Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/.

Образувано е по жалба на К.Ц срещу решение № 155 от 10.07.2018 г. по адм. д. № 81/2018 г. на Административен съд Кюстендил, с което е отхвърлена подадената от него жалба срещу заповед № 90030/08.04.2013 г. на началника на Сектор „Пътна полиция“ при ОД на МВР-Кюстендил за наложена принудителна административна мярка по чл. 171, т. 4 от Закон за движение по пътищата /ЗДвП/ изземване на свидетелство за управление на лице, което не е изпълнило задължението си по чл. 157, ал. 4,

Излага касационни основания за неправилност на решението поради нарушение на материалния закон и необоснованост. Съдът неправилно преценил доказателствата по делото, не е доказано връчване, респ. влизане в сила на наказателните постановления, на които се основава заповедта. Неправилно съдът определил доказателствената тежест, като счел, че жалбоподателят следва да докаже, че наказателните постановления не са влезли в сила. От представените копия на наказателни постановления не е ясно кога и на кого са връчени. Ответната страна не е взела становище.

Прокурорът дава заключение за неоснователност на касационната жалба.

Касационната жалба е процесуално допустима, подадена на 23.07.2018 г., в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, при връчено съобщение за решението на 11.07. 2018 г. Разгледана по същество е неоснователна.

За да отхвърли подадената жалба съдът е приел, след анализ на събраните писмени доказателствени средства, че са налице материалноправните предпоставки за издаване на обжалваната заповед, т. е. осъществен е фактическия състав за налагане на принудителната административна мярка по чл. 171, т. 4 от ЗДвП изземване на свидетелство за управление на лице, което не е изпълнило задължението си по чл. 157, ал. 4, а именно: отнемане на всички 39 контролни точки на водач и неизпълнение на задължението от същия да върне свидетелството си управление на МПС на компетентния административен...