Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).
Образувано е по касационна жалба, подадена от Н.Н, чрез адв. М.Д, срещу Решение № 57 от 11.05.2020 г., постановено по адм. д. № 164 по описа на Административен съд - Габрово (АС - Габрово) за 2020 г. С обжалваното съдебно решение е потвърдено Решение № 153-МИ от 23.04.2020 г. на Общинската избирателна комисия (ОИК, Комисия/та) – Дряново. Наред с това, е осъден да заплати на И.Л (заинтересована страна по делото в първоинстанционното производство) сумата от 500, 00 лв. за разноски по делото, а искането на ОИК – Дряново за присъждане на такива е отхвърлено.
Предвид изложеното в касационната жалба, решението, предмет на контрол, се обжалва по съображения за постановяването му в нарушение на материалния закон - касационно основание по чл. 209, т. 3 АПК. Твърди се, че съдът не отчел, че ОИК – Дряново допуснала съществено нарушение на административнопроизводствените правила като пренебрегнала Указанията на Централната избирателна комисия (ЦИК), публикувани на страницата й, по прилагането на Закон за мерките и действията по време на извънредното положение, обявено с решение на Народното събрание от 13 март 2020 г., и за преодоляване на последиците (ЗМДВИП, загл. доп. – ДВ, бр. 44 от 2020 г., в сила от 14.05.2020 г.), като е допуснала нарушение при приемането на „неприсъствено решение“ и е публикувала решението си на 13.04.2020 г., което в условията на извънредно положение създало необосновани пречки и затруднения по отношение на заинтересованите от него лица. На следващо място, неправилно съдът преценил възражението на Ненов, че спорното решение на ОИК – Дряново не съдържа мотиви. Не взел предвид и това, че за него несъвместимост възниква след влизане в сила на нормата на чл. 34, ал. 5, т. 3 от ЗМСМА (ЗАКОН ЗА МЕСТНОТО САМОУПРАВЛЕНИЕ И МЕСТНАТА АДМИНИСТРАЦИЯ) (ЗМСМА) – 01.12.2019 г. като считано от тази дата възниквало и задължение за предприемане на действия за отстраняване на несъвместимостта съгласно чл. 36, ал. 1 от Закон за противодействие на корупцията и за отнемане на незаконно придобитото имущество (ЗПКОНПИ). Твърди се, че от приобщените по делото доказателства се установява изпълнението на изискванията на закона от страна на Ненов. По подробно изложените в касационната жалба съображения се иска отмяната на обжалваното съдебно решение и отмяната на спорното решение на ОИК – Дряново. Претендират се и сторените по делото разноски.
В съдебното заседание пред настоящия съд касационният жалбоподател не се явява, но се представлява от упълномощения адв.. Д, който от негово име поддържа касационната жалба, а по същество моли да бъде уважена.
Ответникът – ОИК - Дряново оспорва касационната жалба в представено по делото подробно обосновано писмено становище. В съдебното заседание пред настоящия съд не се представлява.
Ответникът – И.Л оспорва касационната жалба в представен по делото писмен отговор. В съдебното заседание пред настоящия съд не се явява, но се представлява от упълномощен адвокат, който от негово име оспорва касационната жалба, а по същество моли обжалваното решение да бъде оставено в сила. Претендира сторените по делото разноски съобразно представени доказателства за това.
Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба.
Върховният административен съд, състав на трето отделение, като взе предвид становищата на страните и извърши проверка на обжалваното решение на наведените касационни основания съгласно разпоредбата на чл. 218, ал. 1 АПК и след служебна проверка за валидността, допустимостта и съответствието на решението с материалния закон по реда на чл. 218, ал. 2 АПК, приема за установено следното:
Касационната жалба е процесуално допустима като подадена от надлежна страна, за която съдебният акт е неблагоприятен и в срок.
Разгледана по същество, касационната жалба е неоснователна.
Първоинстанционният съд е бил сезиран с жалба от Ненов срещу Решение № 153- МИ от 23.04.2020 г., издадено от ОИК – Дряново. При безспорна фактическа обстановка АС - Габрово е направил извод за законосъобразност на така оспореното решение. Приел, че при приемането му Комисията е действала с съответствие с чл. 6а, ал. 1 ЗМДВИП, а съставянето на отделен протокол, съпътстващ Протокол № 32 е ненужно и не опорочава процедурата по вземане на решението. Като неоснователни съдът преценил и възраженията на Ненов за липса на собствени мотиви на Комисията, доколкото актът съдържа подробно описание на фактическата обстановка, пресъздадена и в обжалваното съдебно решение. Въз основа на нея първоинстанционният съд приел, че ОИК – Дряново е обвързана от задължителната сила на дадените указания в мотивите на Решение № 21 от 29.01.2020 г., постановено по адм. д. № 11 по описа на АС – Габрово за 2020 г., а несъобразяването с това решение би довело до нищожност на новопостановеното решение от Комисията при условията на чл. 177, ал. 2 АПК. Според съда в спорната хипотеза било ненужно излагането на собствени мотиви от административния орган, като достатъчно се явява препращането към мотивите на съдебното решение. При липсата на алтернатива досежно новото произнасяне от страна на ОИК – Дряново, съдът намерил за неотносими към спора възраженията на Ненов, че към 29.11.2019 г. не били налице условията, водещи до несъвместимост по чл. 34, ал. 5, т. 5 ЗМСМА, доколкото нормата към този момент не била действаща, а е влязла в сила на 01.12.2019 г. В допълнение съдът отчел, че Комисията не се е позовала на посочената разпоредба. Наред с това, изразил становището си, че Ненов не е отстранил условията, довели до несъвместимостта. Приел, че едномесечният срок е започнал да тече от деня на влизане в сила на допълнението на ЗМСМА – 01.12.2019 г. и е изтекъл на 01.01.2020 г., но до датата на приемане на спорното решение от 23.04.2020 г. Ненов не е отстранил констатираната несъвместимост. По тези съображения намерил жалбата за неоснователна и потвърдил решението. Предвид изхода на спора присъдил разноски.
Решението е валидно, допустимо и правилно. То е постановено при изяснена фактическа обстановка, крайният извод на съда е обоснован на събраните по делото писмени доказателства и е в съответствие с материалния закон при съобразяване на следното:
Правилно е преценено от съда, че в случая ОИК – Дряново не е допуснала съществени нарушения на административнопроизводствените правила при приемане на оспореното решение, които да повлияят на неговата законосъобразност. Решението е взето в съответствие с предписанието на чл. 6а, ал. 1 ЗМДВИП (в относимата редакция), а обективираното в прессъобщение указание, дадено от ЦИК на 10.04.2020 г. не води на обратни изводи, както това правилно е съобразено и от състава на АС – Габрово. За приемането на решението е изготвен протокол, в който изрично е вписано, че се следва процедурата по чл. 6а, ал. 1 ЗМДВИП за приемане на неприсъствено решение като са положени подписи от всички членове на ОИК – Дряново. По идентични съображения, неоснователни се явяват и доводите на касационния жалбоподател, свързани с публикуване на решението на интернет страницата на ОИК – Дряново преди прекратяване на извънредното положение.
Обосновани са изводите на първоинстанционния съд, направени във връзка с твърденията на Ненов за допуснати нарушения при мотивиране на акта на Комисията. Решението на ОИК – Дряново е подробно мотивирано от фактическа страна, а от правна страна е съобразено указанието на съда, дадено с влязло в сила Решение № 21 от 29.01.2020 г., постановено по адм. д. № 11 по описа на АС – Габрово за 2020 г., с което преписката е изпратена на Комисията.
Неоснователни са касационните доводи на Ненов, основани на тезата за неприложимост на разпоредбата на чл. 34, ал. 5, т. 3 ЗМСМА (в относимата редакция) по отношение на общинските съветници, избрани на местните избори, проведени на 27.10.2019 г. Правилно в тази насока първоинстанционният съд е приел обратното, както и това, че едномесечният срок по чл. 34, ал. 6 ЗМСМА е започнал да тече от 01.12.2019 г. Обосновани са и изводите му, че както към момента на изтичането му, така и до приемане на спорното решение на ОИК – Дряново, Ненов не е отстранил констатираната несъвместимост. Последното, впрочем, е от съществено значение в настоящия случай. Действията, предприети от него по прекратяване на Договор № 173 от 22.12.2014 г. и на Договор № 174 от 22.12.2014 г., считано от 31.12.2019 г., за което е уведомил ОИК – Дряново, и сключване на Договор № 234 и Договор № 235 от 31.12.2019 г., не водят до друг извод. Последните два договора са сключени за наем на същите недвижими имоти – частна общинска собственост от Ненов, но в качеството му на физическо лице. Едноличният търговец всъщност е физическо лице, но с разширена правосубектност като последица на регистрацията му, но без да възниква нов правен субект. По предписанието на чл. 34, ал. 5, т. 3 ЗМСМА (в приложимата редакция) общинският съветник не може да е едноличен търговец, съдружник, акционер, член на управителен, надзорен или контролен съвет на търговско дружество, което има сключени договори с общината, в която е общински съветник, както и с търговски дружества с общинско участие или с общински предприятия. При това положение, приетото решение за прекратяване на правомощията на Ненов като общински съветник съответства на закона, тъй като в срока, броен от влизане в сила на нормата на чл. 34, ал. 5, т. 3 ЗМСМА – 01.12.2019 г., той не е отстранил несъвместимостта. В този смисъл неоснователно се поддържа становище в касационната жалба, че от приобщените по делото доказателства се установява изпълнението на изискванията на закона от страна на Ненов, а доводите, свързани с приложението на чл. 36, ал. 1 и ал. 3 ЗПКОНПИ са неотносими към казуса.
По изложените съображения, решението предмет на контрол, като валидно, допустимо и правилно като резултат следва да остане в сила. Не са налице релевираните касационни основания за неговата отмяна.
Предвид изхода на спора, направеното от ответника Лисичков искане за присъждане на сторените от него разноски за адвокатско възнаграждение в касационното производство се явява основателно. Ето защо, Ненов следва да бъде осъден да му заплати сума в размер на 500, 00 лв. съобразно списъка на разноските и представеното доказателство – договор за правна защита и съдействие.
Водим от горното, на основание чл. 221, ал. 2, изр. първо, предл. първо АПК, Върховният административен съд, състав на трето отделение РЕШИ:
ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 57 от 11.05.2020 г., постановено по адм. д. № 164 по описа на Административен съд - Габрово за 2020 г.
ОСЪЖДА Н.Н, с [ЕГН] да заплати на И.Л сума в размер на 500, 00 лв. за сторените по делото в касационното производство разноски за адвокатско възнаграждение. Решението не подлежи на обжалване.