Производството е по реда на чл. 288 ГПК.

Образувано е по съвместната касационна жалба с вх. № 11247/20.ХІ.2012 г. на Г. Д. И. и В. Н. И. - двамата от [населено място], подадена чрез общия им процесуален представител по пълномощие от САК, против онази част от решение № 1615 на Софийския апелативен съд, ГК, 2 с-в, от 15.Х.2012 г., постановено по гр. дело № 1635/2012 г., с която – като неоснователни – са били отхвърлени техните преки искове с правно основание по чл. 226, ал. 1 КЗ, предявени срещу ответното [фирма]-С., за разликата над 25 000 лв. и до размера на присъденото им от първостепенния съд обезщетение от 50 000 лв. за всеки един от тях.

Оплакванията на двамата касатори са за необоснованост и постановяване на въззивното решение в атакуваната негова отхвърлителна част при допуснати от състава на САС съществени нарушения на съдопроизводствените правила, поради което те претендират частичното му касиране и постановяване на съдебен акт по съществото на спора от настоящата инстанция, „потвърждаващ първоинстанционното решение по гр. дело № 1148/2010 г. по описа на СГС, 9 с-в, като законосъобразно и правилно”, като в тежест на ответното застрахователно д-во бъдат присъдени и всички направени от касаторите разноски по делото, вкл. платения адвокатски хонорар. Инвокиран е довод, че застрахователят е противопоставил по делото свое защитно възражение за съпричиняване на вредоносното събитие от страна на малолетния син на настоящите двама касатори, но „без да го докаже при режим на пълно и главно доказване”.

В изложението си по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК Г. и В. И. обосновават приложно поле на касационния контрол с наличие на предпоставката по т. 1 на чл. 280, ал. 1 ГПК, изтъквайки, че с атакуваната отхвърлителна част от решението си САС се е произнесъл в противоречие с практиката на ВКС, изразена в ППВС № 7/27.ХІІ.1965 г., както и в постановката по т. 3 на ТР № 2/2.VІІ.2004 г. на ОСГКТК на ВКС по тълк. дело № 2/2004 г., а също и в постановката т. 19 на ТР № 1 от 4.І.2001 г. на ОСГКТК на ВКС по тълк. дело № 1/2001 г. по следния материалноправен въпрос: „За съразмерността на съпричиняване на вредоносния резултат и начина на определяне на степента му”.

Ответното по касация [фирма]-С. не е ангажирало становище на свой представител нито по допустимостта на касационното обжалване, нито по основателността на изложените в жалбата оплаквания за неправилност на въззивното решение в атакуваната негова отхвърлителна част.

Върховният касационен съд на Републиката, Търговска колегия, Първо отделение, намира, че като постъпила в преклузивния срок по чл. 283 ГПК и подадена от надлежна страна във въззивното производство пред САС, съвместната касационна жалба на Г. и В. И. от Р. ще следва да се преценява като

процесуално допустима

.

Съображенията, че в случая е налице приложно поле на касационното обжалване, са следните:

За да отмени частично решението на първостепенния съд и да постанови отхвърляне на преките искове на Г. и В. И. срещу ответното застрахователно д-во за разликата над присъденото им обезщетение от 25 000 лв. и до пълния уважен размер на претенциите им от по 50 000 лв., САС е приел, че – с оглед разпоредбата на чл. 51, ал. 2 ЗЗД – следва да съобрази и наличието на принос на самия пострадал при ПТП за настъпването му, оценявайки го като равностоен /50 %/ на този на водача на автобуса, с което МПС е било прегазено малолетното момче на касаторите, понеже: „ако не беше притичало по този начин между двата маневриращи автобуса, то най-вероятно шофьорът би имал достатъчно време, за да реагира и спре своевременно”.

Съгласно т. 7 от задължителните за съдилищата в Републиката постановки на ППВС № 17/18.ХІ.1963 г. обезщетението за вреди от непозволено увреждане може да се намали, ако и самият пострадал е допринесъл за тяхното настъпване, като в случая е от значение наличието на причинна връзка между поведението на последния и настъпилия вредоносен резултат, а не и на вина. Затова, когато малолетно дете или невменяемо лице допринесе за настъпването на резултата, „съобразно с обстоятелствата на случая” следва да се приложи разпоредбата на чл. 51, ал. 2 ЗЗД – „независимо от това, че такова лице не може да действа виновно”. Съответно и в мотивите към постановеното по реда на чл. 290 ГПК решение № 45 от 15.ІV.2009 г. на състав от ІІ-ро т. о. на ВКС по т. д. № 525/2008 г. се приема, че за да бъде намалено обезщетението за вреди, увреденият трябва да е допринесъл за тяхното настъпване, но „е необходимо този принос да е конкретен – т. е. да се изразява в извършването на определени действия или въздържането от такива действия на увреденото лице”. Докато в отговора на застрахователя по исковата молба на настоящите двама касатори възражението за съпричиняване на вредоносния резултат от страна на загиналия при процесното ПТП от 11.ХІ.2007 г. пешеходец Д. Г. И. се свежда до това, че „с поведението си той сам се е поставил в опасност, от която за него са настъпили вредните последици”.

С оглед изложеното налице е противоречие между въззивното решение в атакуваната негова отхвърлителна част и посочената задължителна практика на ВКС досежно необходимостта от аргументиране както на това в какво точно действие или бездействие се изразява приносът на увредения за настъпване на вредоносното събитие, но така също и каква е конкретната степен на такова съпричиняване.

Мотивиран от горното Върховният касационен съд на Републиката, Търговска колегия, Първо отделение

ОПРЕДЕЛИ:

ДОПУСКА

касационно обжалване на решение № 1615 на Софийския апелативен съд, ТК, 2-и с-в, от 15.Х.2012 г., постановено по гр. дело № 1635/2012 г. В А. Н. ОТХВЪРЛИТЕЛНА ЧАСТ.

У К А З В А на касаторите Г. Д. И. и В. Н. И. чрез общия техен процесуален представител по пълномощие адв. К. В. Б.-Т. от САК, че следва В ЕДНОСЕДМИЧЕН СРОК от получаване на съобщението за това да представят в канцеларията на ТК на ВКС документ /банково бордеро/ за внесена по сметка на този съд допълнителна държавна такса в размер на 1 000 лв. /хиляда лева/, тъй като в противен случай настоящето касационно производство ще бъде прекратено.

След надлежното внасяне на тази допълнителна д. т., дължима на основание чл. 18, ал. 2, т. 2 от Тарифата за държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК, делото да се докладва на председателя на първо отделение от търговската колегия на ВКС - за насрочването му в открито съдебно заседание с призоваване на страните по спора.

Определението не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: 1

2