Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).
Образувано е по касационна жалба, подадена от кмета на Столична община (СО), чрез упълномощен процесуален представител, против решение №6492 от 01.11.2019 г. по адм. д. №3105/2019г. на Административен съд София - град (АССГ), с което по жалба на Н.Б е отменено Решение № СОА19-РИ01-13/22.02.2019 г. на кмета на Столична община й преписката е върната за ново произнасяне. В жалбата са изложени доводи обуславящи касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Излага, че първоинстанционният съд в противоречие с чл. 14, ал. 1 от ЗНА (ЗАКОН ЗА НОРМАТИВНИТЕ АКТОВЕ) (ЗНА), дава обратна сила на материалноправната норма на чл. 92, ал. 3 от ЗГР (ЗАКОН ЗА ГРАЖДАНСКАТА РЕГИСТРАЦИЯ) (ЗГР), която въвеждаща изискване при извършване на адресната регистрация да се представи и изрично писмено съгласие на собственика чрез декларация по образец, подадена лично пред органа или с нотариална заверка на подписа. Излага също, че съдът е нарушил и процесуалния закон, след като към настоящия момент законодателят не е предвидил ред за заличаване на адресни регистрации при наличие на последващо изрично несъгласие на собственика на имота, както и не се предвижда и правна възможност за служебно заличаване на адресни регистрации, които не изпълняват предназначението по чл. 93, ал. 5 и чл. 94, ал. 1 от ЗГР. Смята, че съдът неправилно е приел нарушение на чл. 92 и на чл. 99а от ЗГР и че следва да се извърши служебно заличаване на регистрацията по реда на чл. 99б от ЗГР. Иска, да се отмени обжалваното решение.
Ответникът – Н.Б, чрез пълномощник адв. С.Г, с писмени бележки и в съдебно заседание оспорва касационната жалба като неоснователна и излага доводи за правилност на обжалваното решение. Иска, обжалваното съдебно решение да остане в сила и се присъдят разноски за касационното производство по реда на чл. 38 от ЗА в размер по Наредба №1 за минималните размери на адвокатските възнаграждения.
Представителят на Върховната административна прокуратура дава подробно мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Излага, че разпоредбата на чл. 99 б от ЗГР предвижда заличаване на всяка регистрация, направена в нарушение на изискванията по чл. 92, чл. 99, ал. 1 и ал. 4 или чл. 99а от закона, като за извършване на адресната регистрация в страната лицата представят конкретен документ съобразно чл. 92, ал. 2 от ЗГР, а това са документ за собственост, документ за ползване на имота или други документи доказващи собствеността или ползването на имота. Смята, че в случая се установяват материалноправните предпоставки за заличаване на адресните регистрации по постоянен и настоящ адрес на С.П, тъй като към настоящия момент той е адресно регистриран на адрес [населено място], [район], [адрес], без съгласието на собственика и при липса на документи, удостоверяващи ползването на жилището на този адрес. П. решението да бъде оставено в сила.
Настоящият съдебен състав на трето отделение на Върховния административен съд, като взе предвид становищата на страните и извърши проверка на обжалваното решение в съответствие с чл. 218, ал. 1 АПК и след служебна проверка за валидността, допустимостта и съответствието на решението с материалния закон по реда на чл. 218, ал. 2 АПК, приема касационната жалба за процесуално допустима като подадена от надлежна страна, а по същество за неоснователна.
С решение №6492 от 01.11.2019 г. по адм. д. №3105/2019г. на Административен съд София - град (АССГ) за 2018 г. по жалба на Н.Б е отменено Решение № СОА19-РИ01-13/22.02.2019 г. на кмета на Столична община, в частта, в която е отказано заличаване на адресните регистрации по постоянен и настоящ адрес на С.П, извършени на адрес [населено място], [район], [адрес], както и е върната преписката за ново произнасяне в частта относно заличаване на адресните регистрации по постоянен и настоящ адрес на С.П. С решението е осъдена Столична община да заплати на жалбоподателя разноски по делото в размер на 510 лв. Административният съд е приел, че решението е издадено в установената писмена форма и съдържа реквизитите по чл. 59, ал. 2 АПК и че в административното производство не са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, но е постановено в противоречие на материалния закон и при несъответствие с целта на закона. Съдът е приел, че отказът за заличаване на адресните регистрации е незаконосъобразен. Приел е, че разпоредбата на чл. 99б ЗГР предвижда заличаване на всяка регистрация, направена в нарушение на изискванията по чл. 92, чл. 99, ал. 1 и 4 или чл. 99а от закона. Съдът е приел, че независимо, че към момента на извършване на адресната регистрация по постоянен и настоящ адрес на С.П, не е допуснато нарушение на действащата към момента разпоредба, предвид обстоятелството, че собственик на имота вече е друго лице, което не е давало съгласието си и не желае това лице, бивш собственик на имота, да бъде регистриран с постоянен и настоящ адрес на адреса на собствения му имот, но липсва законово основание жалбоподателят да бъде принуждаван да се съобразява с последиците на едно административно решение, което е издадено при друга фактическа обстановка. Съдът е приел, че са налице материалноправните предпоставки да бъдат заличени адресните регистрации по постоянен и настоящ адрес на С.П, след като към настоящия момент той е адресно регистриран на този адрес без съгласието на собственика, при липса на документи, удостоверяващи ползването на жилището на този адрес и при безспорно установено неспазване на изискването по чл. 94, ал. 1 от ЗГР да живее на адреса. По тези съображения е отменен отказа на кмета на общината в обжалваната част и преписката е върната с указания в 7- дневен срок да издаде заповед за заличаване на извършените адресни регистрации на лицето.
От фактическа страна е установено от административния съд, че административното производство е започнало по искане рег. №СОА18-ГР94-5794/09.11.2018 г., депозирано от Н.Б, с което е поискал кмета на СО да заличи адресната регистрация по постоянен и настоящ адрес на С.П и по настоящ адрес на И.П, извършени на адрес [населено място],[ район], [адрес], като в искането са изложени съображения в подкрепа на неговата основателност. Същото е изпратено до кмета на район „Оборище“, СО с указания за назначаване на комисия по чл. 99б ЗГР. От извършената проверка на комисията е съставен протокол, в който е приела, че към момента на извършване на адресните регистрации на лицата не са констатирани нарушения на чл. 92 или 99а ЗГР, както и са приложени удостоверения за постоянен и настоящ адрес, от които е видно, че С.П е с постоянен адрес на посочения от 09.08.2010 г., а настоящият му адрес там е от 28.06.2000 г.,а настоящият адрес на И.П е на този адрес от 15.11.2003 г. При тези данни с оспореното пред административния съд решение административният орган е приел, че не са налице нарушения по чл. 92 или 99а ЗГР и че само при наличие на такива кмета на общината може да заличава адресни регистрации, поради което е отказал заличаването им.
В производството пред административния съд е представена справка от Служба по вписванията, въз основа на която съдът е установил, че до 13.09.2011 г. собственик на имота с адрес [населено място], [район], [адрес] е бил С.П, който на тази дата го е продал на Н.Б.У е, че С.П след продажбата на имота не е посочил друг адрес и пред съответните органи, както и че от СРС до него на този адрес е изпращано уведомление от 19.10.2018 г., а на 06.02.2019 г. – покана за доброволно изпълнение. Установено е въз основа на разпит на свидетел, че С.П не живее на адреса от 2011г. При тези фактически установявания административният съд е постановил обжалваното решение.
Настоящият съдебен състав приема, че обжалваното решение е валидно, допустимо и правилно, като при постановяването му не са допуснати нарушения които да обуславят касационни основания по чл. 208, т. 3 от АПК.
Неоснователно е касационното оплакване за постановяване на обжалваното съдебно решение в нарушение на материалния закон. Направените от първоинстанционния съд изводи за издаване на спорното решение на кмета на СО по отношение на С.П в противоречие на материалния закон и неговата цел се споделят от настоящия състав.
Редът и условията за защита срещу неправилно адресно регистрирани лица е уреден в раздел III от глава IV на ЗГР. Независимо от това, че за извършването на адресните регистрации по настоящ и постоянен адрес на С.П преди 2011 г. не са констатирани нарушения на приложимите разпоредби, единствената възможност за защита на собственика на имота, който се противопоставя на тези регистрации, е процедурата по чл. 99б ЗГР.
След продажбата на имота през 2011г. на адрес [населено място], [район], [адрес], С.П не е посочил друг адрес и не е живял в жилището, където и бил адресно регистриран, а купувачът - Н.Б не е давал съгласието си за продължаване на адресната регистрация на административния му адрес. О.твото, че към момента на извършване на адресната регистрация по постоянен и настоящ адрес на С.П не е допуснато нарушение на действащите към онзи момент правни разпоредби, е ирелевантно за спора, предвид настъпилата законодателна промяна, регламентираща нови изисквания, на които тези адресни регистрации не отговарят. Доколкото собственикът на имота Н.Б изрично заявява несъгласието си посочените лица да имат регистрация на този адрес, то тя следва да бъде заличена. Такава е и целта на закона - да се поддържа регистърът на населението по отношение на постоянния и настоящ адрес на лицата в актуално състояние, съответстващо на действителното фактическо положение. В случая това може да стане само със заличаването на адресните регистрации на С.П от административния адрес на жилището на Н.Б.
