О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 194
София, 08.03.2016 година
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, Търговска колегия, Второ отделение, в закрито заседание на трети февруари две хиляди и шестнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Бонка Йонкова
ЧЛЕНОВЕ: Евгений Стайков
Галина Иванова
изслуша докладваното от съдия Е.Стайков т. д. № 1612/2015г. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационната жалба на С. С. Б., А. С. С., С. С. С., С. А. С. и В. Иванова С. - като майка и законна представителка на Н. С. С., против решение №1912 от 20.10.2014г., постановено по в. гр. д. №1718/2014г. по описа на Софийски апелативен съд, г. о., 4 с-в, в частта му, с която е потвърдено решението на Софийски градски съд, постановено на 27.02.2014г. по гр. д.№10614/2012г.
В касационната жалба се поддържа, че в обжалваната му част въззивното решение е неправилно поради допуснати нарушения на материалния и на процесуалния закон, както и че е необосновано. Сочи се, че изводът на въззивния състав, че е налице съпричиняване от страна на пострадалите Ж. С. и Н. С., е произволен, хипотетичен и не кореспондира на събраните по делото доказателства. Според касаторите съдът неправилно е приложил разпоредбата на чл. 51 ал. 2 ЗЗД, тъй като не е налице съпричиняване на вредоносния резултат. Излагат се съображения, че определеният с въззивното решение размер на неимуществените вреди, дължими на ищците С. Б., А. С., С. С. и С. С., не съответства на критериите за справедливост по чл. 52 ЗЗД. Твърди се, че съдът не се е съобразил в достатъчна степен с конкретните факти, релевантни за определяне размера на обезщетението и в частност с лимитите на застрахователните покрития.
Допустимостта на касационното обжалване се...