Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).

Образувано е по касационна жалба на заместник изпълнителния директор на Държавен фонд „Земеделие“ срещу Решение № 91/18.10.2019 г. на Административен съд (АС) – Силистра постановено по адм. дело № 146/2019 г.

С обжалваното решение е отменено Уведомително писмо с изх. №01-2600/1211 от 15.03.2019 г. за отказ за одобряване на заявка за плащане №03/19/300718/30616 от 08.01.2019 г., на заместник-изпълнителния директор на Държавен фонд „Земеделие” (ДФЗ), преписката е изпратена на ДФЗ за произнасяне при съобразяване с мотивите на решението, като е определен 7 – дневен срок от получаване на преписката и ДФЗ е осъден за заплати на „Булдекс“ ООД разноски в размер на 50 лева.

Касаторът обжалва съдебното решение като твърди, че то е процесуално недопустимо, алтернативно неправилно поради нарушение на приложимия материален закон и необосновано. Твърди, че липсва произнасяне на съда по процесуалната допустимост на жалбата, предвид обжалването на уведомителното писмо по административен ред и липсата на яснота кога, на коя дата е връчена заповедта на министъра на земеделието, храните и горите. Оспорва извода на съда, във връзка с чл. 11, ал. 1 от Наредба за условията и реда за прилагане на схеми за предоставяне на плодове и зеленчуци и на мляко и млечни продукти в учебните заведения – Схема „Училищен плод“ и Схема „Училищно мляко“ (Наредбата) и кога изпълнител по схема „Училищно мляко“ е длъжен да доставя прясно мляко. Излага съображения, че Наредбата изисква поне веднъж месечно доставката на мляко за пиене/прясно пастьоризирано мляко. Твърди, че тъй като по делото е безспорно, че дружеството не е доставяло такова във всичките седем учебни заведения, за които е одобрено за изпълнител, правилно е приложена разпоредбата на чл. 19, ал. 3, т. 2 от Наредбата. Моли обжалваното решение да се отмени и да се постанови ново, с което да се отхвърли изцяло първоначално заявеното оспорване. Прави възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение. Не претендира разноски. Касаторът се представлява от юрк.. З.

Ответникът по касация – „Булдекс“ ООД не изразява становище по касационната жалба.

Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба.

Върховният административен съд, състав на пето отделение, като прецени данните по делото, доводите и възраженията на страните, намира, че касационната жалба е процесуално допустима като подадена в законния срок и от надлежна страна.

Разгледана по същество касационната жалба е неоснователна.

За да постанови обжалваното решение, съдът е приел от фактическа страна, че административното производство е инициирано със заявка за плащане № 03/19/300718/30616 от 08.01.2019 г. за сумата от 2 165, 46 лв. без ДДС за отчетен период 01.12.2018 г. - 31.12.2018 г. за посочените в заявлението седем учебни заведения.

Седемте учебни заведения по заявката, посочени и в акта за одобрение, в качеството на оператори на публични средства, са провели процедури за избор на заявител за доставка на мляко и млечни продукти по реда на чл. 13 от Наредбата.

В изискванията на процедурата е включено условие за предлагане на артикулите по приложение № 3 към Наредбата - кисело мляко, пастьоризирано мляко за пиене, кашкавал и бяло саламурено сирене със съответни номенклатурни кодове. Никой от участниците в процедурите не е предложил доставка - произведена или търгувана, на прясно мляко.

„Булдекс“ ООД е подал заявка за участие в процедурите за избор на заявител пред всеки от икономическите оператори – учебни заведения по чл. 13, ал. 3 във връзка с чл. 13, ал. 1, т. 4 от Наредба за доставка на произведена от него продукция – кашкавал, кисело мляко и бяло саламурено сирене.

В резулт на проведените поръчки, като заявител за доставка по процесната Схема „Училищно мляко“ за предложените продукти – кисело мляко, кашкавал и бяло саламурено сирене, е избран „Булдекс“ ООД, който е и производител на посочените продукти. „Булдекс“ ООД е одобрен за изпълнител с акт № 01-2600/4973 от 27.09.2018 г. на изпълнителния директор на ДФ „Земеделие“.

Продуктите по акта за одобрение, са били доставяни съгласно зададения график и са отговаряли на качествените и количествените изисквания.

Със заявка за плащане № 03/19/300718/30616 от 08.01.2019 г „Булдекс“ ООД е поискал изплащане на доставките на млечни продукти.

С оспореното Уведомително писмо, административният орган е отказал изплащане на субсидията на продуктите, включени в акта за одобрение, тъй като изпълнителят не бил доставял и пастьоризирано прясно мляко. Като основание за това задължение се сочи чл. 11, ал. 1 от Наредбата. Като източник на правомощие за отказ се сочи разпоредбата на чл. 19, ал. 3, т. 2 от Наредбата.

При така установеното от фактическа страна съдът е приел от правна страна, че оспореният акт е издаден от материално компетентен орган, въз основа на изрична делегация - Заповед № 03-РД/676/16.03.2017 г. на изпълнителния директор на ДФЗ в изпълнение на чл. 20, т. 2 – 3 и чл. 20а, ал. 1 и 4 от Закон за подпомагане на земеделския производител (ЗПЗП).

Приел е, че оспореният акт е мотивиран и, че не са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила.

Приел е, че обжалваният акт е материално незаконосъобразен. След анализ на разпоредбата на чл. 11, ал. 1 от Наредбата е посочил, че за да възникне задължение за дружеството да доставя мляко за пиене, то преди това следва да се проведе процедурата по чл. 13 от Наредба за избор на заявител от учебните заведения, в която прясното мляко да бъде включено в обхвата на поръчката. Такава дейност не е била извършвана. „Булдекс“ ООД е участвало и е било одобрено в процесната схема с млечни продукти, включени в приложение № 3 към Наредбата: кисело мляко, кашкавал и бяло саламурено сирене, на които е и производител. Изложил е съображения, че задължението за доставка на прясно мляко възниква, ако поемането му е обусловено от проведена процедура, при която заявител е подал оферта, съответно след това е одобрен за участие с този продукт. Решението е правилно.

Неоснователно в касационната жалба се сочи, че обжалваното решение е недопустимо и, че съдът не се е произнесъл относно процесуалната допустимост на жалбата, предвид обжалването на уведомителното писмо по административен ред. По допустимостта на жалбата съдът се е произнесъл с разпореждането за насрочване на делото (Разпореждане № 418/11.06.2019 г.) и, въпреки че не е преповторил мотивите си в решението, това не води до недопустимост на съдебния акт. Съдът е извършил преценка на допустимостта на жалбата, с която е сезиран и правилно приемайки, че е допустима, е разгледал същата по същество. Действително по делото липсват доказателства за датата, на която Заповед № РД 20-145/30.04.2019 г. на министъра на земеделието, храните и горите, постановена по повод жалбата на „Булдекс“ ООД по административен ред, е връчена на дружеството. Считано от датата на издаване на заповедта на министъра, жалбата до съда - подадена на 13.05.2019 г., е в срока по чл. 149, ал. 3 АПК. Доказателствената тежест за установяване на датата, на която е връчена Заповед № РД 20-145/30.04.2019 г. на министъра на земеделието, храните и горите е била на ответника, а същият не е ангажирал доказателства за това обстоятелство. Липсата на указания в тази връзка от страна на първоинстанционния съд не е съществено нарушение на съдопроизводствените правила.

Съдът е събрал относимите към спора доказателства, въз основа на които правилно е установил фактите по делото, по който между страните няма спор. По делото е безспорно установено, че „Булдекс“ ООД е производител на мляко и млечни произведения – кисело мляко, кашкавал и бяло саламурено сирене, за което са представени удостоверения издадени от Министерството на земеделието и храните и, че не е производител на прясно пастьоризирано мляко. Безспорно е, че не е доставял мляко за пиене/прясно мляко в седемте учебни заведения, за които е бил одобрен за изпълнител по Схема „Училищно мляко“. Видно е, от представената от училищата документация, че дружеството е заявител по Схема „Училищно мляко“ и е било избрано за изпълнител за доставка на произвежданите от него българско кисело мляко, български кашкавал от краве мляко и българско бяло саламурено сирене. С оглед избора направен от училищата от изпълнителния директор на ДФЗ е издаден Акт за одобрение.

Правилни са изводите на съда, че оспореният административен акт е издаден от компетентен орган, в предвидената от закона форма и без допуснати нарушения на административнопроизводствените правила.

Правилен е изводът за материалната незаконосъобразност на оспореното уведомително писмо. Административният орган е отхвърлил заявка за плащане № 03/19/300718/30616 от 08.01.2019 г. по Схема „Училищно мляко“ на основание чл. 19, ал. 3, т. 2 от Наредбата. Съгласно тази разпоредба, в редакцията й към датата на издаване на оспорения акт, ДФЗ отказва изплащането на част или на цялата финансова помощ по заявката за плащане, когато е установено, че не са спазени изисквания на чл. 9, 10, 11 или 11а. В случая плащането е отказано поради неизпълнение на изискванията на чл. 11, ал. 1 от Наредбата, съгласно който, в редакцията му към датата на издаване на процесното уведомително писмо, млякото и млечните продукти се предоставят на децата и учениците в рамките на учебната година, като броят на доставките е до 50. Най-малко 1/2 от доставките на всеки заявител са прясно пастьоризирано мляко или кисело мляко, като най-малко една доставка месечно е прясно пастьоризирано мляко. …….. Когато доставчик по Схема „Училищно мляко“ е производител, той доставя по схемата само продукти, които са произведени от него. По Схема „Училищно мляко“ се разпределят най-малко 3 различни вида продукти месечно.

„Булдекс“ ООД е одобрен за изпълнител с Акт за одобрение изх. № 01-2600/4973 от 27.09.2018 г. Към тази дата чл. 11, ал. 1 от Наредбата е предвиждал, че млякото и млечните продукти се предоставят на децата и учениците чрез извършване на до 50 доставки в рамките на учебната година, като поне веднъж месечно се доставя мляко за пиене. …….. Когато доставчик по Схема „Училищно мляко“ е производител, той доставя по схемата само продукти, които са произведени от него.

Изменението на чл. 11, ал. 1 от Наредбата включващо изрично изискването за доставка на прясно пастьоризирано мляко е направено с § 6 от Постановление № 32 на Министерския съвет от 22 февруари 2019 г. за изменение и допълнение на Наредба за условията и реда за прилагане на схеми за предоставяне на плодове и зеленчуци и на мляко и млечни продукти в учебните заведения – Схема „Училищен плод“ и Схема „Училищно мляко“ (ПМС № 32) (ДВ, бр. 18 от 2019 г., изм., бр. 19 от 2019 г., в сила от 5.03.2019 г.). Съгласно § 23, ал. 1 от Преходни и заключителни разпоредби на ПМС 32/22.02.2019 г. на МС заявителите по схемите, одобрени по досегашния ред, извършват доставки съгласно издадените актове за одобрение, като в едномесечен срок от влизането в сила на наредбата привеждат графиците за доставка за настоящата учебна година в съответствие с изискванията на наредбата.

Видно е, че с изменението на Наредбата с ПМС № 32 изискването за доставяне на мляко за пиене е заменено с изискването за доставяне на прясно пастьоризирано мляко. Съгласно чл. 19 от Наредба за специфичните изисквания към млечните продукти наименованието „мляко за пиене“ се използва за млечни продукти, посочени в Приложение VII, част IV към Регламент (ЕС) № 1308/2013. А съгласно чл. 20 от същата наредба наименованието „прясно мляко“ се използва за млечен продукт, получен от сурово мляко, претърпял процес на пастьоризация, в който се допуска изменение на естествената масленост на млякото чрез отнемане или добавка на сметана, получена от сурово мляко. Дали прясното пастьоризирано мляко е мляко за пиене по смисъла на Регламент 1308/2013 г. е въпрос, който в случая е извън предмета на спора. Правилно решаващият съд е приел, че след като дружеството е участвало и е било одобрено в Схема „Училищно мляко“ с млечни продукти, включени в приложение № 3 към Наредбата: кисело мляко, кашкавал и бяло саламурено сирене, на които е и производител и не е одобрен за доставка на прясно пастьоризирано мляко (мляко за пиене), не може да му се откаже плащане поради недоставянето на такова в учебните заведения. Неоснователни са доводите в касационната жалба, че Наредбата и към датата на одобрението на „Булдекс“ ООД за изпълнител е изисквала императивно доставката на мляко за пиене поне веднъж месечно. Наредбата действително предвижда такова задължение, но за да възникне то за избрания изпълнител, е необходимо той да е одобрен за доставка на този млечен продукт. „Булдекс“ ООД е одобрен за изпълнител по Схема „Училищно мляко“ с Акт за одобрение изх. № 01-2600/4973 от 27.09.2018 г. Към тази дата Наредбата (чл. 15) е предвиждала правомощие на ДФЗ да извърши проверка дали предложените заявители по схемите са избрани съгласно правилата на чл. 13, ал. 5. Когато установи несъответствие, Наредбата е давала възможност на ДФЗ служебно да определя заявителя или заявителите за учебното заведение по съответната схема съгласно правилата на чл. 13 ал. 5. Изпълнителният директор на ДФЗ издава акт за одобрение, с който заявителите, които отговарят на критериите за допустимост по схемите, избрани са по реда на чл. 13 или са определени служебно и са поели задълженията по чл. 14, се одобряват като изпълнители по схемите за съответния брой доставки. След като дружеството е било одобрено за изпълнител по схемата, за която е кандидатствало, с продукти по приложение 3 към Наредбата, на които то е производител и е доставило тези продукти, неправилно е отказано заплащането на същите с мотив, че не е спазено изискването на чл. 11, ал. 1 от Наредбата.

Чл. 11, ал. 1, изр. последно от Наредбата в относимата към датата на издаване на акта за одобрение редакция, изрично предвижда, че когато доставчик по Схема „Училищно мляко“ е производител, той доставя по схемата само продукти, които са произведени от него. В този смисъл са и указанията дадени на дружеството от Министерството на земеделието, храните и горите във връзка със запитването му относно необходимостта от доставка и на прясно мляко за пиене. „Булдекс“ ООД не е бил производител на прясно пастьоризирано мляко към датата на одобрението, нямал е задължение да доставя такова. Съгласно § 1, т. 8 от ДР на Наредбата, в относимата му редакция „Производител на мляко и млечни продукти“ е лице, което притежава одобрен обект за производство на продукти, включени в приложение № 3, и произвежда такива продукти съгласно чл. 15 от Наредба № 9 от 2011 г. за специфичните изисквания към безопасността и качеството на храните, предлагани в детските заведения, училищните столове и обектите за търговия на дребно на територията на училищата и на детските заведения, както и към храни, предлагани при организирани мероприятия за деца и ученици. Няма изискване да произвеждаш всички млечни продукти включени в приложение № 3. Доказателствата по делото установяват, че „Булдекс“ ООД е производител на кисело мляко, българско бяло саламурено сирене и български кашкавал. За доставянето на тези продукти е бил избран и одобрен за изпълнител по Схема „Училищно мляко“. Дружеството не е нарушило поето задължение, както се твърди в касационната жалба. Същото е доставило млечните продукти, за които е одобрено за изпълнител в посочените в акта за одобрение училища. Не са налице основанията на чл. 19, ал. 3, т. 2 от Наредбата и неправилно е отказано плащане по заявка за плащане № 03/19/300718/30616 от 08.01.2019 г.

Видно от мотивите на обжалвания съдебен акт съдът не е допуснал грешки при формиране на вътрешното си убеждение в насоките, които не са установени от закона. Изводите му се подкрепят от събраните по делото доказателства. Изложените от касатора доводи за необоснованост на решението са неоснователни.

При липса на пороците сочени като касационни основания за отмяна, постановеното от първоинстанционния съд решение, като валидно, допустимо и правилно следва да бъде оставено в сила.

Ответникът по касация не претендира разноски, поради което такива не му се присъждат.

Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо АПК, Върховният административен съд, пето отделение

РЕШИ:

ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 91/18.10.2019 г. на Административен съд – Силистра постановено по адм. дело № 146/2019 г.

Решението е окончателно.