Производството е по чл. 218а б.”а” ГПК отм.,

„И„И” АД гр. С. е обжалвал решението на Софийския градски съд от 27.12.2007г по гр. д. № 1385/2004г с което е оставено в сила решението на Софийския районен съд от 15.01.2004г по гр. д. № 16494/2003г. С това решение районният съд осъдил И. ц. „И” АД да предаде на Н. П. М. и на С. П. П. владението върху следния недвижим имот:

дворно място от около 1270 кв. м.,представляващо част от УПИ *за чисто производство, офиси и магазини от кв. 13 м.”Н” при съседи: път, част от УПИ *, УПИ ХVІІ-чисто производство и офиси и УПИ І-за чисто производство и складове:

дворно място от около 3450 кв. м. представляващо УПИ ІІІ-за спорт, кафе и администрация, УПИ ІV-за чисто производство и КОО, част от УПИ ХVІ-за чисто производство, склад и офиси и УПИ VІ- за чисто производство с изключение на 95 кв. м. от имота оцветени на скицата на вещото лице на комбинираната скица - приложение № 2 на допълнителната СТЕ,в оранжев цвят при граници на тази част: УПИ ІІ, УПИ ІІІ и УПИ ХVІ:

дворно място от около 100 кв. м. представляващо част от УПИ ХVІІ-за чисто производство и офиси и част от УПИ І- за чисто производство и складове при съседи: път, част от УПИ І и част от УПИ ХVІІ.

С това решение И. ц. „И” е бил осъден да заплати направените по делото разносоки от ищците в размер на 700.36 лева, а с решението на Софийския градски съд-да заплати разноски в размер на 245.07 лева.

В касационната жалба се поддържа, че решението на Софийския градски съд било неправилно поради допуснати нарушения на съществени съдопроизводствени правила и на материалния закон и като необосновано отм. енителни основания по чл. 218б ал. 1 б.”в” ГПК отм.,

Върховният касационен съд след проверка на изложените основания за касация на въззивното решение прие следното:

Никола П. М. и С. П. П. в исковата си молба са твърдяли че като наследници на бившите акционери на търговското дружество „И” АД по силата на чл. 2 ЗВСВОНИ били собственици на недвижим имот от около 11910 кв. м.-застроено и незастроено-находящо се в землището на гр. С. кв. 8 м.”И”,който имот бил закупен с със 7 бр. нотариални актове: нот. акт № 107/33г, нот. акт № 108/33г, нот. акт № 48/33г, нот. акт № 56 /35г, нот. акт № 80/35г, нот. акт № 175/37г и нот. акт № 67/40г.. Недвижимият имот бил деактуван като държавен на два пъти: веднъж със заповед № РД-57-2/06.01.1995г на Кмета на Столична община з. кв. м. и втори път със заповед № Р* от 10.01 1998г за 9810 кв. м. Ответникът „И” АД държал без правно основание части от деактувания недвижим имот по скицата на Областния управител както следва:

дворно място от 1270 кв. мм. представляващо част от УПИ ІІ-за чисто производство, офиси и магазини в кв. 13 по плана на „Н” гр. С.,

дворно място от около 3450 кв. м.,обозначено на същата скица като УПИ ІІІ-за спорт, кафе и администрация,

УПИ ІV-за чисто производство и КООО,

част от УПИ ХVІ-за чисто производство, офиси и магазини

част от УПИ ХVІ-за чисто производство, склад и офиси и УПИ VІ- за чисто производство и офиси, владян от „А” АД:

дворно място от около 100 кв. м. –част от УПИ ХVІІ-за чисто производство и офиси и част от УПИ І- за чисто производство и складове, ”владяна от нас”-т. е. от ищците. Общо исковете претенции се свеждали до предаване владението върху дворно място от 4820 кв. м. и за присъждане на направените по делото разноски.

Ответникът оспорил исковете. Твърдял е че ищците нямат материално правната легитимация, тъй като не заявили своето вещно право съгласно пар. 6а ЗППДОбП отм. пред органа по чл. 3 ЗППДОбП отм. най-късно в двумесечен срок след обнародване на решението за приватизация на предприятието, в което бил включен техния имот и тъй като имотът не бил във вида и в размерите в които бил одържавен /чл. 2 ал. 1 ЗВСВОНИ/ той не подлежал на реално връщане.

По делото е било установено че двамата ищци Н. и С. П. на собствено основание и като наследници на П. Н. М. починал на 31.10.1954г като бивши акционери в търговското дружество „И” АД,се легитимирали на реституирания по право недвижим имот, отчужден по ЗНЧИМП. В процеса на разглеждане на делото и двамата ищци починали: Никола М. 19.09.2004г, а С. П. П. 28.09.2006г. В производството пред ВКС участваха техните законни правоприемници З. Е. К. и К. Н. М..

От приложените 7 бр. нотариални актове е било установена идентичността на закупените недвижими имоти през 1933, 1935, 1938 и 1940г за Акционерното дружество „И” гр. С. и национализираните и актувани като държавни парцели след 1947г, както и със сега съществуващите имоти, отредени за чисто производство, офиси, магазини, складове, спорт и пр. В този смисъл е било заключението на вещото лице инж. Е приложено на л. 164 по гр. д. № 16494/2002г на Софийския районен съд. Вещото лице е посочило че претендираният недвижим имот би могъл условно да се раздели на три части, които на комбинираната скица № 4 на л. 169 са били оцветени в жълт цвят. Част „а” била с площ 1380 кв. м. в очертанията по точки Е-Ж-З-И-Й-Е като перпендикулярните линии Е. Ж и Е-Й не били очертани с материализирана ограда.Част „б” съставлявала терен по лилавите букви А-Б-В-Г-Д-А с площ според изчисленията на експертизата около 3450 кв. м. И част”в”- 71 кв. м. площ заключена в точките К-Л-М– Н-К, Местността „Г” имала план от 1929г, но през 1952г когато бил съставен акта за държавна собственост действал регулационния план одобрен със заповед № 14368/10.10.1947. Вещото лице докладвало че имотите, предмет на спора попадали в имоти с номера 90, 91, 92, 93 и в „терен северно от имоти с пл. №№ 91 и 93личната регулация пресичащи имоти пл. №№90, 91 до осеви точки 13А и 13 не била прилагана”. По стар кадастрален план към 1950г имотът попадал в имот с пл. № 1 и в имот с пл. № 13. Този план отразявал ситуацията на мястото по време на одържавяването.

Същото вещо лице е посочила че първият имот обозначен с точка „а”,можел да се идентифицира с парцал УПИ ІІ – за чисто производство, офиси и магазини.,

Вторият имот обозначен с т.”б”-т. е. имотът от около 3450 кв. м.-можел да се идентифицира като част от имот, представляващ УПИ ІІІ-за спорт, кафе и администрация, с част от УПИ ІV-за чисто производство и КОО, част от УПИ VІ- за чисто производство и офиси и за част от УПИ ХVІ-за чисто производство, склад и офиси.

Третият имот обозначен с буква „в”- можел да се идентифицира като част от имот съставляващ УПИ І- за чисто производство и с част от УПИ ХVІІ- за чисто производство и офиси. Тази номерация била по съобразно одобрения през 2001г частичен застроителен и регулационен план на местността. През 2003г имало неодобрен кадастрален план по който общо реституираният имот бил посочен с един номер- № 672.

По делото е било установено-вж. заключението на тричленната техническа експертиза на инж. П, инж. П инж. Т от 11.11.2005г, депозирано пред Софийския градски съд, че и в трите УПИ-та: УПИ-І, УПИ- ІІІ и УПИ-ХVІ имало построени след одържавяването сгради: в УПИ-ІІІ-сграда обозначена като „МЖ”,която в момента се ползвала като склад за топлоизолационни материали. В УПИ І- имало масивно стаманобетонно хале, обозначено на скиците като „М” и в УПИ ХVІ- имало също стаманобетонно производствено хале.

Или, това е означавало че имотът не е бил в размерите и вида в който е бил одържавен и това е изключвало неговото реално връщане на предишните собственици. Защото не е бил завзет от държавата незаконно, а е бил одържавен по ЗНЧИМП и именно поради това извършеното след национализацията строителство върху отчуждения недвижим имот, е било законно. Незаконно е било това строителство, както е пояснил ВКС в Т. Р. № 6/2006г ОСГК при което е имало „несъобразяване на формалните изисквания за законност на строежите, а именно наличието на редовни строителни книжа относно такива извършени в незаконно отнети или отчуждени не по надлежния ред имоти, обуславящи приложението на чл. 2 ал. 6 ЗОСОИ. В противен случай строежите са законни и за реституцията на имота ще са приложими постановките на т. 1 и т. 2 на Т. Р. № 1/1995г на ОСГК на ВС”

От допълнителната съдебно техническа експертиза, представена пред Софийския градски съд на 09.01.2007г е било установено, че „Приложените генерални планове /1969г 1975г, 1972г/ и ситуация за техническата инфраструктура на площадката /канализация, кабелни мрежи, ВН, НН-1985г/ са били проектирани и са обслужвали всички сгради на тази площадка, която е била с конкретно предназначение за завода за Асанссьори..

Проектираната и изградена техническа инфраструктура е съобразена също с изискванията за обекта-завод за АМУ”.

Това заключение е дадено за положението на имота към момента на влизане в сила на реституционния закон-25.2-1992г, към който момент решаващият съд е бил длъжен да изследва положението на сградите и другите постройки в одържавения недвижим имот. Защото чл. 1 и чл. 2 ЗВСВОНИ разпореждат че реституцията настъпва по силата на закона при наличието на визираните в него условия, без да е необходим някакъв допълнителен административен или съдебен акт. Елемент от фактическият състав на възстановяване на собствеността ex lege е именно наличието на национализационен закон, посочен в чл. 1 и чл. 2 ал. 1 ЗВСВОНИ.

