Производството е по реда на чл. 208 и сл. От Административнопроцесуалния кодекс (АПК).

Образувано е по касационна жалба на Директор на Териториална дирекция на Националната агенция за приходите - гр. В. (ТД на НАП), чрез процесуалния си представителст. юрк. В. Д., срещу Решение № 1479/17.06.11г. постановено по адм. д. № 937/11г. по описа на Административен съд - Варна, с което е отменена Заповед за налагане на принудителна административна мярка № № 11-733/27.01.2011 година на Заместник-директора на Териториална дирекция на НАП - гр. В., с която на „Джуниър 4" ЕООД - гр. В. на основание чл. 186, ал. 1, т. 1, б. „а" от ЗДДС и чл. 187, ал. 1 от ЗДДС е наложена принудителна административна мярка /ПАМ/ „запечатване" на обект - снек-бар, находящ се в гр. В., Аспарухов плаж, както и забрана на достъпа до него за срок от 15 дни.

В касационната жалба се излагат доводи за незаконосъобразност на съдебното решение, поради неправилно приложение на материалния закон и необоснованост - касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. В касационната жалба са изложени доводи, че е налице нарушение на държавния интерес винаги когато е нарушен закон и в частност данъчното законодателство, поради което и предвид разпоредбата на чл. 186, ал. 1, т. 1, б."а" от ЗДДС, органа е приел, че освен санкцията по чл. 185, ал. 1 от ЗДДС, комулативно следва да се наложи и ПАМ по чл. 186 ал. 1 от ЗДДС. Моли да бъде отменено обжалваното решение като бъде потвърдена Заповедта за налагане на ПАМ.

Ответникът по касационната жалба, редовно призован за съдебно заседание, не се е явил или изпратил представител, не е изразил и становище по делото.

Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба.

Върховният административен съд, осмо отделение, след като прецени допустимостта на касационната жалба и наведените в нея отменителни касационни основания, съгласно чл. 218, ал. 1 от АПК, както и съответствието на решението с материалния закон в изпълнение изискването на чл. 218, ал. 2 от АПК, приема за установено следното от фактическа и правна страна на спора:

Касационната жалба, като подадена в срок и от надлежна страна, е допустима.

Предмет на съдебен контрол в производството пред Административен съд - Варна е Заповед за налагане на принудителна административна мярка № 11-733/27.01.2011 година на Заместник-директора на Териториална дирекция на НАП - гр. В., с която на дружеството на основание чл. 186, ал. 1, т. 1, б. „а" от ЗДДС и чл. 187, ал. 1 от ЗДДС е наложена принудителна административна мярка „запечатване" на обект - снек-бар, находящ се в гр. В., Аспарухов плаж, както и забрана на достъпа до него за срок от 15 дни във връзка с констатации за допуснато нарушение на чл. 25, ал. 1, вр. чл. 3, ал. 1 от Наредба № Н-18/13.12.2006 година на министъра на финансите от 13.12.2006 година за регистриране и отчитане на продажби в търговските обекти чрез фискални устройства. Административният съд е приел за установени фактите, описани в административния акт, за които не е налице спор между страните по делото. При правилно установена фактическа обстановка, при извършена продажба е издаден фискален бон № 4877 на стойност 59, 80 лева, който не съдържа наименование и количество на продадените стоки, съдът е приел, че обжалваната заповед не е мотивирана в частта относно определяне срока на наложената ПАМ.

Така постановеното съдебно решение е правилно и законосъобразно.

Не спори между страните по делото, че при проверка, извършена от служители на ТД на НАП - гр. В. на 23.12.2010 година на контролна лента, иззета с Протокол за извършена проверка № 0031557/15.12.2010 година от обект Снек-бар „Ред рок", находящ се в гр. В., Аспарухов плаж стопанисван от „Джуниър 4" ЕООД, било установено, че при извършена продажба е издаден фискален бон № 4877 на стойност 59, 80 лева, който не съдържа наименование и количество на продадените стоки. За извършеното нарушение по чл. 185, ал. 1 от ЗДДС е издадено Наказателно постановление, в което обстоятелства са квалифицирани като нарушение на чл. 26, ал. 1, т. 7 от Наредба № Н-18/13.12.2006 година и е наложена санкция на основание чл. 185, ал. 1, вр. ал. 2 от ЗДДС. Следователно са осъществени факти, представляващи хипотезата на чл. 186, ал. 1, т. 1, б. "а" и чл. 187, ал. 1 от ЗДДС, предвиждаща възможност за налагане на ПАМ : „запечатване на обект и забрана на достъпа до обекта, в който е установено нарушението”. Съгласно чл. 186, ал. 3 от ЗДДС мярката се налага с мотивирана заповед от органа по приходите или оправомощено от него лице, което означава, че заповедта в качеството й на индивидуалния административен акт следва да отговаря на всички законови изисквания. Непосочването на мотиви относно срока, за който се прилага принудителната административна мярка съставлява нарушение на изискването на чл. 59, ал. 2, т. 4 от АПК и лишава съда от възможност да установи дали актът е в съответствие с целта на закона - чл. 146, т. 5 от АПК, поради което правилно е прието, че поради този порок издадената заповед се явява незаконосъобразна.

Правилно съдът е приел и този извод се споделя и от настоящата инстанция, че липсата на мотиви относно срока, за който се прилага принудителната административна мярка, съставлява нарушение на изискването на чл. 59, ал. 2, т. 4 от АПК и лишава съда от възможност да установи дали актът е в съответствие с целта на закона - чл. 146, т. 5 от АПК. След като законодателят е предвидил срок до един месец за налагане на тази мярка, то административният орган е бил длъжен да обоснове защо е определил срок от 15 дни и като не е направил това решаващият съд не би могъл да прецени дали той е упражнил това свое правомощие в съответствие с целите на закона, което е едно от основанията, посочени в чл. 146, за оспорване на индивидуалните административни актове. Предвид това правилно първоинстанционният съд е приел, че този порок води до незаконосъобразност на акта, и го е отменил.

Обстоятелството, че в конкретния случай административният орган не действа в условията на обвързана компетентност не означава, че не е необходимо да се излагат мотиви за възприетия от него обем (продължителност) на ПАМ. В този смисъл доводите в касационната жалба за тълкуване на правните норми във държавен и обществен интерес не е възможно да бъдат обсъждани, защото са неотносими към характера на приложимия правен институт.

След служебна проверка настоящият състав констатира, че за същото нарушение, обосновано със същата извършена проверка от служители на ТД на НАП - гр. В. на 23.12.2010 година на контролна лента, иззета с Протокол за извършена проверка № 0031557/15.12.2010 година, Акт за установяване на административно нарушение № 36516/23.12.2010 година и Наказателно постановление № 11-732/27.01.2011 година са издадени още три ПАМ, като същите надвишават максималния срок от 1 месец, визиран в чл. 186, ал. 1 от ЗДДС.

С оглед на изложеното и като е достигнал до същите правни изводи, Административният съд – Варна е постановил правилно и законосъобразно съдебно решение, което при условията на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо от АПК, следва да бъде оставено в сила.

По изложените съображения, Върховният административен съд, осмо отделение РЕШИ: ОСТАВЯ В СИЛА

Решение № 1479/17.06.11г. постановено по адм. д. № 937/11г. по описа на Административен съд - Варна РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване. Вярно с оригинала, ПРЕДСЕДАТЕЛ: /п/ М. М. секретар: ЧЛЕНОВЕ: /п/ Е. М./п/ М. Р. Е.М.