Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).

Образувано е по касационна жалба, подадена от заместник - изпълнителния директор на Държавен фонд "Земеделие" (ДФЗ), чрез процесуален представител, срещу решение №196/18.02.2020 г. по адм. дело №1116/2019 г. по описа на Административен съд - София - област, с което е отменено негово уведомително писмо с изх. № 01 - 2600/1396 от 25.03.2019 г. и е върната преписката на ДФЗ съобразно задължителните указания на съда в мотивите на решението. Касаторът поддържа в касационната жалба и в писмена молба чрез процесуален представител, че обжалваното решение е неправилно - необосновано и постановено в противоречие с материалния закон, иска отмяната му, присъждане на разноски за двете инстанции, включително и юрисконсултско възнаграждение за двете инстанции, прави алтернативно възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение на другата страна.

Ответникът по касационна жалба - "Булсистем АФ" ЕООД, чрез процесуален представител в писмен отговор и писмено становище, иска оставяне на решението в сила и присъждане на разноски, алтернативно прави възражение срещу искането на другата страна за присъждане на разноски за първата инстанция, като направено за пръв път в касационната жалба и несвоевременно относно претендирания размер за първата инстанция.

Представителят на Върховна административна прокуратура изразява становище за основателност на касационната жалба.

Върховният административен съд, пето отделение, като прецени допустимостта на касационната жалба и наведените в нея отменителни касационни основания, съгласно чл. 209 от АПК, приема касационната жалба за процесуално допустима, като подадена в срок и от надлежна страна. За да се произнесе по същество, настоящата инстанция взе предвид следното:

За да постанови обжалваното решение, АС е приел за установено, че с част от писмото за извършена оторизация и изплатено финансово подпомагане по мярка 214 "Агроекологични плащания" от Програмата за развитие на селските райони (ПРСР) 2007 -2013 за кампания 2013, е редуцирана субсидията 2406, 54 лева, а в друга негова част е посочено, че общо са направени намаления от 3170 лева и е оторизирана сумата 45724, 19 лева. Прието е, че като фактическо основание за отказа за изплащане на подпомагане е посочена липса на едно животно с посочен номер на ушна марка, за което нарушение се налага процентно намаление 0, 7692 % от подпомагането. В колона 15 е посочена сума за редукция на субсидията 2406, 54 лева, без да е ясно как се достига до тази сума ( същата е много по - голяма от посочената в проценти 0, 7692 % от общата сума) и не е ясно защо крайната сума на намалението е още по - голяма - 3170, 81 лева и как е достигнато до нея. Недопустимо е в съдебно производство да се твърди за пръв път, че са констатирани и други нарушения на изискванията по управлението, непосочени в уведомителното писмо, като по отношение на тях в писмото липсват както фактически, така и конкретни правни основания, което представлява самостоятелно отменително основание.

При направената служебна проверка по чл. 218, ал. 2 АПК, настоящият съдебен състав констатира, че решението е недопустимо в частта, с която е отменено уведомителното писмо и относно оторизираната сума от 45 724, 19 лева и е върната преписката за ново произнасяне и в тази част ( видно от диспозитива, отменящ писмото изцяло), тъй като тази част от писмото поражда благоприятни правни последици за дружеството - жалбоподател и същото няма правен интерес да я обжалва. Решението следва да се обезсили в тази му част на основание чл. 221, ал. 3 АПК и производството по делото да се прекрати в същата част. Решението е правилно в останалата му част.

Обосновани са изводите на съда, че относно другите твърдени в съдебно заседание в първата инстанция и касационната жалба нарушения на изискванията по управлението, липсват конкретни факти в уведомителното писмо и конкретна правна квалификация, сочеща нарушеното изискване или изисквания по управление, с което е нарушена императивната разпоредба на чл. 59, ал. 2, т. 4 АПК относно задължителните реквизити на административния акт. Относно липсващото животно е посочено фактическо основание, но липсва възможност да се провери дали размерът на наложената санкция е правилно и законосъобразно изчислен, предвид неяснотата колко е цялата сума за подпомагане, която би получил заявителят при липса на редукции ( дали сборът от 45 724, 19 лева и 2406, 54 лева или сборът от 45 724, 19 лева и 3170, 81 лева), и предвид неяснотата каква сума са редукциите за другите, непосочени в уведомителното писмо, но твърдени в съдебното производство от административния орган нарушения. Предвид изложеното решението в останалата част следва да се остави в сила като правилно, включително и в частта за разноските, присъдени от първата инстанция.

Предвид изхода на делото в частта по оплакванията в касационната жалба няма правна възможност за присъждане на претендираните от касатора разноски. На ответника по касация следва да се присъдят направените в касационното производство разноски в размер на 500 ( петстотин) лева, които не са прекомерни предвид фактическата и правна сложност на делото, платими от ДФЗ.

По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 3 и 2 от АПК, Върховният административен съд, пето отделение РЕШИ:

ОБЕЗСИЛВА решение №196/18.02.2020 г. по адм. дело №1116/2019 г. по описа на Административен съд - София - област В ЧАСТТА, с която е отменена частта от уведомително писмо с изх. № 01 - 2600/1396 от 25.03.2019 г. на заместник - изпълнителния директор на Държавен фонд "Земеделие" относно оторизирана сумата 45 724, 19 лева и е върната преписката за ново произнасяне в тази част.

ПРЕКРАТЯВА производството по делото в същата част. ОСТАВЯ В СИЛА решението в останалата му част.

ОСЪЖДА Държавен фонд "Земеделие" да заплати разноски по делото в размер на 500 ( петстотин) лева на "Булсистем АФ" ЕООД, село Осоица, община Г. М, област С. - област.

Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.