Производството е по реда на чл. 237 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).
Образувано е по молба на Г.Г за отмяна на влязло в сила решение № 641 от 19.12.2019 г., постановено по адм. дело № 585/2019 г. на Административен съд – Монтана, с което е отхвърлено оспорването по жалба на Г.Г против заповед № ЗСП/Д-М/4906/17.10.2019 г. на директора на Дирекция „Социално подпомагане“ – Монтана, с което му е отказано отпускане на целева помощ за отопление с твърдо гориво за отоплителен сезон 2018/2019 г., потвърдена с решение № 12-РД06-0065/11.11.2019 г. на директора на РДСП – Монтана. Моли съдът да приеме, че са налице нови писмени доказателства, които не са му били известни при решаването на спора и с които не е могъл да се снабди своевременно, установена е неистинност на заповед № ЗСП/Д-М/4906/19.11.2018 г. на директора на Дирекция „Социално подпомагане“ – Монтана и между същите страни, за същото искане и на същото основание са постановени други две решения на Административен съд – Монтана, които му противоречат. Прилага заверено копие на удостоверение за настоящ адрес, фактура № 0276842176/14.02.2020 г. от ЧЕЗ Е. Б АД, заверени копия на писмо изх. № 1203372915/21.08.2019 г. от ЧЕЗ Е. Б АД, служебна бележка № 1/03.02.2020 г. от „Водоснабдяване и канализация“ – ООД Монтана, определение по адм. дело № 13/2018 г. на Административен съд – Монтана, решение № 12-РД06-0066/17.12.2018 г. на директора на Регионална дирекция за социално подпомагане – Монтана, заповед № ЗСП/Д-М/4906/19.11.2018 г. на директора на Дирекция „Социално подпомагане“ – Монтана, решения по адм. дело № 376/2019 г. и адм. дело № 120/2019 г. на Административен съд – Монтана.
Ответникът – директорът на Дирекция „Социално подпомагане“ – Монтана изразява становище за неоснователност на молбата.
Настоящият състав на шесто отделение приема, че молбата е подадена в сроковете по чл. 240, ал. 1, т. 1, т. 2 и т. 4 от АПК и е процесуално допустима. Разгледана по същество молбата за отмяна е неоснователна по следните съображения:
С влязлото в сила решение на Административен съд – Монтана е отхвърлено оспорването по жалба на Г.Г против заповед № ЗСП/Д-М/4906/17.10.2019 г. на директора на Дирекция „Социално подпомагане“ – Монтана, с което му е отказано отпускане на целева помощ за отопление с твърдо гориво за отоплителен сезон 2018/2019 г., потвърдена с решение № 12-РД06-0065/11.11.2019 г. на директора на РДСП – Монтана. Съдът е достигнал до крайния извод, че жалбоподателят не живее на посочения в заявлението настоящ адрес, а пребивава на постоянния си адрес. К.л е, че в заявлението си жалбоподателят е декларирал, че не получава доходи и е безработен, а пред социалните работници е заявил, че заплаща наем и строи къща. Тези обстоятелства са мотивирали първоинстанционния съд да приеме, че оспорената заповед, с която е отказано отпускане на социална помощ е законосъобразна и е отхвърлил подадената срещу нея жалба.
Съдебното производство е едноинстанционно, и с постановения по казуса съдебен акт то е изчерпано, като решението на Административен съд – Монтана е окончателно. Отмяната е извънреден, извънинстанционен способ за защита срещу влезли в сила съдебни актове, чиято неправилност не е резултат на грешка на съда или на страните и може да бъде поправена, ако са налице изчерпателно изброените в чл. 239 от АПК други обстоятелства - т. е. приложима при определените в тази разпоредба основания.
Настоящият състав намира, че не е налице основанието по т. 1 на чл. 239 от АПК. Съгласно посочената разпоредба актът подлежи на отмяна, когато се открият нови обстоятелства или нови писмени доказателства от съществено значение за делото, които при решаването му не са могли да бъдат известни на страната. Касае се за непълнота на фактическия състав или доказателствения материал, която се разкрива след като решението е влязло в сила и не се дължи на процесуално нарушение на съда или небрежност на страната. Под „нови обстоятелства“ следва да се разбират такива факти от действителността, които спрямо спора са от значение на юридически или доказателствени факти, които са нови, т. е. да не са включени във фактическия материал по делото и да не са подкрепени с писмени доказателства. Под „нови писмени доказателства“ следва да се разбират не само потвърдените с писмен документ новооткрити обстоятелства, а и новооткрити или новосъздадени документи относно факти, които са били твърдени през висящността на делото, но не са могли да бъдат доказани поради липса на тези документи. Важно и съществено условие е, новите обстоятелства или новите писмени доказателства да не са били известни на страната, която се позовава на тях. Доказателствата представени с молбата за отмяна обаче, не представляват нови писмени доказателства.
Удостоверението за настоящ адрес, писмото от „ЧЕЗ Е. Б“ АД, определението по хода по адм. дело № 13/2018 г. на Административен съд – Монтана, решение № 12-РД06-0066/17.12.2018 г. на директора на Регионална дирекция за социално подпомагане – Монтана, заповед № ЗСП/Д-М/4906/19.11.2018 г. на директора на Дирекция „Социално подпомагане“ – Монтана, решения по адм. дело № 376/2019 г. и адм. дело № 120/2019 г. на Административен съд – Монтана, са писмени доказателства, които са съществували към момента на постановяване на съдебното решение, чиято отмяна се иска. Освен това тези доказателства (с изключение на писмото от „ЧЕЗ Е. Б“ АД и определение по хода по адм. дело № 13/2018 г. на Административен съд – Монтана) са били част от доказателствения материал по адм. дело № 5858/2019 г. на Административен съд – Монтана и съдът ги е взел предвид при постановяване на влязлото в сила решение.
Фактура от 14.02.2020 г. от „ЧЕЗ Е. Б“ АД и служебна бележка № 1/03.02.2020 г. от „Водоснабдяване и канализация“ – ООД Монтана също не представляват „нови писмени доказателства“ по смисъла на чл. 239, т. 1 от АПК, тъй като удостоверяват обстоятелства, за които няма данни дали са съществували към момента на постановяване на решението на Административен съд – Монтана – 19.12.2019 г., още по-малко към момента на издаване на оспорения пред него административен акт – 17.10.2019 г.
В молбата за отмяна е посочено и основанието по чл. 239, т. 2 от АПК - по надлежния съдебен ред се установи неистинност на показанията на свидетелите или на заключението на вещите лица, върху които е основан актът, или престъпно действие на страната, на нейния представител или на член от състава на съда във връзка с решаването на делото. По отношение на това основание Георгиев е заявил, че с решение № 12-РД06-0066/17.12.2018 г. на директора на Регионална дирекция за социално подпомагане – Монтана е установена неистинност на заповед № ЗСП/Д-М84906/19.11.2018 г. на директора на „Социално подпомагане“ – Монтана. На първо място следва да се отбележи, че посочената заповед е отменена от горестоящия административен орган по жалба на Г.Г като незаконосъобразна, а не е установена неистинност на документ. На следващо място основанието по чл. 239, т. 2 от АПК предвижда неистинност на показания на свидетели или заключения на вещи лица, които съдът е възприел за постановяването на съдебния акт. Разпоредбата не включа в състава си установяване на неистинност на документ. На следващо място, тази заповед и решението, с което е отменена, са приложени в кориците на адм. дело № 585/2019 г. на Административен съд – Монтана, поради което са взети предвид от решаващия състав като част от доказателствения материал.
Съгласно чл. 239, т. 4 от АПК актът подлежи на отмяна, когато между същите страни, за същото искане и на същото основание е постановено друго влязло в сила решение, което противоречи на решението, чиято отмяна се иска. Твърденията в искането за отмяна за такова противоречие обаче са неоснователни. В случая основанието по т. 4 на чл. 239 от АПК не съществува, защото не е налице тъждество по предмет между сочените като противоречащи си съдебни решения.
Жалбите, по които са образувани делата в първата съдебна инстанция, посочени от молителя, като противоречащи на влязлото в сила решение, предмет на отмяна по настоящото съдебно производство, са насочени срещу различни административни актове. С решение № 474/07.10.2019 г. по адм. дело № 376/2019 г. на Административен съд – Монтана е отменена заповед № ЗСП/Д-М/4906/27.06.2019 г. на директора на Дирекция „Социално подпомагане“ – Монтана, с която на Г.Г е отказано отпускане на целева помощ за отопление за отоплителен сезон 2018/2019 г. и преписката е изпратена на директора на Дирекция „Социално подпомагане“ – Монтана, за преценяване на правото за отпускане на целева помощ за отопление на Г.Г, по заявление – декларация вх. № ЗСП/ДМ/4906 от 29.10.2018 г., при спазване задължителните указания по тълкуването и прилагането на закона, изложени в мотивите на решението. С второто посочено в искането решение № 181 от 11.04.2019 г., постановено по адм. дело № 120/2019 г. на Административен съд – Монтана е отменена заповед № ЗСП/Д-М/4906/20.12.2018 г. на директора на Дирекция „Социално подпомагане“ – Монтана, с което на Г.Г е отказано отпускането на целева помощ за отопление, тъй като не отговаря на условията на чл. 2 от Наредба № РД-07-5 ОТ 16.05.2008 г. за условията и реда за отпускане на целева помощ за отопление във връзка с чл. 12, ал. 2, т. 7 от ЗСП – социалната помощ се отпуска след преценка на други констатирани обстоятелства, потвърдена с решение № 12-РД06-0001/21.02.2019 г. на директора на РДСП – Монтана и делото е изпратено като преписка на директора на Дирекция „Социално подпомагане“ – Монтана, за преценяване правото за отпускане на целева помощ за отопление на Г.Г, по заявление – декларация вх. № ЗСП/ДМ/4906/29.10.2018 г. при спазване на задължителните указания по тълкуването и прилагането на закона, изложени в мотивите на решението. Предметът на настоящото производство за отмяна – решение № 641/19.12.2019 г. по адм. дело № 585/2019 г. на Административен съд – Монтана, не им противоречи, защото е относимо към отхвърлената с него към заповед № ЗСП – Д-М/4906/17.10.2019 г. на директора на Дирекция „Социално подпомагане“ – Монтана, с което е отказана целева помощ за отопление с твърдо гориво (в пари) на Г.Г за отоплителен сезон 2018/2019 година.
Горното налага извода, че липсва идентичност на искането по делата. За да съществува противоречие по смисъла на чл. 239, т. 4 от АПК е необходимо да има пълно обективно и субективно тъждество между делата, по които са постановени съдебните актове. Посочените в искането за отмяна като противоречиви решения, имат различен предмет. Обстоятелството, че исканията към съда касаят сходни казуси, не обуславя извод за идентичност на делата. Поради това, не са налице противоречиви решения, едното от които - неправилно, при която хипотеза същото би подлежало на отмяна по реда и на основание чл. 239, т. 4 от АПК. В случая законоустановените предпоставки, визирани в тази разпоредба, не са осъществени, предвид което искането за отмяна на това основание е неоснователно, защото не е налице идентичност на искането и твърдяното противоречие на решенията, които имат различен предмет.
Позоваването на съдебна практика не обуславя наличието на основанието за отмяна по чл. 239, т. 4 от АПК. Нормата на чл. 239, т. 4 от АПК не намира приложение при искане за отмяна на противоречиви влезли в сила съдебни решения, с които съдът се е произнесъл по жалби срещу различни административни актове, постановени по идентични случаи. Дори и атакуваните в отделни производства административни актове да касаят един и същи въпрос, не е налице хипотезата на чл. 239, т. 4 от АПК. Щом като съдебните решения касаят различни административни актове и след като предметът на делата е различен, то липсва законово основание за приложение на чл. 239, т. 4 от АПК - т. е. няма идентичност между дела, в които са постановени решения по жалби срещу различни административни актове, дори те да са издадени по един и същи въпрос.
Останалите релевирани в искането доводи са свързани по същество с правилността на решението, чиято отмяна се иска, и с наличието на отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК, относими към касационното производство, и като такива са ирелевантни в настоящото производство, което няма касационен характер. Такива доводи биха могли да се обсъждат само в редовно касационно производство, но не и по реда на извънинстанционния извънреден контрол.
Предвид гореизложеното, в случая не са налице основанията по чл. 239, т. 1, т. 2 и т. 4 от АПК, които да обусловят отмяна на съдебния акт, поради което молбата за отмяна на решението на Административен съд – Монтана се явява неоснователна и следва да бъде отхвърлена.
На основание чл. 244, ал. 1 от АПК, Върховният административен съд, шесто отделение, РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ молбата на Г.Г за отмяна на влязлото в сила решение № 641 от 19.12.2019 г. по адм. дело № 585/2019 г. на Административен съд – Монтана. Решението не подлежи на обжалване.