Производството е по Глава дванадесета от Административнороцесуалния кодекс /АПК/, образувано по касационна жалба на Г. Ц. Г. от гр. С. против решение № 259/13.01.14 г. по адм. д. № 4875/13 г. по описа на Административен съд София-град с молба за отмяната му като неправилно.Претендира разноски.

О. В. Т. Т. поддържа становище за неоснователност на касационната жалба, моли оспореното с нея решение да бъде оставено в сила, претендира разноски.

О. В. А.а Атанасова е на становище, че жалбата е основателна.

О. П. М. Р. не изразява конкретно мнение относно повдигнатия с касационната жалба спор.

О. И.н директор на Агенцията по геодезия, картография и кадастър /АГКК/ София не взема становище.

Прокурорът от Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба.

Върховният административен съд намира касационната жалба процесуално допустима като подадена от надлежно легитимирана страна в преклузивния срок по чл. 211, ал. 1 АПК и като я разгледа по същество, констатира:

С. З. № КД-14-41/12.03.113 г. на Изпълнителния директор на АГКК-София, на основание чл. 53, ал. 1, т. 2 от Закона за кадастъра и имотния регистър /ЗКИР/ по повод заявление от Г. Ц. Г. и в изълнение на влязло в сила решение № 814/20.02.12 г. по адм. д. № 2707/11 г. на Административен съд София-град е одобрил изменение на КККР, одобрени с негова Заповед № РД-18-69/14.12.10 г., състоящо се в промяна в границите на съществуващи обекти в КККР, поземлени имоти с идентификатори 68134.1892.20, 68134.1892.816 и 68134.1892.818.

Заповедта е обжалвана от В. Т. Т. в частта относно границата между идентификатори 68134.1892.20 и 68134.1892.816.

С обжалваното решение Административен съд София град е уважил жалбата като е приел, че в обжалваната част заповедта е незаконосъобразна, издадена в нарушение на материалния закон и задължителните указания по влязлото в сила решение по адм. д. 2707/11 г. по описа на същия съд. Върнал е преписката на административния орган за ново произнасяне и установяване границата между процесните имоти по съществуващата на място материализирана граница.

Решението е необосновано, постановено в нарушение на материалния закон и съществено нарушение на съдопроизводствените правила - касационни основания за отмяна по чл. 209, т. 3 АПК.

Обжалваната заповед е издадена в изпълнение на влязло в сила решение по адм. д. № 2707/11 г. на Административен съд София-град, с което е отменена Заповед № РД-18-69/14.12.10 г. за одобряване на основание чл. 49, ал. 1 ЗКИР КК и КР на район "Витоша", Столична община в частта на имот с идентификатор 68134.1892.816 г. и връщане на преписката за ново произнасяне в тази част. В тази хипотеза администратиният орган процедира не по реда на чл. 53, ал. 1, т. 2 ЗКИР, както е посочено в процесната заповед, а по реда на чл. 49, ал. 1 ЗКИР, тъй като след частичната отмяна на първоначално издадената заповед за одобряване КК в отменаната част КК на практика липсва. Фактът на неправилно посочване правното основание за издаване заповедта обаче, сам по себе си, не е основание за отмяната й като незаконосъобразна. Административният орган следва да изпълни указанията в мотивите на влязлото в сила решение по тълкуването и прилагането на закона. В мотивите на това решение е прието, че границата на имоти 68134.1892.20 и 68134.1892.816 е установена по съществуваща на място материализирана граница, която не съвпада нито с имотната, нито с регулационната граница . Изложени са съображения относно приложимите източници на данни за установяване границите на поземлените имоти, като позовавйки се на чл. 41, ал. 1, т. 6 от Наредба № 3 от 28.04.05 г. за съдържанието, създаването и поддържането на кадастралната карта и кадастралните регистри, съдът е приел, че регулационният план представлява такъв източник в случай, че границите на имотите не са материализирани и регулацията е приложена. Заповедта е отменена изцяло в частта на имот с идентификатор 68134.1892.816 и преписката е върната в тази част за ново произнасяне съобразно мотивите на решението.

С издадената в изпълнение на това решение Заповед № КД-14-41/12.03.13 г. спорната граница между имоти с идентификатори 68134.1892.20 и 68134.1892.816 е установена по начина, посочен в червено на скица-приложение № 1 към писменото заключение на назначената по делото съдебно техническа експертиза, не съвпада с регулационната такава, не е изяснено и има ли място материализирана граница.

При тези данни съдът е следвало да изясни приложен ли е по смисъла на § 22 ЗРЗУТ действащият, одобрен с Решение № 89/2001 г. на СОС регулационен план и ако не - налице ли е на място материализирана граница и съвпада ли границата по заповедта с нея. По отношение тези релевантни за правилното разрешаване на спора факти съдът не е събрал доказателства, въпреки формулираната от оспорващия Трендафилов с молба от 23.08.13 г. задача на ексертизата и искането на защитата на заинтересуваната страна Георгиев от с. з. с дата 17.12.13 г. за допускане на такава за установяване приложен ли е или не планът от 2001 г.

Като не е събрал доказателства относно релевантните са правилното разрешаване на спора факти първоинстанционният съд е постановил неправилно решение, което следва да бъде отменено и делото върнато за ново разглеждане от друг състав на същия съд.

При този резултат претенциите за разноски следва да бъдат разгледани при постановяване на новото решение.

Воден от изложеното и на основание чл. 222, ал. 2 АПК Върховният административен съд, състав на ІІ-ро отделение, РЕШИ:

ОТМЕНЯ решение № 259/13.01.14 г., постановено по адм. д. № 4875/13 г. по описа на Административен съд София-град и ВРЪЩА делото за ново разглеждане от друг състав на същия съд с дадените в мотивите указания. РЕШЕНИЕТО е окончателно. Вярно с оригинала, ПРЕДСЕДАТЕЛ: /п/ Г. К. секретар: ЧЛЕНОВЕ: /п/ Г. С./п/ Е. К. Г.К.