Производството е по чл. 218а, ал. 1, б.”а” ГПК / отм. / във вр. пар. 2, ал. 3 ПЗР на ГПК/ обн. ДВ, бр. 59/20.07.2007 год., в сила от 01.03.2008 год.

Образувано е по касационна жалба на „Х” АД срещу решение №ІV-219/30.10.2007 год., постановено по гр. д. № 115/2007 год. на Бургаския окръжен съд.

В касационната жалба се правят оплаквания за допуснати съществени нарушения на процесуалните правила: съдът не е преценил всички доказателства по делото, не е взел предвид доводите на ищцовата страна ; производството пред втората инстанция се е водило с участието само на една страна - ответниците по иска, довело до решаването на делото при неизяснена фактическа обстановка ; въззивната инстанция не е изпълнила указанията на ВКС във връзка със събирането на доказателства, дадени в отменителното решение на ВКС, Правят се оплаквания и за необоснованост на решението, Според касатора съдът не е преценил правилно събраните по делото доказателства, поради което неправилно е приел, че по делото не е установено, че процесните земи са били предадени от държавата за стопанисване и управление на ТП „Б”- гр. С.. Неправилен е и извода на съда за липсата на правоприемство между бившето туристическо предприятие и дружеството - касатор. Моли решението да бъде отменено и вместо него да бъде постановено ново, с което исковите претенции да бъдат уважени.

Ответникът по касационната жалба Г. А. Н., не взема становище по жалбата.

Ответникът „Б” Е., оспорва жалбата в писмени бележки, представени по делото.

Върховният касационен съд, състав на ІІІ г. о., приема следното:

Касационната жалба е подадена в срока по чл. 218в ГПК отм. от надлежна страна и срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт, поради което е процесуално допустима.

Разгледана по същество, жалбата е неоснователна. Съображенията за това са следните:

С обжалваното решение въззивният съд е оставил в сила решение №398/29.07.2003 год., постановено по гр. д. № 962/2002 год. на Бургаски районен съд, с което е отхвърлен предявения от „Х” АД, гр. С. иск против Г. А. Н. и „Б” Е. със седалище гр. С., с който се иска да бъде прието за установено по отношение на ответниците, че недвижим имот с площ от 1, 825 дка, представляващ част от къмпинг „Ч”, възстановен с Решение №2600/29.06.1999 год. на ПК, гр. С. като изоставена нива с площ от 1, 825 дка, осма категория, м. „А”, землището на с. Ч. като имот №005125 на Г. Н., . е собственост на „Х” АД със седалище, гр. С. и последният е осъден да заплати разноски.

За да постанови това решение, въззивният съд е приел, че ищецът - касатор в настоящото производство не е установил при условията на пълно и главно доказване правото си на собственост върху процесния имот. В тази връзка е приел, че по делото не е установено, че процесния земеделски имот е бил предаден за стопанисване и управление на сочения като праводател на ищцовото дружество ТП „Б”, Созопол като част от къмпинг „Ч”, както и че по делото не е установено, че „Х”ЕАД е правоприемник на това дружество по отношение на процесния имот.

Решението е правилно, Неоснователни са оплакванията в касационната жалба, че при разглеждане на делото и постановяване на обжалваното решение са допуснати съществени процесуални нарушения. На първо място касаторът ищец е бил редовно призован за първото съдебно заседание пред въззивната инстанция като призовката за заседанието, проведено на 16.04.2007год., е била връчена съгласно изискванията на чл. 48 ГПК/ отм. / в канцеларията на дружеството, на деловодител с посочване името и длъжността на получателя. За следващите съдебни заседания, ищецът не бил призоваван, което е в съответствие с разпоредбата на чл. 41, ал. 6 ГПК. С оглед на това, страната не е взела участие във въззивното производство и не е сочила доказателства в това производство не поради процесуално нарушение на съда, а по свое усмотрение.

Неоснователно е оплакването, че съдът не е изпълнил задължителните указания на Върховният касационен съд, ІV -то ГО, дадени в отменителното решение, постановено по гр. д. № 2390/2004 год. Точно обратното, в изпълнение на тези указания с определение №54/1/, постановено в закрито заседание от 23.02.2007 год. въззивният съд е допуснал, а след това изслушал и приел съдебно техническа и съдебно икономическа експертизи. Именно с изготвянето на тези експертизи делото е било попълнено с данни относно липсата на условията по чл. 10б ЗСПЗЗ, представляващи пречка за извършване на земеделска реституция на процесния имот, както и данни относно това, че терена на процесния имот не е бил включен в ДМА на ТП „Б”, респ. не е бил прехвърлен в активите на ДФ „Х” след прекратяване на ТП „Б” и образуване на три фирми с държавно имущество. С приетата съдебно икономическа експертиза е установено също така, че при преобразуването на ДФ „Х” в еднолично акционерно дружество с държавно имущество „Х” ЕАД, в активите на дружеството не е била заведена земя, При съвкупната преценка на данните от приетите експертизи и другите събрани по делото доказателства, съдът правилно е приел, че при преобразуването на „Х” от държавна фирма / ДФ/ в еднолично акционерно дружество с държавно имущество /ЕАД/ по отношение на процесния имот не са изпълнени условията на чл. 17а ЗППДОбП / отм. / - т. е. имота не е бил предоставен в собственост на дружеството, поради което същият не може да се легитимира като негов собственик, а същевременно не е имало пречки за земеделска реституция на имота в полза на първия ответник – Г. А. Н..

С оглед на това, съдът правилно е приел, че предявеният иск за собственост не е доказан и го е отхвърлил.

Решението не страда от визираните в касационната жалба пороци, представляващи основания за неговата отмяна, поради което следва да бъде оставено в сила.

Водим от горното, Върховният касационен съд, състав на ІІІ г. о.

РЕШИ:

ОСТАВЯ В СИЛА решение № І* от 30.10.2007 год., постановено по гр. д. 115/ 2007 год. на Бургаския окръжен съд.

Решението е окончателно.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: