О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

№128

София, 09.03.2016 г.

Върховният касационен съд на Република България, Търговска колегия, второ отделение в закрито заседание на втори март две хиляди и шестнадесета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТАТЯНА ВЪРБАНОВА

ЧЛЕНОВЕ: БОЯН БАЛЕВСКИ

ПЕТЯ ХОРОЗОВА

изслуша докладваното от председателя /съдия/ Татяна Върбанова

ч. т.дело № 347/2016 година

Производството е по чл. 274, ал. 3 ГПК. Образувано е по частна касационна жалба на М. К. С. с ЕГН [ЕГН], чрез процесуалния си пълномощник, срещу решение № 285 от 12.11.2015 г. по в. т.д. № 627/2015 г. на Апелативен съд – В. в частта, имаща характер на определение, с което е потвърдено определение № 2074 от 08.06.2015 г. по т. д. № 2034/2013 г. на Окръжен съд - Варна за изменение на решение № 341/30.04.2015 г. в частта за разноските, като М. С. е осъден да заплати на ответника по евентуалния иск/оставен без разглеждане поради уважаване на главния иск/ А. Дикранова К. сумата 1 780 лв. разноски.

Частният жалбоподател счита за неправилно становището на мнозинството съдии от въззивния съдебен състав, че не разглеждането на евентуалния иск се приравнява на прекратяване на исковото производство, но дори и при възприемане на тази теза се поддържа, че съдът следва да прецени дали ответникът е станал причина за завеждане на иска. Твърди, че при предявяване на евентуален иск срещу делинквента, същият винаги с поведението си е станал причина за завеждане на делото, тъй като е причинил ПТП, в резултат на което на пострадалото трето лице са причинени неимуществени и имуществени вреди. Наведени са доводи, че за разноските, извършени от застрахования в исковия процес следва да отговаря застрахователя, като нормата на чл. 223, ал. 4 КЗ е специална по отношение на чл. 78 ГПК. По съображения в жалбата...