ВЪВЕДЕНИЕ

1. Делото се отнася до решение, постановено срещу журналист в гражданско производство за клевета. Жалбоподателят се оплаква от нарушение на правото му на свобода на изразяване съгласно член 10 от Конвенцията.

ФАКТИ

2. Жалбоподателят е роден през 1959 г. и живее в Никозия. Той е представляван пред Съда от г-жа Л. Кариолу и г-н С. Веларис, адвокати, практикуващи в Никозия.

3. Правителството е представлявано от техния представител, г-н Г. Саввидис, главен прокурор на Р. К.

4. Фактите по делото могат да бъдат обобщени, както следва.

предистория на делото

предистория на делото

5. Жалбоподателят е журналист по професия. Към релевантния момент той пише статии за Politis – национален всекидневник – и има своя собствена рубрика, озаглавена „ΕΝ-ΣΤΑΣΕΙΣ“, в която коментира текущи политически събития.

5. Жалбоподателят е журналист по професия. Към релевантния момент той пише статии за Politis – национален всекидневник – и има своя собствена рубрика, озаглавена „ΕΝ-ΣΤΑΣΕΙΣ“, в която коментира текущи политически събития.

6. На 13 ноември 2001 г., след препоръка на главния прокурор, Комисията за държавна служба взема решение да пристъпи към принудително пенсиониране на С.П., който по онова време е високопоставен юрист в Правната служба на Р. К.

6. На 13 ноември 2001 г., след препоръка на главния прокурор, Комисията за държавна служба взема решение да пристъпи към принудително пенсиониране на С.П., който по онова време е високопоставен юрист в Правната служба на Р. К.

7. На 31 януари 2003 г., след жалба (№ 1004/2001), подадена от С.П., Върховният съд отменя решението на Комисията за държавна служба и С.П. е възстановен на длъжност считано от тази дата.

7. На 31 януари 2003 г., след жалба (№ 1004/2001), подадена от С.П., Върховният съд отменя решението на Комисията за държавна служба и С.П. е възстановен на длъжност считано от тази дата.

8. На 20 януари 2005 г., след подадена от С.П. молба в този смисъл, Съветът на министрите решава да удължи срока на службата му с една година, поради причини от обществен интерес. В решението се отбелязва, че С.П. е бил лишен от правото си да изпълнява изцяло задълженията си през петнадесетте месеца, през които е бил отстранен от длъжност, и че решението на Комисията за държавна служба е било отменено от Върховния съд.

8. На 20 януари 2005 г., след подадена от С.П. молба в този смисъл, Съветът на министрите решава да удължи срока на службата му с една година, поради причини от обществен интерес. В решението се отбелязва, че С.П. е бил лишен от правото си да изпълнява изцяло задълженията си през петнадесетте месеца, през които е бил отстранен от длъжност, и че решението на Комисията за държавна служба е било отменено от Върховния съд.

9. На 9 март 2005 г. Politis публикува статия, озаглавена „Промениха си мнението“ („Άλλα έλεγαν τότε κι άλλα κάνουν σήμερα“). Основната идея на статията е, че макар в миналото редовна практика на партиите АКЕЛ и ДИКО е да подават изменения по време на гласуването на държавния бюджет, целящи забрана на държавната заетост на пенсионирани лица, въпреки това, под председателството на Т.П. (бивш член на ДИКО) и с подкрепата на министри от АКЕЛ, Съветът на министрите удължава службата на С.П. с една година след пенсионна възраст. Според статията, това не е първият път, когато службата на държавен служител е удължена. Въпреки това, това, което сега се счита за въпрос от „обществен интерес“ от Съвета на министрите, преди е било считано от коалиционното правителство за „неприемлива форма на политически фаворитизъм“ („απαράδεκτο είδος ρουσφετιού“). Статията заявява, че макар и правно обосновано, това решение е политически погрешно („Άλλο όμως η νομοθεσία και άλλο το ιερό και όσιο του κάθε ενός βουλευτή, υπουργού ή προέδρου της Δημοκρατίας και των κομμάτων“).

