О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

№ 3049

гр. София, 21.11.2024 г.

Върховният касационен съд на Р. Б. Търговска колегия, Второ търговско отделение, в закрито заседание на шести ноември през две хиляди двадесет и четвърта година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: КАМЕЛИЯ ЕФРЕМОВА

ЧЛЕНОВЕ: ЛЮДМИЛА ЦОЛОВА

ИВО ДИМИТРОВ

изслуша докладваното от съдията Димитров т. д. № 1321 по описа на съда за 2024 г. и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл. 307, ал. 1 от ГПК.

Образувано е по молба вх. № 265841/07.03.2024 г. по регистратурата на Софийски градски съд, подадена от Корнелис ван Зайдерфелд, [дата на раждане] в Амстердам, Холандия, постоянно пребиваващ в Р. Б. с адрес [населено място], [улица], съдебен адрес [населено място], п. к. 1415, [улица], чрез адв. И. Г., САК, [населено място], п. к. 1415, [улица], за отмяна, на основание чл. 303, ал. 1, т. 1 от ГПК, на влязло в сила решение № 1011 от 27.07.2010 г., постановено от Апелативен съд – София /САС/ по в. гр. д. № 773 по описа на съда за 2010 г.

Твърди се, че с влязлото в сила, като недопуснато до касационно обжалване въззивно решение, отмяната на което се иска, е отменено първоинстанционно такова от 28.06.2010 г., постановено от Софийски градски съд /СГС/ по гр. д. № 2977 по описа на съда за 2008 г., с което са уважени исковете на молителя срещу ответника по молбата „УниК. Б. АД за заплащане на сумата 192500 щатски долара /щ. д./ на основание чл. 425 вр. с чл. 420 ТЗ, както и сумата 89692.17 щ. д. – обезщетение за забава на основание чл. 86 от ЗЗД, и същите искове са отхвърлени.

Молителят излага, че за да постанови решението си въззивният САС е приел следното: че върху процесната сметка в ответната банка е имало запор, той е вдигнат с определение от 12.10.2000 г. по в. н.ч. д. 1584/2000 г. на СГС, приложено по делото; че по делото е налице постановление на ВКП от 20.10.2000 г. за налагане на ефективен запор по реда на чл. 185 НПК /отм./ с адресат ответната банка; че е открит неправилен банков влог и процесните пари са внесени по сметка на ищеца; че този договор е сключен при насрещните волеизявления на банката и на вложителя – СДВР; че волеизявлението на СДВР било: „… че с влога може да се разпореждат само органите на прокуратурата или съда“ и от тази клауза възникнало задължение за банката да извърши плащане, което според молителя не е вярно, а действително вписаното в писмото на СДВР от 21.08.1998 г., с което са депозирани парите е записано: „… движенията по сметката са допустими единствено и само с прокурорско разпореждане или съдебно такова.“; че съдът с определение от 12.10.2000 г. е постановил сумите да се преведат, което според молителя също не е вярно – определението няма никакъв разпоредителен диспозитив – там само се определя сумите да бъдат преведени някъде, което не е диспозитив, който да поражда задължения за банката; че действието на договора е до момента, в който се закрие цялата сметка.

Сочи се, че САС е разсъждавал, че независимо, че банката е адресат на постановлението на ВКП, но това постановление не е връчено на банката и то не е породило действие, и не е възникнало задължение за банката да откаже извършването на превода. Молителят сочи, че самото постановление от 20.10.2000 г. на прокурор Е. Т. е по делото и то е постановено само и единствено във връзка с /това/ определението от 12.10.2000 г. да не може да породи правни последици – то е и поводът, и причината за битуването на това постановление.

Излага се, че САС е приел: че е наложен запор от СРС, ефективен, върху процесната сметка на 23.10.2000 г. и този запор е без правен ефект; че ответникът твърди, че процесната сума е преведена на холандска банка, като за доказателство за превода се сочи мемориален ордер с дата 20.10.2000 г. № 61/000/35278, представен от банката, в който е записано основание – „преведени в полза на ABN AMRO BANK 1 798 900 USD съгласно определение на СГС от 12.10.2000 г. и писмо от 19.10.2000 г.“, и са упоменати сума от 1 598 900 USD и сума от 200 000 USD. Молителят сочи, че при представянето на този документ, същият е придружен и със суифт съобщение, което е преведено и е по делото, и е доказателство, че двете суми /200 000 USD на Зайдерфелд и 1 958 900 USD от сметката на М. Л. С. са „напуснали“, „преведени“ /по мотиви на съда/ в един и същ ден и в едно и също време, и на едно и също основание с един и същ акт.

