Производството е по чл. 38, ал. 1 от Закона за държавната собственост (ЗДС) във вр. с чл. 145 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).

Образувано по жалба на С. М. Г., И. М. Р., Ж. С. Д. и Р. Ж. С., всичките от с. С., община Р., като наследници на М. Д. К., срещу Решение № 1008 на Министерския съвет на Р. Б. от 30.12.2009 г. за отчуждаване на части от имоти - частна собственост, за държавна нужда за изграждане на обект "Автомагистрала Тракия" Оризово-Бургас, ЛОТ 2 С. З.-Н. З., от км 210+100 до км 241+900", намиращи се на територията на област С. З. (обн., ДВ, бр. 4 от 15.01.2010 г.), в частта, с която са отчуждени 2, 808 дка от имот № 106021, намиращ се в землището на с. Б.о, местност "Шумата", община Р., област С. З.. В жалбата се поддържа, че определеното дължимо парично обезщетение за отчуждената част е занижено и не е изчислено съобразно разпоредбата на чл. 32, ал. 2 ЗДС за равностойно парично обезщетение.

Ответната страна - Министерският съвет, оспорва жалбата като неоснователна по съображения, че определеното обезщетение от административния орган било съобразено с изискванията на закона за равностойно парично обезщетение.

Заинтересованите страни - Министерството на регионалното развитие и благоустройството (МРРБ), Министерството на финансите (МФ) и Агенция "Пътна инфраструктура" (АПИ), чрез пълномощниците си - юрк.. Т., юрк.. Г. и юрк.. Р., пледират за неоснователност на жалбата. Считат оценката на административния орган за съобразена с действащата нормативна уредба.

Върховният административен съд - ІІІ отделение, в настоящия съдебен състав, като прецени допустимостта и основателността на жалбата, намира, че е подадена от надлежни страни и в срока по чл. 38, ал. 1 ЗДС.

От приложената по делото независима експертна оценка е видно, че за отчуждената част е определено парично обезщетение на собствениците в размер на 1190, 79 лв., като оценката е...