Не се споделят оплакванията на касационния жалбоподател, че с обжалваното съдебно решение била придадена обратна сила на материалноправната норма на чл. 92, ал. 3 ЗГР, която въвежда изискване при извършване на адресна регистрация да се представи и изрично писмено съгласие на собственика чрез декларация. Според изложеното в касационната жалба, нормата на чл. 92, ал. 3 ЗГР е обнародвана в ДВ бр. 9/2011 г., действа занапред и не може да преуреди обществени отношения, настъпили преди нейното влизане в сила.
Действително съгласно разпоредбата на чл. 14, ал. 1 от ЗНА (ЗАКОН ЗА НОРМАТИВНИТЕ АКТОВЕ) обратна сила на нормативен акт може да се даде само по изключение, и то с изрична разпоредба, каквато липсва в ЗГР. Следва обаче да се направи разлика между "обратна сила на закона" и "действие на закона при заварени случаи". В първия случай се касае за действие на правната норма спрямо юридическите факти, които са се появили, проявили и завършили до влизане в сила на новия закон, докато при действието на закона върху заварени правоотношения се отнася до юридически факти, които са настъпили до влизане в сила на закона, но не са завършили действието си към този момент. Принципът е, че юридическият факт придобива това правно действие, което му предписва новия закон, т. е. действието е "ex nunc". Затова и административното правоотношение по адресна регистрация по смисъла на чл. 91 ЗГР не приключва със заявяването и провеждането на производство по чл. 92 от закона. И това е така, с оглед разпоредбата на чл. 90 ЗГР, която създава задължение на всяко лице, подлежащо на регистрация да заявява писмено постоянен и настоящ адрес. С. да се приеме, че юридическите факти, отнасящи се до регистрираното лице за жилището, собственост на Н.Б, не са завършили своето действие към момента на влизане в сила на разпоредбата на чл. 92, ал. 3 ЗГР, обн. ДВ бр. 9/2011г. и нормата намира приложение спрямо тях.
Правилно първоинстанционният съд е приел, че всяка адресна регистрация, независимо дали е била законосъобразна или не към момента на извършването й, следва да бъде приведена в съответствие с действащите към момента законови изисквания. Недопустимо е адресно регистрираните лица, неизпълнили задълженията си по чл. 90, ал. 1 ЗГР да променят адресната си регистрация, да имат право на пожизнена такава на даден адрес. Т. положение би противоречало на целта на закона, а именно да се поддържа регистъра на населението в актуално състояние по отношение на настоящ и постоянен адрес на лицата.
Предвид на изложените съображения настоящият съдебен състав приема, че обжалваното решение е правилно и следва да бъде оставено в сила.
При този изход на процеса в съответствие с чл. 143, ал. 1, във връзка с чл. 228 от АПК на ответника се дължат разноски за настоящата инстанция. Пълномощникът на ответника е претендирал адвокатското възнаграждение, видно от представения договор за правна защита и съдействие и представен списък, договорено при условията на чл. 38 ЗА, като безплатна правна помощ на посочени в нея лица. Съгласно чл. 38, ал. 2 ако насрещната страна е осъдена на разноски, адвокатът има право на възнаграждение, определено от съда в размер не по-нисък от предвидения в Наредбата по чл. 36, ал. 1 ЗА, т. е в Наредба № 1/2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения. В случая адв. С.Г е упълномощен на 05.12.2019 г. за касационната инстанция, а договор за правна защита и съдействие е сключен на 05.12.2019 г. Пълномощникът е осъществявал процесуално представителство като е представил отговор по касационната жалба и се е явил в съдебно заседание в касационната инстанция. Съгласно чл. 8, ал. 3 от Наредба №1 адвокатското възнаграждение е в размер на 500 лева, предвид на което следва да бъде осъдена Столична община да заплати адв. С.Г от САК сумата от 500 /петстотин/ лева, представляваща адвокатско възнаграждение по договор за правна защита и съдействие по административно дело №14099/2019 г. на ВАС.
По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2, изр. първо, предл. първо АПК, Върховният административен съд, състав на трето отделение РЕШИ:
ОСТАВЯ В СИЛА решение №6492 от 01.11.2019 г. по адм. д. №3105/2019г. на Административен съд София - град.
ОСЪЖДА Столична община да заплати на адвокат С.Г от САК адвокатско възнаграждение в размер на 500, 00 (петстотин) лв. за касационното производство по административно дело №14099/2019 г. на ВАС. Решението не подлежи на обжалване.