Излага се още, че ордерът е факт по делото и той е основание съдът да приеме, че е извършен превод на парите, посочени в него правомерно и че това се е случило точно на 20.10.2000 г., и този превод не е бил в нарушение на никакви ограничения. Според молителя той няма значение за спора, но така или иначе този ордер е залегнал в решаващите мотиви на САС, като изрично на няколко места съдът сочи, че банката е изпълнила някакво, според него, съда, задължение на 20.10.2000 г., но ако беше извършила превода на 23.10.2000 г., то поведението й нямаше да е правомерно. Твърди се от молителя, че преди постановяване на решението никой по никакъв повод не се е позовавал на този ордер и да твърди, че се е случило парите да бъдат преведени точно на този ден и по реквизитите на този ордер, но безрезервно, безапелационно съдът е отхвърлил исковете, постановил е диспозитива за това, че банката на 20.10.2000 г. е превела някъде сумата от 1 798 900 USD и обосновава този си фактически и правен извод, позовавайки се на мемориалния ордер № 61/20.10.2000 г.

Молителят излага, че е твърдял по делото, че превод на въпросната сума не може да се е случил на 20.10.2000 г. правомерно, тъй като банката може да прави всичко с парите, но не може правомерно да се е разпоредила с тях, да се е освободила от задължението по неправилния влог, тъй като винаги е имало запори, в това число и на дата 20.10.2000 г. е наложена забрана за операции по сметката от прокуратурата.

Излага също, че със заявление до Директора на Митниците вх. № 35-32-578943/04.10.2023 г. поискал информация от митницата къде се намират парите, иззети по следствено дело 654/1998 г. на Първа районна следствена служба София – преведените по тяхна сметка 1 598 900 USD. С писмо до молителя изх. № на митницата 52-592436/16.10.2023 г. му отговорили, че парите по сметка на митницата в размер на 1 598 900 USD на дата 23.10.2000 г. са изчезнали от сметката и тази сума съответства на задържаната на летище София на 17.08.1998 г. По-нататък в писмото от митницата до молителя имало извадки от решението на САС по в. гр. д. № 2632/2009 г., като се сочело, че от неоспорения мемориален ордер № 61 се установява, че на 20.10.2000 г. от страна на банката е извършен превод на сумата от 200 000 USD.

Според молителя този отговор бил диктуван на длъжностното лице, което му отговорило от името на митниците, от заинтересовани лица, което наложило да отправи към Агенция „Митници“ заявление с вх. № 32643/5//23.11.2023 г., с което напомнил, че от патримониума на митницата е изчезнала сума от около 1 600 000 USD и според изявленията на митницата, нямало разпореждане с тези пари от нейна страна. Поискал от митниците да го уведомят за кореспонденцията си с банката, тъй като в отговора си до него сочели за такава, както и дали знаят за изчезването на парите и за евентуален трансфер в чужбина дали има разрешение от Министерство на финансите по правилата на Наредба № 3 за плащанията.

В отговор на заявлението му от 23.11.2023 г., на 07.12.2023 г., молителят получил отговор на Централно митническо управление рег. № 32-659790/05.12.2023 г., в който се сочело, че на 23.10.2000 г. сметката на митницата е задължена със сумата 1 598 900 USD, без за това да е давано разпореждане от длъжностни лица в митницата и че това е станало по искане на холандска банка, и че митницата не била получавала официално определение на съда, и не била страна в производството.

Твърди се, че в плика с това писмо били поставени копия на следните документи:

1. Писмо от ВКП до Министерство на финансите № 7361/2001 г.III от 09.07.2001 г. с вх. № на Министерство на финансите 11-02-0016/11.07.2011 г. В същото било посочено, че с постановление на ВКП от 20.10.2000 г. на основание чл. 185 НПК е постановено да се спрат финансовите операции, свързани с паричен превод и разпореждане по посочените сметки, както и че във ВКП има информация, че постановлението на ВКП от 20.10.2000 г. не е изпълнено от „Булбанк“ АД. Поискано е да се извърши проверка и да се даде информация какво е състоянието по посочените сметки на МФ и М. Л. С. и дали са давани разпореждания с наличните суми. Според молителя посоченото в писмото, че „постановлението не е изпълнено от „Булбанк“ АД“ означава, че постановлението е било връчено и то е следвало да породи ефекта /с него се забраняват всякакви операции по тези сметки и това постановление е по делото/, и че желаната забрана е нарушена, т. е. след като са получили постановлението в банката, тя се е разпоредила, превела някъде парите. Сочи се, че това, че го е сторила след постановлението, е ново обстоятелство по делото.

