О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

№ 2272

[населено място], 14.08.2024 г

Върховният касационен съд на Р. Б. Търговска колегия, Второ отделение в закрито заседание на трети юли през две хиляди двадесет и четвърта година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: КАМЕЛИЯ ЕФРЕМОВА

ЧЛЕНОВЕ: ЛЮДМИЛА ЦОЛОВА

ИВО ДИМИТРОВ

като разгледа докладваното от съдия Цолова ч. т.д.№1345/24г.,за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл.274 ал.3 от ГПК.

С определение №856/03.04.2024г. по ч. гр. д.№293/24г. Софийски апелативен съд е потвърдил определение №259/08.01.24г. по гр. д.№8164/23г. по описа на Софийски градски съд, с което производството по делото е прекратено по описа на съда и делото изпратено по подсъдност на Софийски окръжен съд.

Срещу това определение на апелативния съд е подадена частна касационна жалба от „Ксамар 2010“ЕООД, в която се навеждат оплаквания за неправилност, поради допуснати нарушения на материалния закон и съдопроизводствените правила. Същият поддържа, че решаващият извод на съда за неподсъдност на делото на Софийски градски съд е неправилен, тъй като законът и практиката определят, че местно компетентен по иска по чл.422 ГПК е съдът по мястото на издаване на заповедта за изпълнение, като и в двата случая тя е по постоянния адрес или седалището на длъжника. Позовава се на разпоредбата на чл.120 ГПК, която счита за нарушена с определението на въззивния съд. Моли обжалваното определение да бъде отменено и делото върнато за разглеждане на Софийски градски съд като местно компетентен.

В представеното писмено изложение по чл.284 ал.3 т.1 ГПК частният касатор твърди, че с обжалваното определение съдът се е произнесъл в противоречие с практиката на ВКС по въпросите: Местната компетентност на съда, пред който е предявен иска по чл.422 ГПК съвпада ли с местната компетентност на съда по издаването на заповедта за изпълнение? /противоречие с определение №523/28.06.2010г. по ч. т.д.№334/10г. на І т. о. на ВКС/ и При промяна на адреса и/или седалището на ответника след датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение пред местно компетентния районен съд и преди датата на депозирането на исковата молба срещу него по чл.422 ГПК, кой е местно компетентния съд – този, в чийто район е бил адресът и/или седалището на ответника към момента на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение или този, в чийто район е бил адресът и/илиседалището на ответника към момента на подаването на исковата молба по чл.422 ГПК? /противоречие с определение №71/08.02.2018г. по ч. т.д.№224/18г. на І т. о. на ВКС/.

В изложението се поддържа наличието на предпоставки за приложимост и на самостоятелното основание за допускане по чл.280 ал.2 предл.3 ГПК, като се твърди очевидна неправилност на определението на въззивния съд, обосновавана с довод за „очевидно нарушение на процесуалния закон относно местната подсъдност“.

Ответникът по частната касационна жалба П. Б. Й. е възразил срещу наличието на основание за допускане на контрол по същество на въззивното определение и за неоснователност на наведените в нея оплаквания за неправилност.Поискал е определението на САС да бъде оставено в сила.

Частната касационна жалба е подадена в законоустановения срок срещу подлежащ на обжалване по реда на чл.274 ал.3 ГПК съдебен акт от легитимирана да обжалва въззивното определение страна, което я прави допустима.

При произнасянето си настоящият състав съобрази следното:

Производството пред Софийски градски съд е образувано по искова молба на „Ксамар 2010“ЕООД срещу П. Б. Й. с предявен установителен иск по чл.422 ал.1 ГПК за 500 000 лв. , съединен с евентуални частични осъдителни, с посочен в исковата молба адрес за призоваване на ответника в [населено място][жк]бл.12. Претенциите са основани на твърдения за постановена от СРС в полза на дружеството заповед за незабавно изпълнение въз основа на запис на заповед, издаден от ЕТ „П. Й. 2020“ с вписано седалище на посочения в исковата молба адрес в[жк], който впоследствие е заличен от ТРРЮЛНЦ.

С подадена от ответника молба същият е заявил, че е узнал случайно за образуваното срещу него дело, тъй като не е регистриран на посочения в исковата молба адрес и не е получавал изпратените му съдебни книжа; постоянният и актуален негов адрес е в [населено място] общ.Драгоман; никога не е предприемал действия по регистрирането му като едноличен търговец, а заявяването за това е извършено от трети недобросъвестни лица; след като разбрал това, Й. подал заявление за заличаването му. С подадения от него отговор на исковата молба същият е направил възражение за местна подсъдност, основано на представени от него доказателства, че от 2000г. е регистриран с постоянен адрес в [населено място] и адресната му регистрация не е променяна към настоящия момент.

С определение №259/08.01.2023г. Софийски градски съд е уважил отвода за местна подсъдност, като е приел, че са налице предпоставките на чл.118 ал.2 ГПК, изпращайки делото за разглеждане от местно компетентния съд – Софийски окръжен съд.

За да потвърди това определение, с обжалвания по реда на частното касационно производство въззивен съдебен акт съставът на Софийски апелативен съд е приел, че в конкретния казус е приложима нормата на чл.105 ГПК – за общата подсъдност по адрес или седалище на ответника и местно компетентен е Софийски окръжен съд. За да се аргументира, съставът е развил съображения, че доколкото към датата на издаването на заповедта за изпълнение срещу едноличния търговец същият не е бил заличен и седалището му, съгласно регистрацията му, е било в района на Софийски районен съд, към този момент е била спазена местната подсъдност за издаване на заповед за изпълнение по чл.417 ГПК; към датата на подаване на исковата молба едноличният търговец вече е бил заличен и надлежен ответник е физическото лице Й., чийто постоянен адрес е в района на Софийски окръжен съд, поради което местно компетентен по исковете е последният. Посочил е допълнително, че разпоредбата на чл.422 ал.1 ГПК, съгласно която искът се смята предявен от момента на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение, представлява фикция, която има за цел да предотврати погасяването по давност на претенцията за плащане на сумата, предмет на заповедта за изпълнение на парично задължение. Поради това е потвърдил определението на Софийски градски съд за прекратяване на производството и изпращане на делото по подсъдност на местно компетентния Софийски окръжен съд.

Настоящият състав на Второ търговско отделение на ВКС намира, че не са налице предпоставки за допускане на касационно обжалване на така постановеното определение на САС както на основание чл.280 ал.2 предл.3 ГПК, така и на основание чл.280 ал.1 т.1 ГПК.

Поставените в изложението въпроси, не осъществяват общата предпоставка за допустимост, предвидена като основно законово изискване за селектиране на частната касационна жалба, съгласно чл.274 ал.3 вр. чл.280 ал.1 ГПК вр. т.1 от ТР №1/2010г. по тълк. д.№1/2009г. на ОСГТК на ВКС, тъй като същите не са обусловили правната воля на съда. Същият не е излагал мотиви в смисъл, че местната компетентност на съда, пред който е предявен иска по чл.422 ГПК по принцип е различна от местната компетентност на съда по издаването на заповедта за изпълнение, нито че е налице промяна в адреса на ответника, което да обуславя промяна в подсъдността. При липсата на обоснован общ критерий за допускане на касационния контрол настоящият състав не дължи произнасяне по твърдението за противоречие на обжалваното определение с практиката на ВКС, съгласно възприетото в т.1 от ТР №1/2010г. по тълк. д.№1/2009г. на ОСГТК на ВКС.

Независимо от липсата на такова задължение за касационната инстанция, настоящият състав констатира, че цитираната от частния касатор съдебна практика не влиза в противоречие с изводите на въззивната инстанция, доколкото същата не е постановена в тясната хипотеза на промяна на правното положение на длъжника по заповедта /заличаването му/ и конституирането като ответник на неговия правоприемник, по отношение на който важат общите правила на исковия процес при определяне на местната подсъдност, както изрично е приел и съставът на ВКС в цитираното от частния касатор определение по ч. т.д.№334/10г. на І т. о.

Решението на въззивния съд не може да бъде квалифицирано и като очевидно неправилно. Константна е практиката на ВКС по прилагането на това самостоятелно основание за допускане на касационния контрол на въззивните решения, според която, за да бъде прието за осъществено, следва да е налице такъв съществен порок на съдебното решение, който да е установим още с първоначалния му прочит, като например съдът да е основал изводите си на отменен закон или да е приложил действащия такъв в обратния му смисъл; да не е изложил никакви мотиви или изложените такива да са в очевиден разрез с правилата на формалната логика и др. под. Наведените от касатора във връзка с това основание съображения само преповтарят оплакванията му за неправилност, но не обосновават нито една от примерно изброените по-горе хипотези на очевидна неправилност и следователно не могат да бъдат отнесени към разпоредбата на чл.280 ал.2 предл.3 ГПК.

При тези изводи следва да бъде постановен отказ за допускане на атакуваното определение до проверка по същество.

Така мотивиран, Върховният касационен съд, състав на В. Т. отделение

О П Р Е Д Е Л И :

НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на определение №856/03.04.2024г. по ч. гр. д.№293/24г. по описа на Софийски апелативен съд.

Определението не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: