О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

№ 3086

София, 25.11.2024годинаВърховният касационен съд на Р. Б. първо търговско отделение, в закрито заседание на двадесет и осми октомври две хиляди двадесет и четвърта година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ:Е. Ч.

ЧЛЕНОВЕ:В. Х.

Е. А.

изслуша докладваното от съдията Чаначева т. дело № 1233/2024 година.

Производството е по чл.288 ГПК, образувано по касационна жалба на „Карловогаз“ООД, [населено място] против решение №308 от 15.05.2023 г. по т. д. №201/2023 на Софийски апелативен съд.

Ответникът по касация – „БулГазНет“ ООД , [населено място] е на становище, че не са налице предпоставки за допускане решението до касационно обжалване.

Върховният касационен съд, състав на първо търговско отделение, за да се произнесе взе предвид следното:

Касационната жалба е подадена в срока по чл.285,ал.1 ГПК и е процесуално допустима.

С изложението си по чл.284, ал.3, т.1 ГПК, касаторът, чрез пълномощника си – адв.Н. П. е поддържал основание по чл.280, ал.1, т.1 и т.3 ГПК, чийто текст е възпроизвел. Страната е направила оплакване, че САС не бил обсъдил всички доводи и възражения на страните, като въззивният съд бил „ игнорирал“ твърденията на въззивника за неправилност на „извършените и приети по делото експертни заключения“, както и че неправилно първостепенния съд бил „приел твърденията на въззивника за извършени плащания без да има доказателства за това“, че съдът не бил „обследвал“качеството възложител на „Карловогаз“ООД на обществени поръчки, като приел, че въпреки доказателствата, това не било доказано.Не бил обсъдил и факта, че О. К. била съдружник в дружеството. Така е поставен въпросът –1/ „ Следва ли въззивният съд като съд по съществото на спора да направи своите фактически и правни изводи, като обсъди в тяхната съвкупност всички относими и допустими доказателства, възражения и доводи на страните, като съобрази твърденията в исковата молба, направените възражения в отговора и оплакванията инвокирани във въззивната жалба ?„ Касаторът е възпроизвел части от мотиви на казуална и задължителна практика на ВКС.Направено е и кратко оплакване, че съдът бил постановил противоречиви мотиви като не приложил чл.20 ЗЗД „ ако има съмнения и неясноти по отношение на договора сключен между страните“. Поставен е въпрос- № 2/“ Следва ли съдът да приложи правилата за тълкуване при наличие на противоречащи си уговорки в договора за да достигне до действителната обща воля на страните при спор между тях…“ Изброени са актове на ВКС, с които този въпрос, според касатора бил решен в противоречие с приетото от въззивния съд. Поставени са и два въпроса в хипотеза на чл.280, ал.1, т.3 ГПК, по което основание не са развити никакви доводи.

С така депозираното изложение по чл.284, ал.3, т.1 ГПК, касаторът не обосновава довод за наличие предпоставките по чл.280, ал.1, т.1 ГПК.

С т.1 ТР ОСГТК №1 /09г. е дадена дефинитивна определеност на общото основание по смисъла на чл.280, ал.1 ГПК- то съставлява правен въпрос, свързан с решаващите изводи на въззивния съд, довели до постановения и обжалван правен резултат. Общото основание се формулира и въвежда задължително от касатора, който го обосновава в една от хипотезите на посочените допълнителни критерии в чл.280, ал.1, т.1-3 ГПК. Съдът, съобразно цитираната задължителна практика, няма задължението да формулира правен въпрос вместо страната по спора, нито да обосновава допълнителен критерий, тъй като изричният регламент на чл.284,ал.3, т.1 ГПК изисква процесуални действия от касатора, а не въвежда служебни задължения за съда.

С оглед така разяснената дефинитивност на общото основание се налага извод, че първият въпрос не удовлетворява тези критерии. Същият като относим към всеки съдебен спор, за да е релевантен следва да бъде конкретизиран с неразгледани от въззивния съд възражения, а също така и да бъдат изложени доводи за отражението на това процесуално поведение върху постановения правен резултат.В случая, страната е поддържала, че въззивният съд „игнорирал“ изложените от въззивника аргументи за „неправилност на извършените и приети експертни заключения“, за това, че неправилно първостепенния съд бил „приел твърденията на въззивника за извършени плащания без да има доказателства за това“. Съдът не бил „ обследвал „ качеството на възложител на обществени поръчки на „ Карлово газ“ООД , както и това, че община Карлово била съдружник в това ООД, от което „следвало, че е възложител на обществени поръчки“. Тези доводи, обаче, не установяват общо основание, с оглед поставения първи въпрос. Така оплакването за неправилност на приетото от състава по експертизите и доводите на въззивника за несъгласие с изводите на първостепенния съд е ирелевантно към основанието по чл.280,ал.1 ГПК, тъй като не съставлява необсъждане на доводи, а несъгласие на страната с изводите, които съдът е направил. Тези оплаквания се квалифицират по чл.281 ГПК и са предмет на разглеждане само ако бъде допуснато касационно обжалване, но са ирелевантни към тази фаза на касационното производство. По отношение на това, че съставът не бил „обследвал“ качеството възложител на „Карловогаз“. Твърдението, че тези обстоятелства не са били разглеждани от съдилищата са фактически неверни.Както първостепенния, който подробно е обсъдил тези оплаквания, така и въззивният съд освен, че е препратил към подробните мотиви в тази насока по реда на чл.272 ГПК и сам е изложил свои мотиви, разглеждайки именно това оплакване на страната. Правилността на тези изводи са ирелевантни към тази фаза на производството.

Вторият поставен въпрос също не е релевантен, тъй като не е изяснен като свързан с решаващите мотиви на въззивният съд. Страната не е посочила какво в договора, според нея е неясно и съответно нуждаещо се от тълкуване, и как е било игнорирано, респективно неправилно тълкувано това. Определените от касатора „ нелогичности“ и „противоречие в мотиви“, не съставляват довод за тълкуване на неясна договорка, а оплакване за неправилност на правни изводи, с които страната не е съгласна и които се разглеждат само ако бъде допуснато касационно обжалване, но същите нямат относимост към основанията за допускане на такова.

Дори и от последните два въпроса да бъде изведен релевантен въпреки, че същите са обосновани с оплакванията за неправилност на решението, а не с решаващите изводи на съда, то налице би било само общо основание. Страната не е изложила каквито и да било доводи по допълнителния критерий. Такова изложение не съставлява възпроизведения текст на нормата, чието съдържание е изяснено по тълкувателен път – т.4 ТР ОСГТК № 1/09г. и следва да бъде съответно приложено от касатора чрез излагане на съображения.

При така депозираното изложение касационната жалба не попада в приложното поле на чл.280, ал.1 ГПК, поради което не следва да бъде допусната до касационно обжалване.

По тези съображения Върховният касационен съд, състав на първо търговско отделение

ОПРЕДЕЛИ:

НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение №308 от 15.05.2023 г. по т. д. №201/2023 на Софийски апелативен съд.

Определението не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: