Производство по чл. 208 и сл. АПК.

Образувано по касационна жалба на Т.Т - полицейски инспектор при отдел „Пътна полиция“-СДВР против Решение №849 от 13.02.2018г. на Административен съд София – град по адм. д.№ 794 по описа за 2018г., с което по жалба на Л.К от [населено място] е отменена Заповед за задържане на лице № 227зз-3914/20.12.17г на Полицейски орган при отдел „Пътна полиция“-СДВР, издадена на осн. чл. 72 ал. 1 от ЗМВР.

В касационната жалба се твърди, че съдебното решене е недопустимо, евентуално – неправилно, на всички основания по чл. 209, т. 3 АПК. Неправилно съдът приел, че в заповедта за налагане на оспорената принудителна административна мярка липсва посочено правно основание. Иска отмяна на решението и отхвърляне на жалбата против ПАМ, евентуално - намаляване на присъдения адвокатски хонорар до минимален размер.

Ответникът Л.К от [населено място] оспорва жалбата. Иска оставяне в сила на съдебното решение.

Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба в подробно становище по съществото на делото.

Върховният административен съд, състав на осмо отделение, като обсъди допустимостта на касационната жалба и направените в нея оплаквания, при спазване на разпоредбите на чл. 218 и чл. 220 АПК, намира жалбата процесуално допустима, а по същество - неоснователна, поради следното:

За да отмени оспорения индивидуален административен акт, съдът е приел, че той е издаден от компетентен орган в предвидената писмена форма, но в него, макар да са изложени фактически основания, не е посочено правно основание за издаването на акта. Обосновано съдът е приел, че посочването на разпоредбата на чл. 71, ал. 1 ЗМВР, без конкретна точка от нея е равно на липса на посочено правно основание. Отделно от това, никакви доказателства в административната преписка и пред съда не са представени, подкрепящи посоченото от издателя на акта фактическо основание – „управлява МПС след употреба на наркотични...