2. В плика бил сложен и лист с първа страница на писмо от А. М. ЦМУ до Началника на М. Л. С. с регистрационен индекс ЦМУ 04-01-0315/24.07.2001 г. В това писмо на ЦМУ се иска въз основа на писмото на ВКП вх. № на М. Л. С. 66-01-0462/24.07.2001 г. писмена информация, която да е придружена с банкови документи относно банковите извлечения по сметките, движения по банковата сметка на М. Л. С. извлеченията, в това число и от 23.10.2000 г., като е поискано копията да са ясни и четливи, и заверени с вярно с оригинала, подпис и печат, като е поискана информация за налагането на запор върху банковите сметки, за вдигането на наложения запор, за спирането на финансовите операции, свързани с паричен превод и разпореждане с банковите средства. Писмото било на бланка на Министерство на финансите. Имало резолюция, като последната е от 26.07.2001 г. и е адресирана до Д., тогава главен счетоводител на Митницата.

3. В плика бил поставен и документ с изх. № на М. А. С. 66-01-0462/06.08.2001 г., и който документ е с адресат Директора на Агенция „Митници“. Молителят излага, че по т. 4 на този лист е записано ясно: „за наредения от „Булбанк“ АД, клон „К.“ превод в полза на холандската банка разбрахме на 24.10.2000 г. при получаването на банковия парагон за 23.10.2000 г., датата на превода…“ Молителят сочи, че това обстоятелство по т. 4 е ново за делото. То означавало, че на датата, посочена в мемориален ордер № 61/20.10.2000 г. на Булбанк не е извършван никакъв трансфер на пари на 20.10.2000 г. Ако е вършено нещо, то е станало на 23.10.2000 г. или след тази дата /както молителят твърдял многократно по делото – ако банката била превела някъде парите защо нейните представители щели да искат да се вдигат запори през декември 2000 г., а и да се искат изпълнителни листове срещу Зайдерфелд през 2001 г./ Според молителя банката не е сочила, че е извършвала превод на парите, а съдът сам се е сетил, че сумата от 1 798 900 USD /ако въобще е тръгвала за някъде/, то това е станало на 20.10.2000 г. Отново според касатора самият ордер е някаква счетоводна еквилибристика, но само в самата банка. А. М. удостоверява, че в банковия парагон, който са получили на дата 24.10.2000 г. за инициираните, наредените трансакции за 23.10.2000 г. нещо се е случило, но там би трябвало да е посочено наредител, основание, по чие разпореждане, бенефициент /адресат/, сума, курс /ако е валутен/.

С оглед изложеното молителят твърди, че със сочените по-горе документи е налице ново обстоятелство по делото – това ново обстоятелство е, че на 20.10.2000 г., както е по решаващите мотиви на САС, не са трансферирани никакви пари към Холандия /Нидерландия/. Ако тези доказателства били в делото /обстоятелствата, за които те свидетелстват/, САС нямало да постанови отменителното си решение. Така както е постановено и влязло в сила, то е неправилно, защото при обсъждането му това обстоятелство и доказателствата по за него не са му били известни. Излага се, че молителят не е бил адресат на писмото на прокуратурата и не е знаел за него нито като факт, нито като съдържание. Същото носи регистрационен номер, номер на адресата и ясно посочени обстоятелства – че освен запорите върху процесните сметки в Булбанк АД е наложен и такъв ефективен с постановлението на прокурор Е. Т. и че тази забрана на основание чл. 185 НПК /отм./ е нарушена от Булбанк. Другото обстоятелство, според молителя е, че парите по сметката на М. Л. С. на дата 23.11.2000 г. са били налични по нея, което означава, че ако това обстоятелство е било известно на съда, той нямало да постанови диспозитив, с който да отмени решението на СГС. Изводите на съда, че парите са били трансферирани някъде на 20.10.2000 г. са неправилни и необосновани.

Сочи се, че молителят не е имал нито повод, нито причина, нито възможност да се запознае с представените документи, тъй като те са във връзка с парите по сметки на митниците. Връзката им със сумата, предмет на делото на молителя се обосновава, като се твърди, че в ордера на Булбанк са посочени и двете суми, а в суифта, който е посочено да е от 24.10.2000 г. за сумите е изписана общо сумата от 1 798 000 USD, което означава, че не може парите на Митницата да са „изчезнали“ от сметката на 23.10.2000 г., а пък парите на молителя да са изчезнали на 20.10.2000 г.

