ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 58

С.,03, 02, 2014 година

Върховният касационен съд на Република България, Търговска колегия, І т. о., в закрито заседание на 11 ноември две хиляди и тринадесета година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: Никола Хитров

ЧЛЕНОВЕ: Елеонора Чаначева

Росица Божилова

при секретар

и с участието на прокурора

изслуша докладваното от председателя /съдията/ Никола Хитров

т. дело № 1462 /2013 год.

Производството е по реда на чл. 288 ГПК.

Образувано е по касационна жалба на Е. Б. Е. Е.-П. против решение № 1364/16.11.2012 г. по в. т.д. № 1185/2012 г. на Пловдивски АС, с което по същество се осъжда касаторът да заплати на Я. АД-Б. сумата 112 585.95 лв., представляваща сбор от изплатени от ищеца на ответника суми за енергия за разпределение СрН за обекта на ищеца в П. при захранване чрез кабелен електропровод 20кV, начислени в издадените от ответника процесни фактури за консумирана ел. енергия, както и сумата 12 955.24 лв. разноски.

Ответното по касационната жалба Я. АД е подало отговор, да не се допуска касационно обжалване, както и че същата е неоснователна.

В изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК са поставени въпросите. 1. Дали нормата на чл. 117, ал. 5 ЗЕ в редакция ДВ бр. 74/2006 г. има за цел да очертае границите на разпределителната мрежа в зависимост от собствеността върху присъединителните съоръжения с оглед дължимостта на цена за пренос през електроразпределителната мрежа, или посочения текст не касае характера на мрежата, а единствената му цел е да уреди вещноправния режим относно собствеността на съответните присъединителни съоръжения?, 2.Дали когато съдът квалифицира иск по чл. 59, ал. 1 ЗЗД, е необходимо обогатяване на ответника да бъде доказано за да се уважи иска?, 3.Дали когато съдът намери иска за доказан по основание, но не и по...