Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/.

Образувано е по касационна жалба от кмета на О. Р против решение № 48/19.11.2018 г. по адм. д. № 411/2018 г. на Административен съд – Русе. В жалбата поддържа, че решението е недопустимо поради липсата на правен интерес за жалбоподателя. Обжалваният акт е с определен срок на действие и този срок е изтекъл към момента на постановяване на решението. Възразява, че решението е и неправилно поради нарушение на материалния закон и необоснованост. Моли да бъде отменено обжалваното решение и претендира заплащане на юрисконсултско възнаграждение.

Ответникът по касационната жалба - ЕТ „Ниси - Н.С“ [населено място], редовно призован, не се представлява. В писмено становище по делото оспорва касационната жалба и моли да бъде оставено в сила решението.

Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение, че касационната жалба е допустима, но неоснователна по същество. Възражението за недопустимост на жалбата е неоснователно, тъй като към датата на предявяване на жалбата пред първата инстанция безспорно жалбоподателят е имал правен интерес от оспорване и доводите на съда в тази насока са правилни. Неоснователни са и възраженията за неправилност на решението. Посочените от административния орган правни основания за издаване на заповедта - чл. 18, ал. 1 и чл. 20, ал. 5 от Наредба № 5 за търговската дейност на територията на О. Р не кореспондират с фактите и обстоятелствата, изложени в същата заповед. Правилно съдът е приел, че липсата на конкретни фактически съображения и относими към тях правни основания, които водят до формиране на волеизявлението на административния орган нарушава формата на същия и съставлява съществено нарушение на административнопроизводствените правила, обосноваващо незаконосъобразност на акта. При постановяване на обжалваното решение не са допуснати нарушения, съставляващи касационни основания за отмяна, поради което следва да се остави в сила.

Върховният административен съд, ІІІ отделение, в настоящия състав, намира, че касационната жалба е подадена от надлежна страна в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и е процесуално допустима.

Производството пред Административен съд – Русе е образувано по жалба на ЕТ „Ниси – Н.С“, представляван от управителя Н.С, срещу Заповед № РД-01-1955 от 27.07.2018 г., издадена от зам.-кмет на О. Р, съгласно заповед за заместване № РД-01-1854 от 17.07.2018 г., с която е отказано вписване на нов срок на валидност в издаденото Разрешение № 191/28.02.2018 г. за търговска дейност на открито за 22 кв. м. общински терен в Парка на младежта за дейност: Атракционно влакче с маршрут за движение: от „Вазата - Тенис корта - А. М - А. П – Вазата”, съгласно Решение от 20.02.2018 г. на Общинската комисия по организация и безопасност на движението /КОБД/.

С обжалваното решение, Административен съд - Русе e отменил обжалваната заповед и е осъдил О. Р да заплати на ЕТ „Ниси – Н.С” сумата 350 лева – разноски по делото. Приел е, че заповедта е издадена в нарушение на изискванията по чл. 59, ал. 2, т. 4 АПК. Като правно основание за издаването и в заповедта са посочени чл. 18, ал. 1 и ал. 2 вр. чл. 20, ал. 5 от Наредба № 5. Според съда посочените разпоредби не обосновават разпоредените с оспорения акт правни последици. Според тях кметът на общината може да откаже издаването на разрешението за ползване на място за търговия на открито, като отказът се мотивира писмено за обстоятелствата, които го налагат. Цитираните разпоредби систематично се намират след тези, уреждащи редът и условията за първоначалното издаване на разрешение за дейността и регламентират отказа за това, но не и хипотеза на неудължаване на срока, респ. отказ за вписване на нов срок на валидност на вече издадено такова, каквото е разпоредено с процесната заповед. Съдът е приел, че изложените в заповедта факти не кореспондират с визираните в нея правни основания.

Решението е правилно. Съдът е изложил обосновани изводи при съобразяване на приложимия материален закон.

