Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК.

Образувано е по касационна жалба от Директора на Дирекция „ОУИ”-гр. В. при ЦУ на НАП, чрез началник отдел „Управление на изпълнението” към същата дирекция, против Решение №2503/03.12.2010 г. по адм. дело №1933/2009 г. на Административен съд-Варна, с искане за отмяната му, като неправилно, поради нарушение на материалния закон и съществено нарушение на съдопроизводствените правила.

Ответникът – „С. Т.” ЕООД, гр. В. не се представлява.

Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за основателност на касационната жалба.

Върховният административен съд, Осмо отделение, намира касационната жалба за процесуално допустима, като подадена от надлежна страна и в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК. При разглеждането й по същество установи:

С решението, в обжалваната му част, Административен съд-Варна е отменил РА №030900105/15.04.2009 г. на орган по приходите при ТД на НАП-Варна, потвърдено с Решение №299/22.06.2009 г. на зам. директора на Дирекция „ОУИ”-Варна при ЦУ на НАП, в частта, с която на „С. Т.” ЕООД, гр. В. за данъчен период м. 11.2007 г. е начислен допълнително ДДС в резултат на непризната ВОД, в размер на 11 450 лева и лихва за просрочие в размер на 2309.87 лева, като незаконосъобразен. За да постанови този правен резултат, съдът е приел, че декларираната от дружеството вътреобщностна доставка /ВОД/ по фактури №8/27.11.2007 г. и №9/28.11.2007 г. е доказана по реда на чл. 45 от ППЗДДС, към който препраща чл. 53, ал. 2 от ЗДДС, поради което и същото не дължи ДДС по тази доставка. Като основен аргумент за наличието на ВОД, съдът е изтъкнал наличието на двете групи документи, изискуеми по чл. 45 от ППЗДДС, за доказване на доставката, а именно: документи за доставката - два броя фактури, съдържащи необходимите реквизити и данни за доставчика и получателя, вкл. идентификационния номер по ДДС на получателя; и документи,...