О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

№224

София. 17.03.2016 г.

Върховният касационен съд на Република България, Търговска колегия, второ отделение в закрито заседание на девети март две хиляди и шестнадесета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТАТЯНА ВЪРБАНОВА

ЧЛЕНОВЕ: БОЯН БАЛЕВСКИ

ПЕТЯ ХОРОЗОВА

изслуша докладваното от председателя /съдия/ Татяна Върбанова

т. дело № 2132/2015 година

Производството е по чл. 288 ГПК.

Образувано е по съвместна касационна жалба на В. М. Д., с ЕГН [ЕГН], Р. В. Д., с ЕГН [ЕГН] и [фирма], ЕИК[ЕИК], чрез процесуалния им пълномощник, срещу решение № 608 от 25.03.2015 г. по т. д. № 2544/2014 г. на Апелативен съд – София, Търговско отделение, девети състав, с което е потвърдено решение № 2160 от 31.03.2014 г. по т. д. № 10240/2012 г. на Софийски градски съд, І ГО, седми състав. С посоченото решение е признато за установено на основание чл. 422 ГПК, че касаторите дължат солидарно на [фирма] [населено място] сумата 50 000 евро, представляваща част от задължение от 310 000 евро по запис на заповед от 18.09.2009 г., ведно със законната лихва от 20.02.2012 г., за което вземане е издадена заповед за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл. 417 ГПК от 02.03.2012 г. по ч. гр. д. № 8010/2012 г. на Софийски районен съд, ІІ ГО, 75 състав.

В касационната жалба са инвокирани основания за неправилност на въззивното решение по чл. 281, т. 3 ГПК. Касаторите поддържат твърдения, че записът на заповед не е надлежно предявен, тъй като [фирма] не е изпратило уведомления по чл. 499, ал. 1 ТЗ. Твърди се още, че касаторите не следва да носят отговорност за последиците от забава на паричното задължение, обезпечено с процесния запис на заповед, тъй като независимо от получено от банката уведомление за...