Производството е по реда на чл. 208 – чл. 228 от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/.

Образувано е по касационната жалба на „ТХПК” ЕАД, ЕИК 200004335 със седалище и адрес на управление: гр. Б.д, ул. „Е. Д” № 7, подадена чрез управителя и представляващ дружеството А.Р, приподписана от адв.. Г, против решение № 406/02.03.2020г. на Административен съд /АС/ – Благоевград, постановено по адм. д. № 1102/2019 г., с което е отхвърлена жалбата на дружеството против решение № РЗМ-5800-904/32-238494/15.08.2019 г. на директора на Териториална дирекция Югозападна, потвърдено с решение № Р-794/32-279254/27.09.2019 г. на директора на Агенция „Митници”, и в полза на ответника е присъдено юрисконсултско възнаграждение в размер на 100 лв.

В касационната жалба се излагат доводи за неправилност на решението, поради противоречие с материалния закон, допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост, съставляващи отменителни касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Претендира се неговата отмяна и постановяване на друго по съществото на спора, с което да се отмени изцяло решението на директора на Териториална дирекция Югозападна или да се намалят установените с него задължения.

Ответникът по касационната жалба – директор на Териториална дирекция Югозападна – оспорва същата чрез пълномощника си юрк.. Б. Иска от съда да остави в сила оспореното първоинстанционно решение и да му присъди юрисконсултско възнаграждение за касационната инстанция.

Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за допустимост и неоснователност на касационната жалба.

Върховният административен съд, първо отделение, след като прецени наведените в касационната жалба доводи, допустимостта и съответствието на решението с материалния закон в изпълнение изискването на чл. 218 от АПК, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

Касационната жалба като подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и от надлежна страна против подлежащ на касационно оспорване съдебен акт съгласно чл. 220, ал. 1 вр. чл. 19б от ЗМ (ЗАКОН ЗА МИТНИЦИТЕ) /ЗМ/, неблагоприятен за нея, е допустима, а разгледана по същество, неоснователна, поради следните съображения:

Предмет на съдебен контрол в производството пред АС – Благоевград е било решение № РЗМ-5800-904/32-238494/15.08.2019 г. на директора на Териториална дирекция Югозападна, потвърдено с решение № Р-79432-279254/27.09.2019 г. на директора на Агенция „Митници”, с което на основание чл. 56, пар. 2, б. „в”, чл. 77, пар. 1, б. „а” и чл. 85, пар. 1 от Регламент /ЕС/ № 952/2013 г. на Европейския парламент и Съвета за създаване на Митнически кодекс на Съюза /МКС/, както и чл. 54, ал. 1 и чл. 56 ЗДДС, на „ТХПК” ЕАД са установени публични държавни вземания по ЕАД № MRN 17BG005700H0019962/12.05.2017 г. – мито – 583.88 лв. и ДДС – 116.78 лв. със съответните лихви от посочените дати.

Първоинстанционният съд е установил следната фактическа обстановка:

На 12.05.2017 г. в ТМУ „Югозападна“ е регистриран ЕАД № MRN 17BG005700H0019962/12.05.2017 г., с който е учреден режим „допускане за свободно обръщение“ на употребяван лек автомобил марка „Ауди“ с дата на първоначална регистрация 28.10.2014 г. На базата на представения сертификат за движение на стоките EUR 1 №А0201964/05.05.2017 г. са предоставени тарифни преференции на стоката с код с тарифен номер 87033390 00 4999. Към митническата декларация са представени фактура от 03.05.2017г., декларация за елементите на митническата стойност D.V.1, сертификат за движение на стоките EUR 1, транзитна декларация от 05.05.2017 г. и швейцарски регистрационен талон. Въз основа на представените документи от страна на митническите органи е прието, че на основание чл. 77, параграф 1, б.“а“ от МКС и на чл. 54 от ЗДДС е възникнало митническо задължение в размер на 1 167.75 лева, представляващо ДДС, заплатено от вносителя. Въз основа на представения сертификат за движение на стоките EUR 1 и на основание чл. 56, параграф 2, б.“г“ от МКС и чл. 3 от Споразумението между ЕИО и К. Ш. преференциалната ставка на митото е определена на 0 %.

С писмо с изх. № 32-354039/09.12.2018г. на директора на Дирекция „Митническа дейност и методология“ в ЦМУ е изискано от швейцарските митнически органи да извършат последваща проверка на сертификат за движение на стоките EUR 1 № P 0201964/05.05.2017 г. за внесения от употребяван лек автомобил марка „Ауди“.

На 27.06.2019г. в ЦМУ е получено писмо № 312.3-CHЕ-107.841.952/2018.003 от 14.06.2019 г. /вх. № 188108/27.06.2019 г./ на швейцарските митнически органи, според което при проверка на доказателствата за произход на лекия автомобил е установено че износителят не е доказал декларирания в кл. 12 на сертификата произход от Швейцария, поради което същият е с неустановен произход, а доказателството за произход не е валидно. На 01.07.2019г. ТД „Югозападна“ е уведомена за писмото на швейцарските митнически органи и е открито производство по определяне на нов размер на публичните държавни вземания по митническата декларация.

С писмо с рег. №32-196750/05.07.2019г., получено от представляващия „ТХПК” ЕАД на 25.07.2019г., оспорващото дружество е уведомено за отговора на швейцарските митнически органи при последваща проверка на сертификата за движение на стоките EUR 1, както и че е открито производство по определяне на нов размер на публичните държавни вземания. На дружеството е дадена възможност за становище в 7-дневен срок.

На 05.08.2019г. то е представило становище, според което, за произхода на стоката са представени други документи, извън ЕUR 1, освен това лекият автомобил е съюзна стока според презумпцията на чл. 153 от Регламент /ЕС/ № 952/2013 г., поради което за същата са приложими тарифни преференции, което обстоятелство не се опровергава от отговора на швейцарските митнически власти. Издаденият в административното производство административен акт е съобщен на неговия адресат на 02.10.2019г.

При така установените факти Благоевградският административен съд е приел следното:

Жалбата е подадена в срока по чл. 149, ал. 3 АПК от надлежна страна, поради което е процесуално допустима. Процесното решение представлява акт по смисъла на чл. 19б вр. чл. 220, ал. 1 от ЗМ. Издадено е от компетентен административен орган при условията на заместване съгласно Заповед №-3368/26.07.2019г. на директора на Агенция „Митници” /л. 63 от делото/.

Оспореният административен акт е в предвидената от закона писмена форма и съдържа изискуемите се от чл. 59, ал. 1 и ал. 2 АПК реквизити.

В хода на административното производство не са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила. Спазен е и материалният закон. Неоснователно е възражението в жалбата за издаване на процесното решение в нарушение на чл. 19б ЗМ, тъй като в чл. 22, пар. 2 от Регламент /ЕС/ 952/2013 този срок е предвиден само за случаите, в които митническите органи действат въз основа на заявление и не се прилага за решения, взети от митническите органи без предварително заявление от лицето по арг. на чл. 29 от регламента, какъвто е настоящия случай.

По отношение на представения сертификат за движение на стоките EUR 1 на основание чл. 31 от Регионалната конвенция за паневросредиземноморските преференциални правила за произход, е извършена проверка по линия на административното сътрудничество за автентичност на сертификата и за верността на информацията, подадена в него. Според резултата от проверката на швейцарските митнически власти автомобилът е с неопределен произход, а доказателството за произход е невалидно. Писмото на швейцарските митнически власти представлява официален документ по смисъла на чл. 179, ал. 1 от ГПК, изготвено от длъжностно лице в кръга на службата му по установената форма и ред, и съставлява годно доказателство за извършените действия. Като официален документ писмото притежава материална доказателствена сила, която обвързва съда, за това, че фактите, предмет на удостоверителното изявление са такива, каквито се твърдят в документа. В настоящия случай материалната доказателствена сила на този официален документи не е оборена в хода на съдебното производство, поради което следва да се приеме, че процесния сертификат EUR 1 не е редовно издадено доказателство за произход, с оглед на което правилно е определен новият размер на публични държавни вземания за внесения от дружеството лек автомобил. Така постановеното решение е правилно.

