, където се предполага, че тя е извършена – магазин „Младост“, в който Д.К е била касиер. Не е обърнато внимание от съда и относно обясненията на полицейския орган, издал процесната заповед по реда на чл. 176 ГПК във връзка с чл. 144 АПК в съдебно заседание пред първостепенния съд, че данните за кражбата в магазина е получил от управителя на същия, който е видял на камерите, че Кирова взима пари, както и при задържането й тя се държала нагло и заявила, че е откраднала пари, но не са всичките, които й „приписват“.

С оглед гореизложеното настоящият съдебен състав на касационната инстанция счита, че обжалваното решение е неправилно постановено и затова подлежи на отмяна на посочените в касационната жалба основания и на основание чл. 221, ал. 1 АПК се постанови друго по съществото на спора, с което жалбата на Д.К срещу заповедта за 24-часовото й задържане бъде отхвърлена като неоснователна и недоказана. На отмяна подлежи решението и в частта за разноските.

Водим от горното и в същия смисъл Върховният административен съд, Първо отделение РЕШИ:

ОТМЕНЯ изцяло решение № 363/28.02.2018 г., постановено по адм. дело № 2704/2017 г. по описа на Административен съд - гр. Б. и вместо него ПОСТАНОВЯВА:

ОТХВЪРЛЯ жалбата на Д.К от [населено място] срещу заповед с рег. № 304ЗЗ-1162/02.09.2017 г., издадена от Б.С – старши полицай в група „ООР“ към сектор „Охранителна полиция“ при РУ на МВР – гр. Н.. Решението не подлежи на обжалване.