1 № 4185

гр. София, 24.09.2024 г.

Върховният касационен съд на Република България, трето отделение на Гражданска колегия в закрито съдебно заседание през две хиляди двадесет и четвърта година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИЯ ИВАНОВА

ЧЛЕНОВЕ: ДАНИЕЛА СТОЯНОВА

ТАНЯ ОРЕШАРОВА

като разгледа докладваното от съдията Орешарова ч. гр. д. № 2127 от 2024 г. и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл. 274, ал. 3, т. 1 ГПК.

Образувано е по частна касационна жалба на И. О. М., чрез адв. Л. К., срещу определение № 4127 от 21.03.2024 г. по възз. ч. гр. д. № 13925/2023 г. на Софийски градски съд, с което е потвърдено определение № 38526 от 28.10.2023 г., постановено по гр. д. № 28859/2023 г. на Софийски районен съд. С последното е прекратено първоинстанционното производство и е отхвърлено искането на ищеца за заплащане на сторените от него разноски.

Жалбоподателят твърди, че обжалваното определение е неправилно. В противоречие с трайната съдебна практика съдът е отхвърлил искането му за разноски в първоинстанционното производство.

Като основание за допускане на касационно обжалване се сочат чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК и чл. 280, ал. 2, предл. 3 ГПК. Твърди се, че в противоречие с постоянната практика на ВКС въззивният съд е приел, че в хипотезите на прекратяване на производството поради отказ от иск е изключено извършване на преценка дали ответникът е дал или не повод за завеждане на делото, както и че съдът няма правомощие да установява относимите към тези причини факти. Във връзка с основанието по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК се поставя въпросът: „При предявен специален иск, какъвто е този по чл. 19, ал. 3 ЗЗД, последващото след исковата молба прехвърляне на правото на собственост може ли да се приеме като относимо поведение на ответника с оглед претенцията за заплащане на разноски в полза на...