Правилно съдът се е позовал на чл. 29 от Регламент /ЕС/ 952/2013 г., който е акт с пряко приложение. Чл. 29 е озаглавен „Решения, взети без предварително заявление“, каквото безспорно е оспореното решение № РЗМ-5800-904/32-238494/15.08.2019 г. на директора на Териториална дирекция Югозападна. Чл. 22 от регламента е озаглавен „Решения, взети въз основа на заявление“. Според пар. 2, ал. 1 на чл. 22 своевременно и не по-късно от 30 дни от получаване на заявлението за издаване на решение, митническите органи проверяват дали са изпълнени условията за приемането на това заявление. Съгласно ал. 2, когато митническите органи установят, че заявлението съдържа цялата необходима информация, която им дава възможност да вземат решение, те уведомяват заявителя за приемането му в рамките на срока, посочен в първа алинея. В чл. 29 е регламентирано, че само разпоредбите на чл. 22 параграфи 4, 5, 6 и 7 се прилагат и за решения, взети от митническите органи, без съответното лице да е подало предварително заявление, но не и пар. 2 и пар. 3. С оглед изложеното неоснователен е доводът на касатора, че издаването на оспореното решение след изтичането на 30-дневния срок по чл. 19б, ал. 1 от ЗМ (ЗАКОН ЗА МИТНИЦИТЕ) представлява съществено процесуално нарушение, налагащо отмяната му като незаконосъобразно.

Отговорът на швейцарските митнически власти, получен след извършена проверка на доказателството за произход – сертификат за движение EUR 1 по реда на чл. 32 от Допълнение едно към Регионалната конвенция за паневросредиземноморските преференциални правила за произход, категорично сочи, че то е невалидно и процесният автомобил не следва да се счита за стока с произход, тъй като износителят не е представил доказателства за това. Съгласно чл. 32, пар. 3 проверката се осъществява от митническите органи на договарящата страна износител въз основа на доказателствата и счетоводните документи на износителя. Според чл. 28, пар. 1 износителят, подаващ заявление за издаване на сертификат за движение EUR 1, трябва да съхранява доказателствата за произход най-малко 3 години. При такъв резултат от проверката митническият орган законосъобразно е отказал предоставяне на преференции и решението му правилно е потвърдено от първоинстанционния съд. Другите документи, представени при вноса на автомобила - фактура от 03.05.2017г., декларация за елементите на митническата стойност D.V.1, транзитна декларация от 05.05.2017 г. и швейцарски регистрационен талон – не са доказателства за произход съгласно чл. 15 от конвенцията, поради което не са обсъждани от първоинстанционния съд. Посоченото не представлява съществено процесуално нарушение, противно на твърденията на касатора.

В чл. 2 от конвенцията е регламентирано изрично кои стоки са стоки с произход. За ползването на преференции при внос стоките следва да са с произход по смисъла на чл. 2 от договаряща страна /в случая Швейцария/. Поради това неоснователно се твърди от касатора, че тъй като лекият автомобил е с произход от страна членка на ЕС, то са налице условията за ползване на същите преференции. Поради това първостепенният съд правилно е отказал събирането на доказателства за установяването на обстоятелството в коя страна членка на ЕС е произведен процесният автомобил. Освен това Регламент /ЕО/ № 1393/2007 относно връчване в държавите-членки на съдебни и извънсъдебни документи по граждански или търговски дела („връчване на документи") и за отмяна на Регламент (ЕО) № 1348/2000 на Съвета според неговия чл. 1 не се прилага за данъчни, митнически и административни дела.

По така изложените съображения решението на Блгоевгрдския административен съд като правилно и законосъобразно следва да бъде оставено в сила. С оглед изхода на спора основателна е претенцията на ответника по касация за присъждане на разноски, представляващи юрисконсултско възнаграждение. Мотивиран така, Върховният административен съд, първо отделение РЕШИ:

ОСТАВЯ В СИЛА решение № 406/02.03.2020г. на Административен съд – Благоевград, постановено по адм. д. № 1102/2019 г.

ОСЪЖДА „ТХПК” ЕАД, ЕИК 200004335 със седалище и адрес на управление: гр. Б.д, ул. „Е. Д” № 7 да заплати на Агенция "Митници" разноски в размер на 100 лв. /сто лева/.

Решението е окончателно.