Производството е по реда на чл. 208 и сл. във връзка с чл. 132, ал. 2, т. 5 АПК.

Образувано е по касационна жалба на Г. С. П., Н. С. Н., С. М. С. и Г. М. Н. против решение от 23.10.2007 г., постановено по адм. д. № 1677 по описа за 2005 г. на Софийски градски съд, ІІІ „Д” състав на административна колегия. С обжалваното решение съдът е отхвърлил жалбата на касаторите в настоящото производство, против заповед № РД-09-197 от 30.03.2005 г. на кмета на район „Люлин” на Столична община, издадена с правно основание в чл. 11, ал. 4 ППЗСПЗЗЗ, с която целият имот, предмет на реституционната претенция е определен за застроен. Касационната жалба е срещу частта от решението, с което площите от 486 кв. м, попадаща в УПИ І и площта от 810 кв. м, попадаща в УПИ ІІ и двете части от бившия имот, са определени за застроени. В останалата част решението като необжалвано е влязло в сила.

В касационната жалба се съдържа оплакване за неправилност на решението, в обжалваната му част, като се релевира необоснованост и допуснато нарушение на материалния закон. По изложените съображения в нея се моли, обжалваната част да се отмени, като се отмени и заповедта на кмета на района, като вместо нея в тази част се постанови друго решение, с което посочените вече площи от имота се определят за свободни от застрояване.

В хода на касационната производство е починала Г. С. П., която е заместена от наследниците й С. П. С. и С. П. С..

Ответната страна – кмета на район „Люлин” на Столична община (СО), не е взел становище.

Участвалият по делото прокурор от Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Счита, че от данните по делото безспорно е установено, че бившата земеделска земя, представлява имот, който попада в...