Производството е по реда на чл. 237 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).

Образувано е по молба за отмяна подадена от С.М, чрез процесуалния му представител адв. М.С, за отмяна на влезлите в сила решения по адм. дело № 142/2018 г. по описа на Административен съд Ямбол и по адм. дело № 11088/2018 г. по описа на Върховен административен съд, трето отделение. Претендира наличие на отменителните основания по чл. 239, т. 4 и т. 5 АПК. и моли атакуваните съдебни актове да бъдат отменени. Към молбата са приложени незаверени копия от съдебни решения гр. дело № 65301/2015 г. на СРС, ГО, 39 състав, постановено в производство по чл. 108 ЗС и по гр. дело № 8688/2016 г. на СГС, ГО, ІV „д“ въззивен състав.

Ответната страна по искането за отмяна – Прокуратурата на РБ, в писмения си отговор излага мотивирано становище за неоснователност на молбата. Претендира разноски.

Ответната страна по искането за отмяна – Министерството на вътрешните работи не взема отношение.

Настоящата инстанция, като взе предвид доводите на страните и доказателствата по делото, намери за установено следното:

Искането за отмяна е подадено в срока по чл. 240 АПК и е допустимо, но разгледано по същество е неоснователно.

С Решение № 154 от 26.07.2018 г., постановено по адм. дело № 142/2018 г. Административен съд Ямбол е отхвърлил предявените от С.М искове да бъдат осъдени солидарно Прокуратурата на Р. Б - гр. С. и Министерството на вътрешните работи (МВР) - гр. С., да му заплатят сумата 135 512. 04 лева, включваща главница в размер на 114 455. 25 лева представляваща обезщетение за причинени имуществени вреди, изразяващи се в това, че в резултат: 1. на задържане на собствения му лек автомобил „Ф. Т“ с per. [рег. номер на МПС] и рама WVGZZZ7LZ5D039374 е пропуснал да реализира полза за себе си в размер на...