Доказателствата по делото установяват, че ЕТ „Ниси – Н.С“ е подал искане вх. № ТУ-04-156 от 26.02.2018 г. по чл. 16, ал. 1 от Наредба № 5 за търговската дейност на територията на О. Р, приета от ОбС - Русе и Глава ІІ, Раздел ІІ от Наредба № 16 на ОбС - Русе за издаване на разрешение за извършване на търговска дейност на открито за дейност: “Атракционно влакче в Парка на младежта”. На търговеца е било издадено Разрешение № 191/28.02.2018 г. за търговска дейност на открито за 22 кв. м. общински терен в Парка на младежта за дейност: Атракционно влакче с утвърден маршрут за движение, съгласно Решение от 20.02.2018 г. на Общинската комисия по организация и безопасност на движението /КОБД/. Разрешението е издаденото на основание чл. 15 от Наредба № 5 за търговската дейност на територията на О.Р.П разрешението е издадено за срок от един месец – 01.03.2018 г. до 01.04.2018 г. и впоследствие срокът му е удължаван неколкократно с по един месец до 01.08.2018 г., вкл., съгласно чл. 20, ал. 5 от Наредба № 5. След подадено писмено уведомление с вх. № 30-1929-2 от 24.07.2018 г. с искане за удължаване на срока на разрешението до 01.09.2018 г., към което е приложено платежно нареждане, удостоверяващо платената следваща такса в размер на 140, 36 лв., е била издадена Заповед № РД-01-1955 от 27.07.2018 г., от зам.-кмет на О. Р, с която е отказано вписване на нов срок на валидност в издаденото Разрешение № 191/28.02.2018 г. за търговска дейност на открито за 22 кв. м. общински терен в Парка на младежта за дейност. Като фактическо основание за издаването й е посочено, че към момента на постановяването й липсва утвърден маршрут за движение на Атракционното влакче, съгласно чл. 24г от ЗАвтП (ЗАКОН ЗА АВТОМОБИЛНИТЕ ПРЕВОЗИ) /ЗАвтП/, тъй като помощният орган по параграф 1а, ал. 3 от Закон за движение по пътищата /ЗДвП/ – КОБД е отменил решението, с което е утвърдил маршрута на движение на влакчето.

Неоснователно е възражението на касационния жалбоподател за липсата на правен интерес от оспорването на заповедта. Едноличният търговец е имал разрешение за извършване на търговска дейност на открито: Атракционно влакче за периода до 01.08.2018 г. Преди изтичането на този срок той е подал искане за продължаване на срока на разрешителното, платил е таксата и в този срок е била издадена обжалваната заповед. Независимо дали искането му ще се прецени като искане за продължаване на срока на действие на разрешителното или като искане за издаване на ново разрешително, за търговеца е налице правен интерес от подаване на жалбата му, поради това че издадената заповед засяга негови права и законни интереси.

Изложеното в касационната жалба твърдение, че в Наредба № 5 за търговската дейност на територията на О. Р не е регламентиран ред за удължаване на срок на разрешителното, поради което е приложен редът за отказ за издаване на разрешително по Наредбата, противоречи на съображенията, посочени в самата заповед. С нея е отказано вписване на нов срок на валидност на разрешителното на ЕТ „Ниси – Н.С“. Като основание за отказа е посочена липсата на утвърден маршрут на Атракционното влакче. Фактите по делото установяват, че такъв маршрут е бил утвърден и той не е отменен от компетентния за това административен орган.

Обосновано и в съответствие с материалния закон административният съд е приел, че помощният орган по §1а, ал. 3 от Закон за движение по пътищата /ЗДвП/ – КОБД не е компетентен да утвърждава маршрута на движение на Атракционното влакче. Съгласно чл. 24г от ЗАвтП (ЗАКОН ЗА АВТОМОБИЛНИТЕ ПРЕВОЗИ) компетентността за това принадлежи изцяло на кмета на общината. Възможно е комисията като помощен орган да предоставя становище по този въпрос, но окончателното утвърждаване на маршрута или отказа за това, следва да бъде извършено от кмета на общината с нарочна заповед. Дори и да се приеме, че е налице отказ да се издаде разрешително за упражняване на търговска дейност на открито, фактическите основания за отказа не са налице, поради което обжалваната заповед правилно е отменена. Касационната инстанция споделя изводите на административния съд и намира решението за правилно.

Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо АПК, Върховният административен съд, трето отделение, РЕШИ :

ОСТАВЯ В СИЛА решение № 48/19.11.2018 г. по адм. д. № 411/2018 г. на Административен съд – Русе. Решението е окончателно.