Твърди се, че е спазен срокът по чл. 305 за искане за отмяна, коректно и ясно са посочени новите обстоятелства, доказателствата, които ги обосновават и начинът, по който са станали известни на молителя, посочена е и причината, поради което не е знаел за тези обстоятелства. Доказателствата, които сочи в подкрепа на тях сочат на извод, че информацията не е била публично достъпна, молителят не е бил нито адресат, нито заинтересовано лице в кореспонденцията между ВКП, Министерство на финансите и митниците, и по никакъв повод не е уведомяван за фактите, които сочи в молбата си.

Поддържа се, че са налице основанията по чл. 303, ал. 1, т. 1, предл. 1 вр. предл. 2 от ГПК, иска се отмяна на основание чл. 303, ал. 1, т. 1 от ГПК на влязлото в сила въззивно решение и връщането на делото на друг състав на въззивния съд с указания.

Насрещната страна по молбата „УниК. Б. АД, чрез процесуален представител адв. Х. Х. от САК намира молбата за нередовна с твърдение, че в нея липсва пълно, точно и ясно изложение относно това кои факти и доказателства се заявяват като новооткрити и на коя от хипотезите на чл. 303, ал. 1, т. 1 от ГПК се основава молбата – дали на открити доказателства или открити нови обстоятелства. На следващо място се твърди, че молбата е недопустима, тъй като от нея и от представените с нея документи не може да се установи същите да имат отношение към процесния паричен превод, предмет на спора, по който е постановено решението, отмяната на което се иска – последното има за предмет сумата 200000 щатски долара, иззета от молителя Зайдерфелд на 18.08.1998 г. и вложена в ответната банка по негова сметка, докато изложеното в молбата, както и приложените към нея документи се отнасят за друга сума – от 1598000 щ. д., задържана на Л. С. на 17.08.1998 г. и депозирана по сметка на митниците. Оспорват се твърденията на молителя, изложени в уверение на това, че е спазен преклузивният срок по чл. 305, ал. 1 от ГПК, включително относно начина и времето на получаването от него на приложените към молбата документи. По същество ответникът по молбата намира същата за неоснователна.

Върховният касационен съд на Р. Б. Търговска колегия, състав на Второ търговско отделение, като взе предвид данните по делото и становищата на страните, приема следното:

Допустимостта на молбата за отмяна се преценява с оглед изложените в нея от молителя негови твърдения и съдържанието на приложените към нея документи.

Неоснователни са възраженията на ответника по молбата за нередовност на същата, поради неуточняване на коя от хипотезите на чл. 303, ал. 1, т. 1 от ГПК се заявява искането. По подробно изложени съображения молителят твърди новооткрити обстоятелства, обективирани според него в също новооткрити от него писмени доказателства, които не са могли да му бъдат известни при решаването на делото и за които поддържа, че са от съществено значение за същото, основавайки тези си твърдения на противоречие на новооткритите обстоятелства с приетото от съдебния състав във влязлото в сила решение, отмяната на което се иска.

Излагат се твърдения за връзката на приложените към молбата документи, отнасящи се към сума, задържана на Л. С. и депозирана по сметка на митниците, с процесната по делото, отмяната на решението по което се иска, иззета от молителя и депозирана по негова сметка в същата банка.

От твърденията за начина на получаване на същите документи – по пощата на 07.12.2023 г., в уверение на което по делото е представено частно заверено копие от плик с пощенско клеймо, следва да се направи извод, че молбата за отмяна е депозирана в законоустановения преклузивен срок.

При така подробно изложеното по-горе в настоящите мотиви, в рамките на извършваната проверка по реда на чл. 307, ал. 1 от ГПК и при преценка на изложените от молителя твърдения в молбата му, и приложените към същата документи, настоящият състав намира, че е сезиран с подадена в преклузивния срок по чл. 305, ал. 1 от ГПК, изхождаща от легитимирано лице и редовна молба за отмяна на влязло в сила съдебно решение, подлежащо на такава отмяна по реда на Глава двадесет и четвърта от ГПК, която молба поради това следва да бъде допусната до разглеждане по същество.

Така мотивиран, Върховният касационен съд на Р. Б. Търговска колегия, състав на Второ търговско отделение

ОПРЕДЕЛИ:

ДОПУСКА до разглеждане по същество молбата на Корнелис ван Зайдерфелд вх. № 265841/07.03.2024 г. по регистратурата на Софийски градски съд, за отмяна на влязло в сила решение № 1011 от 27.07.2010 г., постановено от Апелативен съд – София по в. гр. д. № 773 по описа на съда за 2010 г.

Делото да се докладва на председател на отделение в ТК на ВКС за насрочване в открито съдебно заседание.

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: