Производството е по чл. 208 и сл. АПК.

Образувано е по касационната жалба на Д.Г от [населено място], подадена чрез пълномощник, против решение №887 от 27.04.2018 г. по адм. д. №3490/2017 г. по описа на Административен съд - Варна, с което съдът е отхвърлил жалбата на Генов срещу заповед № 819з-227/07.11.2017г. на началника на сектор „Пътна полиция“ към Областна дирекция на МВР - Варна /ОДМВР/. Касаторът навежда доводи за неправилност на съдебния акт поради постановяването му при съществени нарушения на съдопроизводствените правила и нарушение на материалния закон - касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Прави искане за отмяна на обжалваното съдебно решение и постановяване на друго, с което оспореният акт бъде отменен като незаконосъобразен.

Ответникът - началникът на сектор „Пътна полиция“ към ОДМВР - Варна, не изразява становище.

Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба.

Върховният административен съд, след като провери правилността на обжалваното решение, приема следното:

По делото няма спор за факти. Спорът е по приложението на материалния закон.

Предмет на контрол за законосъобразност пред Административен съд - Варна е заповед № 819з-227/07.11.2017 г. на началника на сектор „Пътна полиция“ към ОДМВР - Варна, с която е иззето свидетелство за управление на моторно превозно средство /СУМПС/ №[номер], издадено на Д.Г на 20.04.2017г. от ОДМВР - Варна, на основание чл. 19 от Наредба № I-157/01.10.2002 г. за условията и реда за издаване на свидетелство за управление на моторни превозни средства, отчета на водачите и тяхната дисциплина /Наредбата/.

Първоинстанционният съд е установил, че Д.Г е притежавал СУМПС от 2010 г. за придобита правоспособност за управление от категория В. Не е било спорно, че на 30.03.2017 г. Генов е придобил правоспособност за управление от категория А. Същият е подал заявление за издаване на ново СУМПС предвид новото обстоятелство и такова му е било издадено...