Производството е по чл. 145 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс/ АПК/.

Образувано е по жалба на ЕТ ”Ивис – И. С.” против заповед № РД-14- 37 от 18.01.2013 г. на министъра на икономиката, енергетиката и туризма, с която жалбоподателят е заличен като туроператор от регистъра на туроператорите и туристическите агенти в частта „туроператор”. Иска се отмяна на заповедта, навеждат се доводи за нарушения на процесуалния и материалния закон, тъй като липсва основание за заличаване. Непредставянето на анексиран или подновен в съответствие с изискванията на чл. 10, ал. 1, и ал. 2 от Наредбата за условията и реда за сключване на задължителна застраховка, покриваща отговорност на туроператора договор за застраховка "Отговорност на туроператора" по чл. 42 от ЗТ отм. . не е такова основание. Прави се твърдение, че дружеството не е участвало в административното производство, което в случая е съществено нарушение на аадминистративнопроизводствените правила. Претендира се присъждането на разноски.

Ответната страна - министърът на икономиката и енергетиката, чрез процесуалния си представител в съдебно заседание, оспорва жалбата и моли съда да я отхвърли като неоснователна.

Върховният административен съд, седмо отделение, като взе предвид, че жалбата е подадена в срока по чл. 149, ал. 1 от АПК и от надлежна страна, намира същата за допустима. Разгледана по същество е основателна по следните съображения:

Със заповед № РД-16-1483/29.10.2012 г. на министъра на икономиката, енергетиката и туризма е определен състав на ЕКРТТА, която на заседание на 8.01.2013 г. е приела доклади със справка на регистрирани туроператори, със сключени застрахователни договори, непредставили анексирани или подновени полици в съотвествие с изискванията на чл. 10, ал. 1 и ал. 2 от Наредбата на условията и реда за сключване на задължителна застраховка, покриваща отговорност на туроператора/Наредбата/. Жалбоподателят е регистриран като туроператор. По делото е представено удостоверение за регистрация №211, с дата на издаване 28.01.2005г.

За периода от 29.01.2012 г. до 28.01.2013 г. ЕТ” Ивис – И. С.” има застраховка в ЗД „Евроинс” АД, представена в МИЕТ на 03.02.2012г. За периода 29.01.2013г. до 28.01.2014г. дружеството също има застраховка ЗД „Евроинс” АД, представена в МИЕТ на 31.01.2013г. По делото не се спори, че договорът за застраховка от 24.01.2012г. е представен в МИЕТ на 03.02.2012г., както и че жалбоподателят не е спазил изискването на §9, ал. 1 и ал. 2 от ПЗР на Наредбата за условията и реда за сключване на задължителна застраховка, покриваща отговорност на туроператора във вр. с чл. 10, ал. 1 и ал. 2 от Наредбата .

Жалбоподателят е посочен под №44 в списъка РК № -07-01Е/2013 г. на предложени за заличаване туроператори, непредставили анексирана или подновена застраховка "отговорност на туроператора" в МИЕТ в съответствие с изискванията на §9, ал. 1 и ал. 2 от ПЗР на Наредбата за условията и реда за сключване на задължителна застраховка, покриваща отговорност на туроператора във вр. с чл. 10, ал. 1 и ал. 2 от Наредбата в срок до 8.01.2013 г., съгласно решение на ЕКРТТА от заседание на 8.01.2013 г. Със заповед № РД-14-37/ 18.01.2013 г. на министъра на икономиката, енергетиката и туризма на основание чл. 20, ал. 1, т. 4, б. "г", ал. 2, 3 и 4, чл. 61, ал. 1, т. 1, б. з" и чл. 65, ал. 1, т. 1 от Закона за туризма отм. и §9, ал. 1 и ал. 2 от ПЗР на Наредбата е наредено заличаване от Регистъра на туроператорите и туристическите агенти в частта „туроператор” на ЕТ”Ивис0 И. С.” и обезсилване на издаденото удостоверение за регистрация, поради непредставяне пред министъра на икономиката, енергетиката и туризма на копие от анексиран или подновен в съответствие с изискванията на чл. 10, ал. 1 и ал. 2 от Наредбата договор за застраховка "Отговорност на туроператора" по чл. 42 от ЗТ отм. .