И въпреки направената преценка,”че цялата свободна площадка около сградата може да се разглежда като обслужваща площ”,неправилно Софийският градски съд е приел, че ищците са се легитимирали като собственици.

От представените писмени доказателства е било установено, че по Закон за преобразуване и приватизация на държавните и общински предприятия - Д В.бр. 38/1992г, по Закон за приватизационните фондова-Д. В.бр. 1/1996г и с Решението на Народното събрание за приемане на Програма за приватизация чрез инвестиционни бонове бившето държавно предприятие „А” ЕАД гр. С. е било включено в К. за масова приватизация и приватизирано на 17.01.1997г.

Върховният касационен съд приема, че ищците в срок са заявили своето вещно право пред органа по чл. 3 /ЗППДОБП/ отм/ в какъвто смисъл са били молбите от 10.05.1993г и от 27.05.1993г. Това че в тях бил посочен само чл. 18 ЗППДОбП отм. не е означавало, че те не са искали реално да им се върне одържавения недвижим имот. Разпоредбите на този Закон са изисквали молбата да бъде формулирана съгласно текста на чл. 18, но като цяло това искане е следвало да се счита и като заявление по пар. 6 ПЗР на ЗППДОбП./отм/.т. е. да получат част от дяловете или акциите на търговските дружества образувани при тяхното преобразуване в еднолични търговски дружества от Министерския съвет или определен от него орган.

Въпреки това, както се посочи по-горе, Върховният касационен съд приема, че не са налице условията за реално връщане на отчуждения недвижим имот, предмет на настоящето дело, тъй като не са налице условията по чл. 2 ал. 3 ЗВСОНИ.

Софийският градски съд като е приел обратното, е постановил необоснован и незаконосъобразен съдебен акт. Неговото решение е неправилно и за това следва да се отмени на основание чл. 218б ал. 1 б.”в” ГПК.

Върховният касационен съд решава спора по същество като отхвърля предявените искове за предаване владението върху описаните в исковата молба части от недвижимия имот, бивша собственост на наследниците на Н. и С. П. М., приемайки че те не се легитимират като собственици. В полза на ответника следва да се присъдят всички направени по делото разноски- 3408 лева и да се върне сумата внесена като обезпечение за спиране изпълнението на въззивното решение.

Водим от горните съображения Върховният касационен съд,

РЕШИ:

ОТМЕНЯВА решението на Софийския градски съд от 27 декември 2007г по гр. д. № 1385/2004г, вместо което постановява:

ОТХВЪРЛЯ исковете предявени от З. Е. К. и К. Н. М.-двете като наследници на Н. П. М., починал на 19.09.2004г и на С. П. П., починала на 28.09.2006г срещу И. ц. „И” АД гр. С. за признаване на собствеността и за предаване на владението върху следния недвижим имот:

а/ дворно място от около 1270 кв. м. представляващо част от УПИ ІІ- за чисто производство, за офиси и магазини от кв. 13 по ЧЗРП на м. НПЗ „И” одобрен с Решение № 23 по протокол № 29 от 28.09.2001г, която част се заключава в точките Е-Ж-З-И-Й-Е и е обозначена с жълт цвят на Комбинираната скица на вещото лице инж. Е. М., приложена на л. 169 по гр. д. № 16494/02г на Софийския районен съд, която скица да се счита неразделна част от настоящето решение:

б/ дворно място от около 3450 кв. м. представляващо част от УПИ ІІІ- за спорт, кафе и администрация от кв. 13 по ЧЗРП на м. НПЗ „И” одобрен с Решение № 23 по протокол № 29 от 28.09.2001г, която част се заключава в точките А-Б-В-ГД-А и е обозначена с жълт цвят на Комбинираната скица на вещото лице инж. Е. М., приложена на л. 169 по гр. д. № 16494/02г на Софийския районен съд, която скица да се счита неразделна част от настоящето решение:

в/ дворно място от около 100 кв. м. представляващо част от УПИ ХVІІ- чисто производство и офиси от кв. 13 по ЧЗРП на м. НПЗ „И” одобрен с Решение № 23 по протокол № 29 от 28.09.2001г, която част се заключава в точките К-Л-М-Н-К и е обозначена с жълт цвят на Комбинираната скица на вещото лице инж. Е. М., приложена на л. 169 по гр. д. № 16494/02г на Софийския районен съд, която скица да се счита неразделна част от настоящето решение.

ОСЪЖДА З. Е. К. и К. Н. М. да заплатят на „И„И” АД гр. С. направените по делото разноски за всички инстанции до сега в размер на 3408 /три хиляди четиристотин и осем / лева.

ВРЪЩА на„И„И” АД гр. С. внесената като обезпечение сума в размер на 10500 /десет хиляди и петстотин / лева.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: