О П Р Е Д Е Л Е Н И Е№ 312гр. София, 22.04.2016 год.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България,Търговска колегия, Второ отделение, в закрито заседание на десети ноември през две хиляди и петнадесета година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: РОСИЦА КОВАЧЕВАЧЛЕНОВЕ: ЕМИЛИЯ ВАСИЛЕВА АННА БАЕВА

изслуша докладваното от съдия Анна Баева т. д. № 3611 по описа за 2014г., и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл. 288 ГПК.

Образувано е по касационна жалба на [фирма], [населено място] срещу решение № 496 от 23.07.2014г. по в. гр. д. № 1144/2013г. на Пловдивски апелативен съд, 3 състав, с което след отмяна на решение № 1226 от 03.07.2013г. по т. д. № 3788/2012г. на Пловдивски окръжен съд са отхвърлени предявените от касатора [фирма] против Д. П. С., [населено място] искове за заплащане общо на сума 56 700 лева, дължима на основание чл. 15, ал. 4 от договор за продажба на бъдеща реколта, сключен на 27.04.2012г., от която сума 37 800 лева представляват авансово платени и 18 900 лева, представляват неустойка в размер на 50% върху платения аванс, както и [фирма] е осъдено да заплати на Д. П. С. разноски в размер на 2 734 лева.

Касаторът поддържа, че обжалваното решение е неправилно, тъй като е необосновано и постановено в противоречие с материалния закон. Поддържа, че в хода на делото е доказал основателността на предявения иск, като чрез ангажираните гласни доказателства е доказано по безспорен и категоричен начин, че купувачът [фирма] е осигурил превоз за количествата, които продавачът му е предал, и е имал готовност да осигури и за останалите количества, дължими по договора – 44, 64 тона. С оглед на това счита, че въззивният съд неправилно не е приел показанията на свидетелите П. и П., основавайки извода си...