В предложението на ЕКРТТА, е посочено, че на интернет-страницата на МИЕТ е публикувано съобщение, с което туроператорите са уведомени, че съгласно чл. 42, ал. 1 и ал. 4 от ЗТ отм. всички регистрирани туроператори са длъжни ежегодно да сключват договор за застраховка "отговорност на туроператора", който се представя на министъра на икономиката, енергетиката и туризма в 14-дневен срок от сключването или подновяването му с цел вписване в регистъра по чл. 17, ал. 2 от ЗТ отм. . Туроператорите, които не са представили копие от договора за застраховка в законния срок подлежат на заличаване от регистъра. В предложението също така е отбелязано, че разпоредбата на §9 от ПЗР на Наредбата предвижда, че в срок от два месеца от влизане в сила на постановлението туроператорите със сключени застрахователни договори са длъжни да ги анексират или подновят в съответствие с изискванията на чл. 10 от Наредбата и съответно в 14 дневен срок са длъжни да представят пред МИЕТ копие от тях за вписване в регистъра по чл. 17, ал. 2 ЗТ отм. . В случай на неизпълнение регистриращият орган следва да предприеме действия по прекратяване на произтичащите от регистрацията права. Според административния орган в случая е налице хипотезата на чл. 42, ал. 4 ЗТ отм. . Бездействието на туроператорите в рамките на срока поражда правото на органа да прекрати произтичащите от регистрационния акт права по съображение, че търговецът не е изпълнил нормативно установеното задължение по чл. 42, ал. 4 ЗТ отм. . Непредставянето на договора, както и на подновените, респ. анексираните договори по § 9, ал. 1 РЗР на Наредбата в 14 дневен срок е нарушение на установено с нормативен акт задължение, вменено в тежест на регистрираното лице за извършване на туристическа дейност. Неизпълнението му според ЕКРТТА е скрепено от закона със санкция за нередовния туроператор, а именно прекратяване на произтичащите от регистрацията по чл. 17, ал. 2 ЗТ отм. права и заличаване като туроператор от регистъра на туроператорите и туристическите агенти на основание чл. 20, ал. 1, т. 4, б.”г” от ЗТ отм. и §9, ал. 1 и ал. 2 от ПЗР на наредбата.

От така установената фактическа обстановка се налагат следните правни изводи: Жалбата е основателна.

Заповедта е издадена от компетентен по чл. 20, ал. 1 от Закона за туризма отм. административен орган при условията на заместване, предвид заповед № РД-16-46/ 15.01.2013 г. на министъра на икономиката, енергетиката и туризма и заповед № КМ -7 / 15.01.2013г. на министър-председателя, при спазване на установената от закона форма, но в нарушение на материалния закон по чл. 42, ал. 1 от Закона за туризма отм. и чл. 20, ал. 1, т. 4, б."г" от ЗТ отм. и в несъответствие с целта на закона.

Съгласно чл. 20, ал. 1, т. 4, б. "г" от ЗТ отм. регистрацията се заличава със заповед на министъра на икономиката, енергетиката и туризма по мотивирано предложение на ЕКРТТА, ако туроператорът не представи пред регистриращия орган сключен застрахователен договор по чл. 17, ал. 5 и чл. 42, ал. 1 ЗТ отм. .

Според нормата на чл. 42, ал. 1 ЗТ отм. туроператорът ежегодно сключва договор за застраховка, покриваща отговорността му за причинени вреди вследствие неразплащане със своите контрагенти, включително и при неплатежоспособност и несъстоятелност, като застраховката трябва да покрива:1. възстановяване на платените от потребителя суми по договора преди започване на пътуването;2. заплащане на разликата в случаите, когато по време на пътуването са предоставени само част от услугите, уговорени в договора;3. разходите, свързани с връщането на потребителя до началния пункт на пътуването.

По силата на чл. 42, ал. 4 ЗТ отм. договорът за застраховка се сключва за срок една година и се подновява или се сключва нов договор не по-късно от 30 дни преди датата на изтичането му. Туроператорът представя на министъра на икономиката, енергетиката и туризма копие от договора за застраховка в 14-дневен срок от сключването или подновяването му за вписване в регистъра по чл. 17, ал. 2 .

Съгласно чл. 42, ал. 6 от отменения закон условията и редът за сключване на застрахователния договор по ал. 1 се определят с акт на МС, който регламентира застрахователното покритие, лимитите на отговорност, начина на определяне на застрахователната премия и други.

Разпоредбите на чл. 10, ал. 1 и ал. 2 от Наредбата предвиждат, че застрахователната сума по договора за задължителна застраховка се определя на базата на декларирания от туроператора оборот за предходната година и съгласно минималните нива по приложението. Застрахователната сума по задължителната застраховка на туроператор, който предоставя организирано туристическо пътуване с обща цена с включен чартърен полет, не може да е по-малка от 500 000 лв.

Съгласно §9 , ал. 1 и ал. 2 ПЗР на Наредбата в срок два месеца от влизането в сила на постановлението туроператорите със сключени застрахователни договори са длъжни да ги анексират или подновят в съответствие с изискванията на чл. 10, ал. 1 и 2

. В 14-дневен срок от анексирането или подновяването на сключените застрахователни договори по ал. 1 туроператорите са длъжни да представят на министъра на икономиката, енергетиката и туризма копие от тях за вписване в регистъра по чл. 17, ал. 2 от Закона за туризма отм. .

Анализът и тълкуването на горните разпоредби води до следните изводи: Задължението по §9, ал. 1 и ал. 2 от ПЗР на Наредбата, във връзка счл. 10, ал. 1 и ал. 2 от Наредбата, е задължение, което произтича от подзаконов нормативен акт. Същото не е регламентирано в Закона за туризма или друг закон. Цитираното задължение е различно от задължението на туроператора по чл. 42, ал. 1 ЗТ отм. , както и от това по чл. 42, ал. 4 от същия закон. В закона е предвидено единствено сключването на ежегоден договор, който се сключва за срок от една година и се подновява всяка година, един месец преди изтичането на неговия срок. Задължението по чл. 42, ал. 1 и ал. 4 ЗТ отм. видно от доказателства по делото е изпълнено от туроператора. Същият има сключен ежегоден договор, който е представен в МИЕТ. Задължението за сключването на анекс или на подновен договор при условия, различни от регламентираните в чл. 42, ал. 1 и ал. 4 ЗТ отм. , всъщност представлява самостоятелно и различно задължение, което не е регламентирано в закона. Неизпълнението на задължението по §9 , ал. 1 и ал. 2 ПЗР на Наредбата, доколкото не е предвидено в Закона за туризма, не попада в обхвата на разпоредбата на чл. 20, ал. 1, т. 4, б. „г” ЗТ отм. и не може да бъде основание за налагане на най-тежката санкция, предвидена в ЗТ - заличаване на жалбоподателя от регистъра на туроператорите и туристическите агенти в частта „туроператор” и обезсилване на издаденото удостоверение за регистрация.

Обжалваната заповед се издава при обвързана компетентност. Този извод произтича от тълкуването на чл. 65, ал. 1, т. 1 от ЗТ отм. и повелителния характер на разпоредбата, задължаваща министъра да издаде заповед за заличаване регистрацията на лицето, което извършва туроператорска или туристическа агентска дейност в случаите на чл. 20, ал. 1 от Закона за туризма отм. . В тези случаи попада непредставяне пред регистриращия орган на договор за застраховка, покриваща отговорност за причинени вреди, в 14-дневен срок от ежегодното му сключване. В случая по делото е доказано обстоятелството, че туроператорът е изпълнил задължението си по чл. 42, ал. 1 и ал. 4 от ЗТ отм. за представяне на сключения ежегоден договор на министерството. Неизпълнението на задължението по §9 от ПЗР от Наредбата, доколкото не е регламентирано в закона, не попада в приложното поле на чл. 20, ал. 1, т. 4, б.”г” ЗТ отм. . Следователно в конкретния случай не е налице факт, който да послужи за основание за издаване на заповедта по чл. 20, ал. 1, т. 4, б. "г" от ЗТ отм. .

От друга страна следва да се вземе предвид и обстоятелството, че обжалваната заповед е издадена в нарушение на принципа за съразмерност, регламентиран в чл. 6 АПК, тъй като с нея се засягат права и законни интереси на жалбоподателя в по-голяма степен от най-необходимото за целта, за която актът се издава. Това е така, доколкото преследваната от закона цел може да се постигне с налагане на административно-наказателна санкция по чл. 86а ЗТ отм. .

Предвид изложените по-горе съображения настоящата инстанция намира, че обжалваната заповед е незаконосъобразна - издадена в нарушение на чл. 20, ал. 1, т. 4 б.”г” ЗТ отм. и в несъответствие с целта на закона, с оглед на което същата следва да се отмени.

Предвид крайния изход на спора основателна и доказана е претенцията на процесуалния представител на жалбоподателя за присъждане на съдебни разноски, с оглед на което ответникът следва да бъде осъден да заплати на ЕТ” Ивис – И. С.” сумата от 50 лева – платена държавна такса.

Така мотивиран и на основание чл. 172, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, Седмо отделение

РЕШИ:

ОТМЕНЯ по жалбата на ЕТ” Ивис – И. С.”, гр. С. заповед № РД-14- 37 от 18.01.2013 г. на министъра на икономиката, енергетиката и туризма, с която жалбоподателят е заличен като туроператор от регистъра на туроператорите и туристическите агенти в частта „туроператори” и е обезсилено удостоверението му за регистрация.

ОСЪЖДА Министерство икономиката и енергетиката да заплати ЕТ” Ивис – И. С.” , със седалище и адрес на управление гр. С., бул.”Самоков”№82, бл. 311, ап. 19 сумата от 50/петдесет лева/ -платена държавна такса.

Решението подлежи на обжалване в 14-дневен срок от получаване на съобщението с препис пред петчленен състав на Върховния административен съд.

Вярно с оригинала,

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

/п/ В. А.

секретар:

ЧЛЕНОВЕ:

/п/ П. Н./п/ Д. М.

Д.М.