Производство по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), във вр. с чл. 79, ал. 1 от Закона за българските документи за самоличност (ЗБДС), сега Закон за българските лични документи (загл. изм. ДВ, бр. 82/2009 г.).
Образувано е по касационна жалба на Н. С. Д., от гр. Б., ул. "България", бл. 12, вх. Б, ет. 2, ап. 9, против решение № 685/09.11.2009 г. по адм. д. № 502/2009 г. на Административен съд - София област, с което е отхвърлена жалбата му против заповед № 870/20.05.2009 г. на директора на ОДМВР - София, за налагане на принудителна административна мярка "Забрана за напускане на страната", на основание чл. 75, т. 5 ЗБДС.
Касаторът поддържа, че решението е постановено при неправилно тълкуване и прилагане на материалния закон и при допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила - отменителни основания по смисъла на чл. 209, т. 3, предл. 1 и 2 АПК. Основното му твърдение е, че в качеството на ликвидатор на търговско дружество - длъжник, не попада в кръга на нормативноустановените адресати на посочената административна мярка. Моли съдебният акт да бъде отменен.
Ответникът - директор на ОДМВР - София, чрез процесуалния си представител ст. юрк.. И., поддържа становище за неоснователност на касационната жалба.
Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение, че жалбата е неоснователна.
Върховният административен съд, в настоящия състав, намира, че касационната жалба е подадена в законоустановения срок и от надлежна страна, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество и в пределите на касационната проверка по чл. 218 АПК, същата е неоснователна.
За да отхвърли жалбата срещу заповед № 870/20.05.2009 г. на длъжностно лице, изпълняващо функциите на директор на ОДМВР - София към същата дата, първоинстанционният съд е приел, че оспореният административен акт е постановен в съответствие с предписанията на ЗБДС. Развил е съображения, че заповедта, с която по отношение касатора е приложена принудителна административна мярка (ПАМ) на основание чл. 75, т. 5 ЗБДС е издадена от компетентния орган, в предвидената форма, след искане от публичния изпълнител и при наличие на материалноправните предпоставки за това. Решението е правилно.
Съгласно текста на чл. 75, т. 5 ЗБДС в относимата към спора редакция (ДВ, бр. 105/2006 г.), не се разрешава напускане на страната, а паспорти и заместващите ги документи не се издават на лицата, за които е поискана забрана по реда чл. 182, ал. 2, т. 2, буква "а" и по чл. 221, ал. 6, т. 1, букви "а" и "б" от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс (ДОПК). Последната предвижда възможност за публичния изпълнител при задължение в размер над 5000 лв., за което не е представено обезпечение в размера на главницата и лихвите, да поиска от органите на МВР да забранят на длъжника или на членовете на контролните или управителните му органи да напускат страната, респ. - да не издават или да отнемат издадените паспорти и заместващите ги документи за преминаване на държавната граница. Целта на нормативната уредба е да съхрани имуществото и осигури събиране на задължението, като се попречи на лицата, управляващи, представляващи и контролиращи дейността на задължените юридически лица да напуснат страната. По този начин се стимулират контролните и управителни органи на длъжника да организират икономическата му дейност така, че да се способстват за своевременното събиране на публичните държавни вземания. Възприетото тълкуване налага извод, че рестриктивната норма следва да се приложи и по отношение на лице, което въпреки че е не е посочено изрично в закона, е пряко отговорно за финансовото състояние на дружеството, за неговото управление и следователно за събирането на задължението.
В контекста на изложеното, решаващият съд обосновано е приел, че материалноправните предпоставки за прилагане на ПАМ са изпълнени по отношение на касатора Дишков. Последният е бивш управител, а към датата на постановяване на заповедта - ликвидатор на дружеството - длъжник "Поликомерс - в ликвидация" ООД, гр. Б.. По аргумент от разпоредбата на чл. 269, ал. 1 от Търговския закон (ТЗ) ликвидаторът представлява дружеството и има правата и задълженията на изпълнителния му орган, а за дейността по ликвидация носи същата отговорност като управителя и другите изпълнителни органи (чл. 266, ал. 6 ТЗ). В качеството на ликвидатор на "Поликомерс - в ликвидация" ООД, гр. Б. касаторът има задължението да довърши текущите сделки, да събере вземанията, да превърне останалото имущество в пари и да удовлетвори кредиторите (чл. 268, ал. 1 ТЗ), следователно има функциите и отговорностите на управител в производството по ликвидация. Поради това и след като е натоварен със събиране задълженията на дружеството, осребряване на имуществото и удовлетворяване на кредиторите, следва да се приеме, че по отношение на ликвидатора може да се приложи превантивната мярка по чл. 75, т. 5 ЗБДС. В подкрепа на този извод е и обстоятелството, че ликвидатор обикновено е управителят на дружеството с ограничена отговорност (чл. 156, ал. 2 ТЗ), който е пряко ангажиран с финансовото състояние на търговеца и задълженията на същия и по отношение на който законът изрично предвижда прилагането на мярката по чл. 75, т. 5 ЗБДС. Следователно и като ликвидатор (по съображенията, изложени по горе) и като бивш управител на дружеството – длъжник (л. 31 от делото), касаторът следва да понесе ограничаването на правата с прилагането на ПАМ, насочено към удовлетворяване на кредиторите. Обратното тълкуване би създало потенциални пречки за погасяване на дълга и за увреждане интересите на лицата, към които обявеното в ликвидация дружество има задължение.
Ирелевантно за спора в касационната фаза на производството е обстоятелството, че дружеството вече е заличено от търговския регистър - Арг.: чл. 220, вр. с чл. 142, ал. 1 АПК. Противно на доводите на касатора, цитираните в първоначалната му жалба съдебни решения касаят различен казус (в който към датата на прилагане на ПАМ адресатите са били заличени от търговския регистър като физически лица, представляващи съответните търговски дружества - длъжници), докато практиката на ВАС по идентични с настоящия спорове, съвпада с приетото от Административния съд. В този смисъл са: решение № 1569/12.02.2008 г. по адм. д. № 11163/07 г.; решение № 7620/24.06.2008 г. по адм. д. № 3300/2008 г. и др.
По изложените съображения, касационната жалба се явява неоснователна. Не са налице твърдяните в нея основания за ревизиране на съдебния акт, който е постановен в съответствие с нормите на материалния закон, при спазване на съдопроизводствените правила и в унисон със съдебната практика по тълкуването и прилагането на ЗБЛД.
Водим от изложеното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо АПК, Върховният административен съд, седмо отделение РЕШИ: ОСТАВЯ В СИЛА
решение № 685 от 09.11.2009 г. по адм. д. № 502/2009 г. на Административен съд - София област. Решението е окончателно. Вярно с оригинала, ПРЕДСЕДАТЕЛ: /п/ В. А. секретар: ЧЛЕНОВЕ: /п/ Т. В./п/ П. Н. В.А.