О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№30 гр. София, 27.01.2014 год.
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД
на Република България,
Търговска колегия, Първо отделение,
в закрито заседание на двадесети януари през две хиляди и четиринадесета година, в състав
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТАНЯ РАЙКОВСКА
ЧЛЕНОВЕ: ТОТКА КАЛЧЕВА
КОСТАДИНКА НЕДКОВА
като изслуша докладваното от Костадинка Недкова т. д. N 2980 по описа за 2013г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл. 288 от ГПК.
Образувано е по касационна жалба на [фирма] и М. Х. М. срещу решение № 52 от 20.05.2013г. по в. т.д. № 112/2013г. на Апелативен съд - Б., с което е потвърдено решение № 27/ 28.02.2013г. по т. д. № 484/2012г. на Окръжен съд – Бургас, постановено по предявените от Х. М. Х. срещу касаторите искове по чл. 422, ал. 1 ГПК, като е прието за установено между страните, че ответниците по исковете дължат солидарно на ищеца сума в размер на 77 500 лева по запис на заповед, ведно със законна лихва върху нея от датата на заявлението - 14.02.2012г. до окончателното изплащане на задължението.
В касационната жалба се сочи, че обжалваното решение е неправилно, поради нарушение на материалния закон, допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост. Иска се отмяната му и отхвърляне на исковете, ведно с присъждане на направените от касаторите разноски за всички инстанции. Поддържа се, че въззивната инстанция е нарушила правилото на чл. 154, ал. 1 ГПК относно доказателствената тежест, тъй като кредиторът, а не длъжникът носи тежестта на доказване на каузалното правоотношение, когато длъжникът се позовава на съществуването му и въз основа на него е направил конкретни възражения за недължимост на вземането по обезпечаващия запис на заповед. Доколкото ищецът не само не доказва съществуването...