Производството по чл. 208 и сл. от АПК е образувано по касационна жалба на Директора на Областна дирекция на МВР София срещу решението от 07.01.2010 година по адм. д. № С - 66 / 2005 година на Софийски градски съд, Административно отделение, ІІІ - Е състав, с доводи, че е неправилно поради нарушение на материалния закон и необоснованост и затова следва да бъде отменено и вместо него постановено друго, с което да бъде потвърдена оспорената заповед.

О. В. С. Петров, чрез процесуалния си представител, депозира писмено възражение и излага устно становище, че касационната жалба е неоснователна и следва да бъде оставена без уважение с присъждане на направените разноски за тази инстанция.

Представителят на Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение, че не са налице касационни основания и затова оспореното решение следва да бъде оставено в сила.

Върховният административен съд, като взема предвид становищата на страните и провери решението при спазване разпоредбата на чл. 218 от АПК, прие за установено следното:

Касационната жалба е подадена в срок от надлежна страна и е процесуално допустима. Разгледана по същество е НЕОСНОВАТЕЛНА.

С посоченото решение, в производство по чл. 258 от ЗМВР отм. , е отменена заповед № 512 от 19.07.2005 година на Директора на РДВР София, с която на основание чл. 239 ал. 1 т. 5 и ал. 2 от ЗМВР отм. във връзка с чл. 204 ал. 2 т. 3 от ППЗМВР отм. е наложено дисциплинарно наказание "уволнение" на главен сержант В. С. П. - младши автоконтрольор ІІ ст. в сектор "Престъпления по пътищата" - РЗС "Полиция" при РДВР София и същият е освободен от служба на основание чл. 253 ал. 1 т. 8 от ЗМВР отм. , считано от датата на връчване на заповедта.

По делото са представени всички относими доказателства, които са анализирани подробно и задълбочено.

При изяснена фактическа обстановка,...