Производството е по чл. 208 и следващите от АПК.

Образувано е по касационна жалба на З.Н от [населено място], против Решение № 1337/01.11.2019 г., постановено по административно дело № 159/2019 г. по описа на Административен съд – София област, в частта, с която е отхвърлена жалбата й срещу Заповед № СД-05-243/31.12.2018 г., издадена от Министъра на правосъдието, на основание чл. 10, ал. 4 ЗННД, в частта, с която е открито едно допълнително място за нотариус в района на районен съд – Чирпан.

В касационната жалба се сочи неправилност на съдебното решение, като постановено в нарушение на материалния закон и необоснованост, като се твърди, че съдът е пренебрегнал допуснатото в хода на административното производство по издаване на заповедта нарушение на чл. 66 АПК. Иска се отмяна на решението и постановяване на друго, с което да се отмени заповедта на Министъра на правосъдието.

Ответната страна, Министър на правосъдието чрез процесуален представител оспорва касационната жалба по съображения, развити в писмен отговор.

Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба.

Върховният административен съд, състав на Второ отделение счита касационната жалба за процесуално допустима, като подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и от надлежна страна.

Разгледана по същество, жалбата е основателна, но не по изложените в нея съображения.

Съгласно чл. 218, ал. 2 АПК, Върховният административен съд е длъжен служебно да следи за валидността, допустимостта и съответствието на решението с материалния закон.

С оглед доводите на страните, събраните по делото доказателства и установените посредством тях факти, настоящият съдебен състав, счита, че Административен съд – София област се е произнесъл по недопустима жалба.

Предмет на оспорване е Заповед № СД-05-243/31.12.2018 г., издадена от Министъра на правосъдието, на основание чл. 10, ал. 4 ЗННД, в частта, с която е открито едно допълнително място за нотариус в района на районен съд...