Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/.
Образувано е по касационна жалба на началника на М. П, чрез юрк.. Г, против решение № 2519/28.11.2018г. на Административен съд – Пловдив, постановено по адм. д. № 1642/2018г., с което е отменено решение №605 от 20.04.2018г. на началника на М. П и решение №920 от 01.06.2018г. на началника на М. П за поправка очевидна фактическа грешка в решение №605/20.04.2018 г. На основание заповед № ЗМФ-1318/27.12.2018 г. на Министъра на финансите, съгласно която се закрива М. П, като дейността, компетентността, правата и задълженията на М. П преминават към Териториална дирекция Тракийска, в съдебно заседание, проведено на 09.04.2019г., е конституиран като жалбоподател по делото директора на Териториална дирекция Тракийска.
В касационната жалба се съдържат доводи за неправилност на първоинстанционното решение поради противоречие с материалния закон, което съставлява отменително касационно основание по чл. 209, т. 3 от АПК. По подробни изложени в жалбата съображения касаторът моли да се отмени обжалваното решение. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение.
Ответникът по касационната жалба – „Гранд текстил“ ЕООД, чрез адв.. К, оспорва подадената касационна жалба и моли за оставяне в сила на първоинстанционното решение. Претендира присъждане на разноски.
Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба.
Върховният административен съд, състав на Осмо отделение, преценявайки допустимостта на касационната жалба и правилността на обжалваното решение на посочените касационни основания, както и след служебна проверка по чл. 218, ал. 2 АПК приема за установено следното:
Касационната жалба е подадена от надлежна страна по делото, в срок, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество тя е неоснователна.
Първоинстанционният съд е отменил по жалба на „Гранд текстил“ ЕООД решение №605 от 20.04.2018г. на началника на М. П и решение №920 от 01.06.2018г. на началника на М. П за поправка очевидна фактическа грешка в решение №605/20.04.2018 г.
В обжалваното решение митническият орган е приел, че митническата стойност на стоките по митническа декларация № 17ВG003012Н0033325 от 29.09.2017 г. следва да бъде определена на основание чл. 74 § 2 б. "б" от регламент /ЕС/№ 952/2013 въз основа на митническата стойност на сходни стоки, посочени по други MRN, със съответните ги индивидуализиращи данни, подробно посочени в решението. Началникът на М. П по точка трета от решението е определил нова митническа стойност на 12/дванадесет/ броя стоки, като общо дължимия ДДС е в размер на 18292, 61лв. по Решение №605 от 20.04.2018г., а по Решение №920 от 01.06.2018г. за поправка на Решение №605/20.04.2018 г., в размер на 18838, 52лв.
Административният съд въз основа на съвкупен анализ на събрания по делото доказателствен материал е стигнал до извод, че от страна на митническите органи не е обосновано приложението на чл. 140 вр. чл. 141 от Регламента за прилагане, вр. чл. 74, § 2, буква б) от МК, поради което процесният административен акт е незаконосъобразен. Било е установено, че не е извършен анализ съобразно изискванията на чл. 141 от Регламента за прилагане и съответно не са обосновали приложената от тях договорна стойност по внос от трето лице. Според съда митническите органи е следвало да установят, че стоките се търгуват на същото търговско равнище и по същество в същите количества, като доказателства в тази насока не са представени.
Решението е валидно, допустимо и правилно. Наведените с касационната жалба доводи са неоснователни.
Съдът е обсъдил подробно събраните по делото доказателства и е възприел фактическа обстановка, съобразена с тях. От правилно установените факти съдът е направил обоснован извод за незаконосъобразност на обжалваното решение №605 от 20.04.2018г. на началника на М. П и решение №920 от 01.06.2018г. на началника на М. П за поправка очевидна фактическа грешка в решение №605/20.04.2018 г.
Касационният съд намира изводите на АС – Пловдив за обосновани и законосъобразни. Решението е правилно и следва да се остави в сила като на основание чл. 221, ал. 2, изр. последно от АПК касационният съд препраща към мотивите на АС - Пловдив.
За пълнота следва да се акцентира върху обстоятелството, че в тежест на митническите органи е да обосноват определената по чл. 141, пар. 1 от Регламент за изпълнение 2015/2447 стойност на внасяните стоки.
Митническата стойност на стоките във връзка с прилагането на Общата митническа тарифа и нетарифните мерки, установени от разпоредби на Съюза, уреждащи специфични области, отнасящи се до търговията със стоки, се определя в съответствие с чл. 70 и 74 от Регламент (ЕС) № 952/2013 от 9 октомври 2013 година за създаване на Митнически кодекс на Съюза.
В конкретния случай митническият орган е приложил вторичния метод за определяне на митническа стойност по чл. 74, §2, б. б) от Регламент № 952/2013 г., въз основа на договорната стойност на сходни стоки. Прилагането на вторичните методи за определяне на митническата стойност е субсидиарно и изисква да е обоснована неприложимост на основния метод – въз основа на договорната стойност.
Както правилно е установил съдът не е извършен анализ на условията по доставките и съответно как това се отразява на цената на стоките за продажбата им за износ, на договорените от дружествата срокове и начин на плащане, на разликата в договорените количества, търговската марка и качеството на стоките. Съгласно чл. 141, §2 от Регламент за изпълнение 2015/2447 вр. чл. 74, § 2 от Регламент (ЕС) № 952/2013 при определяне на митническата стойност на внасяните стоки следва да се направи корекция, за да се вземат предвид значителните разлики в разходите и таксите между внесените стоки и въпросните идентични или сходни стоки, дължащи се на разликите в разстоянията и видовете транспорт. А съгласно чл. 141, §5 от Регламент за изпълнение 2015/2447 договорната стойност за стоки, произведени от различно лице, следва да се взема предвид само когато не може да се установи договорна стойност за идентични или сходни стоки, произведени от лицето, което е произвело стоките, чиято стойност се определя. В процесното решение на началника на Митница – Пловдив липсва необходимия анализ по чл. 141 от Регламент за изпълнение 2015/2447 на посочените съществени елементи във връзка с използвания вторичен метод за определянето на митническата стойност на стоките.
Във връзка с гореизложеното обжалваното съдебно решение се явява правилно постановено и следва да бъде оставено в сила.
Разноски: С оглед неоснователността на касационната жалба на началника на М. П, на „Гранд текстил“ ЕООД следва да се присъдят сторените разноски по делото за адвокатско възнаграждение в размер на 850 лв.
Водим от гореизложеното и в този смисъл, Върховния административен съд, състав на Осмо отделение РЕШИ:
ОСТАВЯ В СИЛА решение № 2519/28.11.2018г. на Административен съд – Пловдив, постановено по адм. д. № 1642/2018г.
ОСЪЖДА Териториална дирекция Тракийска да заплати на „Гранд текстил“ ЕООД разноски за адвокатско възнаграждение за касационната инстанция в размер на 850 лв. (осемстотин и петдесет лева). Решението е окончателно.