О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

№.281

гр. София, 07.04.2016 г.

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, ТК, II отделение, в закрито заседание на петнадесети март, две хиляди и шестнадесета година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВАНЯ АЛЕКСИЕВА

ЧЛЕНОВЕ: НИКОЛАЙ МАРКОВ

СВЕТЛА ЧОРБАДЖИЕВА

като разгледа докладваното от съдия Марков т. д.№2124 по описа за 2015 г., за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 288 от ГПК.

Образувано е по касационна жалба на Г. И. А. срещу решение №16790 от 29.08.2014 г. по в. гр. д.№1548/2014 г. на СГС, ГО. С обжалваното решение е потвърдено решение от 22.05.2012 г. по гр. д.№38 901/2010 г. на СРС, 24 с-в, с което са отхвърлени предявените от Г. И. А. срещу [фирма] иск по чл. 79, ал. 1 от ЗЗД, вр. чл. 420 от ТЗ за сумата от 11 000 лв., обезщетение за неизпълнение на договор за банков паричен влог от 12.02.2014 г. и иск по чл. 86, ал. 1 от ЗЗД за сумата от 7 236.07 лв., лихва за забава за периода 11.08.2005 г. – 01.08.2010 г.

В жалбата се излагат съображения, че решението е неправилно, като в изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 от ГПК, общото основание за допускане на касационно обжалване е обосновано с произнасяне на въззивния съд по следния въпрос: Законосъобразно ли е служители на банка да извършват банкови операции – сторнират пари наредени и преведени по сметка с платежно нареждане, в нарушение на Наредба №3/27.06.2002 г. - без за извършеното сторниране да има писмено нареждане на лицето, направило превода, за който въпрос се поддържа селективното основание по чл. 280, ал. 1, т. 3 от ГПК, поради значението му за точното прилагане на закона и за развитие на правото.

...