Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).

Образувано е по касационна жалба на директора на Държавно горско стопанство – Доспат против решение № 184 от 10.06.2011 г. по адм. дело № 68/2011 г. на Административен съд – Смолян, с което е отменен отказ на същия административен орган, обективиран в писмо изх. № 292/ 27.01.2011 г., да впише имот на Д. А. Д. в регистъра на горите и земите от горския фонд. Жалбоподателят поддържа, че решението е постановено в нарушение на материалния закон и на съдопроизводствените правила и е необосновано, тъй като изводите на съда не съответстват на събраните доказателства. Моли да бъде отменено и делото върнато на същия съд за ново разглеждане от друг състав, а евентуално да се постанови ново решение по същество, с което жалбата против отказа на административния орган да бъда отхвърлена. Претендира и направените по делото разноски.

Ответникът Д. А. Д. оспорва касационната жалба и моли решението на административния съд да бъде оставено в сила, като му се присъдят разноските по делото.

Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба.

Като взе предвид касационните основания, посочени в жалбата и служебно провери валидността и допустимостта на обжалваното решение съгласно чл. 218, ал. 2 от АПК настоящият състав на Върховния административен съд, пето отделение, констатира следното:

Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК и от страна, за които съдебният акт е неблагоприятен, поради което е допустима. Разгледана по същество, същата е неоснователна.

Решението на Административен съд – Смолян е законосъобразно. Правилно съдът приема, че са налице основания за отмяна на отказа на директора на Държавно горско стопанство – Доспат, обективиран в писмо изх. № 292/ 27.01.2011 г., да впише имот в регистъра на горите и земите от горския фонд. Отказът е постановен в съответствие с правомощията на директора на държавното горско стопанство по воденето на регистър съгласно чл. 40, ал. 1 от Правилника за прилагане на Закона за горите (ППЗГ), след заявление за регистрация от заинтересования собственик, но при отсъствие на предпоставки за отказ да се извърши исканата административна услуга. Разпоредбата на чл. 29, ал. 1 от Закона за горите (ЗГ отм. предвижда, че Изпълнителната агенция по горите води регистър на всички гори и на земите от горския фонд, както и на горите по § 9 от преходните и заключителни разпоредби на Закона за собствеността и ползването на земеделските земи, в който отразява данни за собственика, площта и вида на горите, както и промените, настъпили в тях. Регистърът се съставя по обобщени данни от регистрите на регионалните дирекции по горите, в които са включени обобщени данни от водените в Държавните горски стопанства регистри на имотите по землища и общини (чл. 40, ал. 1- 3 от ППЗГ). В разглежданата хипотеза аргументирано съдът приема, че изискванията за включване на имота, описан в подаденото от Д. Д. до директора на Държавно горско стопанство – Доспат заявление № 213/ 19.01.2011 г., в регистъра на горите и земите от горския фонд са изпълнени. Заявеният за регистрация имот е гора по смисъла на чл. 3, ал. 1 от ЗГ отм. и попада в отдел 40, подотдел „и” – иглолистна гора и в отдел 40, подотдел „л” иглолистна гора в картата на възстановената собственост, обединяваща данните от плана за земеразделяне, картата на съществуващите стари реални граници, картата на възстановимите стари реални граници на земеделските земи по Закона за собствеността и ползването на земеделските земи и картата на възстановената собственост върху гори и земи от горския фонд, създадена по Закона за възстановяване на собствеността върху горите и земите от горския фонд (чл. 1, ал. 2 от Наредба № 49/ 2004 г. за поддържане на картата на възстановената собственост).

Правилно е и заключението на първоинстанционния съд, че след като имотът е отразен в картата на възстановената собственост, то същият следва да бъде вписан в регистъра, а спорът във връзка със собствеността върху част от имота не може да бъде разрешен в административното производство. Поради това като достига до извод, че са налице основания за отмяна на постановения от директора на Държавно горско стопанство – Доспат отказ да регистрира имота и връща преписката на органа за ново произнасяне в съответствие с указанията, съставът на Административен съд – Смолян постановява решение в съответствие със закона.

При постановяване на съдебния акт не са допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила.

Първоинстанционният съдебен състав обсъжда всички доводи на страните и проверява изцяло законосъобразността на постановения административен акт съгласно изискванията на чл. 168, ал. 1 от АПК. Въз основа на съвкупна преценка на събраните по делото доказателства съдът изгражда изводите си за това, че административният акт подлежи на отмяна, тъй като при постановяването му са допуснати нарушения на нормативната уредба, които водят до неговата незаконосъобразност. Ето защо бланкетният довод на касатора за допуснати съществени процесуални нарушения е неоснователен.

Доводът за необоснованост на съдебния акт също е неоснователен.

Изводите на съдебния състав съответстват на събраните по делото доказателства. Представените по делото решение на Девинския районен съд, протокол за делба, решение за възстановяване на имота в реални граници и скица, както и обстоятелството, че имотът е отразен в картата на възстановената собственост (в този смисъл е заключението на вещото лице по изслушаната експертиза) мотивират съдебния състав да приеме, че са налице основания за регистриране на имота и отказът на административния орган да впише имота в регистъра на горите и земите от горския фонд е незаконосъобразен и подлежи на отмяна.

Доводът на касатора, че част от имота е включен в държавен горски фонд не следва да бъде обсъждан, тъй като е индиция за материалноправен спор, който не може да бъде разрешен в настоящото административно производство.

Поради всичко изложено настоящата инстанция приема, че решението на Административен съд – Смолян е законосъобразно, обосновано и при постановяването му не са допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила. При касационното разглеждане не са установени посочените от касатора основания за неговата отмяна, поради което следва да бъде оставено в сила.

С оглед изложеното, направеното искане и доказателствата за действително направени разноски в касационното производство Държавно горско стопанство – Доспат следва да заплати на Д. А. Д. сумата 300.00 лв. разноски по делото.

По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2, пр. 1 Върховният административен съд, пето отделение, РЕШИ: ОСТАВЯ В СИЛА

решение № 184 от 10.06.2011 г. по адм. дело № 68/ 2011 г. на Административен съд – Смолян. ОСЪЖДА

Държавно горско стопанство – Доспат, гр. Д., ул. „Орфей” № 6 да заплати на Д. А. Д. от с. З., община Д., ул. „Еделвайс” № 14 сумата 300.00 (триста) лева разноски в касационното производство. Решението е окончателно. Вярно с оригинала, ПРЕДСЕДАТЕЛ: /п/ В. М. секретар: ЧЛЕНОВЕ:

/п/ А. И./п/ М. М.

М.М.