9. На 9 март 2005 г. Politis публикува статия, озаглавена „Промениха си мнението“ („Άλλα έλεγαν τότε κι άλλα κάνουν σήμερα“). Основната идея на статията е, че макар в миналото редовна практика на партиите АКЕЛ и ДИКО е да подават изменения по време на гласуването на държавния бюджет, целящи забрана на държавната заетост на пенсионирани лица, въпреки това, под председателството на Т.П. (бивш член на ДИКО) и с подкрепата на министри от АКЕЛ, Съветът на министрите удължава службата на С.П. с една година след пенсионна възраст. Според статията, това не е първият път, когато службата на държавен служител е удължена. Въпреки това, това, което сега се счита за въпрос от „обществен интерес“ от Съвета на министрите, преди е било считано от коалиционното правителство за „неприемлива форма на политически фаворитизъм“ („απαράδεκτο είδος ρουσφετιού“). Статията заявява, че макар и правно обосновано, това решение е политически погрешно („Άλλο όμως η νομοθεσία и άλλο το ιερό и όσιο του κάθε ενός βουλευτή, υπουργού или προέδρου της Δημοκρατίας και των κομμάτων“).

10. На 9 март 2005 г. същият вестник публикува статия, съдържаща мнението на С.П., който смята, че основната цел на горепосочената статия е да предизвика смут и да намали шансовете му да бъде назначен на длъжността Главен прокурор. Решението на Съвета на министрите е в съответствие със закона и е подобно на решения относно други държавни служители, чиято служба е била удължена.

10. На 9 март 2005 г. същият вестник публикува статия, съдържаща мнението на С.П., който смята, че основната цел на горепосочената статия е да предизвика смут и да намали шансовете му да бъде назначен на длъжността Главен прокурор. Решението на Съвета на министрите е в съответствие със закона и е подобно на решения относно други държавни служители, чиято служба е била удължена.

10. На 9 март 2005 г. същият вестник публикува статия, съдържаща мнението на С.П., който смята, че основната цел на горепосочената статия е да предизвика смут и да намали шансовете му да бъде назначен на длъжността Главен прокурор. Решението на Съвета на министрите е в съответствие със закона и е подобно на решения относно други държавни служители, чиято служба е била удължена.

11. Други публикации също съобщават мнението на политик, който описва решението като скандал и незаконно, тъй като то не служи на обществения интерес. Генералният секретар на Панкипърския синдикат на държавните служители иска решението да бъде обявено за недействително, оплаквайки се, че със синдиката не е проведена консултация по въпроса – което представлява нарушение на договорно споразумение – нито пък с главния прокурор. Други политици подчертават противоречията на коалиционното правителство, характеризират решението като „скандал“ и „особен случай“, тъй като изглежда е взето в отсъствието на главния прокурор, или без да е било поискано от него, и че то е целяло благоприятстване на определени каузи и е продиктувано от клиентелизъм („προφανέστατα εξυπηρετεί ευνοιοκρατικούς σκοπούς και σκοπιμότητες и υπηρετεί ουσιαστικά μια λογική πελατειακών σχέσεων“; „σε περιπτώσεις που κάποιοι θεωρούνται δικά μας παιδιά δείχνει μια ελαστικότητα, κατά την άποψή μου, ανεπίτρεπτη“).

11. Други публикации също съобщават мнението на политик, който описва решението като скандал и незаконно, тъй като то не служи на обществения интерес. Генералният секретар на Панкипърския синдикат на държавните служители иска решението да бъде обявено за недействително, оплаквайки се, че със синдиката не е проведена консултация по въпроса – което представлява нарушение на договорно споразумение – нито пък с главния прокурор. Други политици подчертават противоречията на коалиционното правителство, характеризират решението като „скандал“ и „особен случай“, тъй като изглежда е взето в отсъствието на главния прокурор, или без да е било поискано от него, и че то е целяло благоприятстване на определени каузи и е продиктувано от клиентелизъм („προφανέστατα εξυπηρετεί ευνοιοκρατικούς σκοπούς και σκοπιμότητες и υπηρετεί ουσιαστικά μια λογική πελατειακών σχέσεων“; „σε περιπτώσεις που κάποιοι θεωρούνται δικά μας παιδιά δείχνει μια ελαστικότητα, κατά την άποψή μου, ανεπίτρεπτη“).

12. Същия ден говорителят на правителството обяснява, че решението дали да се удължи мандатът на държавен служител принадлежи на Съвета на министрите. Справедливо е С.П. да бъде допуснат да предложи услугите си за определен период, предвид отсъствието му от службата по силата на предишното незаконосъобразно решение. На въпроса дали Главният прокурор е бил консултиран по въпроса, той отговаря, че „[смята], че когато е взето решението, Главният прокурор е бил в чужбина“ („νομίζω ότι όταν ελήφθη απόφαση ο Γενικός Εισαγγελέας έλειπε στο εξωτερικό“).

ПУБЛИКУВАНАТА СТАТИЯ

ПУБЛИКУВАНАТА СТАТИЯ

13. На 10 март 2005 г. жалбоподателят, журналист по професия, публикува статия, озаглавена „Режимът (на юга) насърчава параноята“ в Politis. Статията гласи, както следва:

„Съветът на министрите одобрява тайно удължаването на службата на републиканския юрист [С.П.] по причини от обществен интерес! Никой не знае какви са тези причини. Главният прокурор [С.Н.], началник на [С.П.], не е поискал такова удължаване. Дори не е бил информиран впоследствие за решението на Съвета на министрите. Толкова за уважението, което сегашното правителство показва към институциите. В изявленията си пред медиите, заинтересованата страна [С.П.] казва, че сам е подал молба до Съвета на министрите. Той също така казва, че тъй като е постъпил на служба на 33 години, не е справедливо да се пенсионира на 60 години! Така че, общественият интерес е това, което г-н [С.П.] смята за справедливо или несправедливо за себе си.

Днешното правителство е най-ненадеждното и непоследователно правителство, което Кипър някога е имал. С гласовете на АКЕЛ и ДИКО [политически партии, подкрепящи коалицията по онова време], Парламентът намалява заплатата на секретаря на Съвета на министрите [К.Ф.] по време на президентството на [Г.К.], когато тогавашното правителство е решило да удължи мандата му. Сега удължават мандата на [С.П.], защото той се подмазва [γλείφει] на [Д.К., председателя на Камарата на представителите], който го подготвя за поста Главен прокурор!

[С.П.] също се оплаква, че опозицията вдига шум [δημιουργεί θόρυβο], за да навреди на кандидатурата му за поста Главен прокурор.

Не знаем дали [Т.П., президентът на Р. К. ще направи и това. Но, както писахме вчера, сегашното правителство има само един ненарушим принцип: размяната на услуги [Τη συναλλαγή]. Лично аз не вярвам, че [Т.П.] изпитва и най-малко уважение към [С.П.], нито би го взел под внимание, ако това решение не беше част от по-широка размяна на услуги [συναλλαγή] с [Д.К.].

Само ако [С.П.] не беше отговарял на патриотичните критерии, [Т.П.] не би направил политическа услуга [ρουσφέτι] на [Д.К.]. Но [С.П.] е автор на великото произведение „Фалшифицираният план Анан и бебето на Розмари“. За тези, които не знаят, бебето на Розмари е детето на дявола. Тази книга от 1482 страници е паметник на непоследователността и бурната мисъл и е представена пред обществеността от неговия приятел [Д.К.]. Насладете се на откъс от книгата, написана от [С.П.]: „Но, господин президент, [Д.К.], приятел на Тогава и Тогава и в Тогава-Тогава, аз си спомням нещата от Тогава-Тогава, които Вие казвахте и правехте и обявявахте [λαλούσες] публично и частно, както навън, така и навътре, на тези с комплекс или без, корумпираните на корупцията... [κομπλεξικά και μη διαπλεκόμενους της διαπλοκής].“

Проблемът, скъпи читатели, не е непоследователността на причините и действията на дуото [Т.П.] и [Д.К.]. Нито пък липсата на уважение към институциите, или фаворитизмът [κουμπαροκρατία] и геронтокрацията [γεροντοκρατία]. Проблемът е много по-сериозен и, опасявам се, нелечим. Сегашният режим – защото е режим – плюе на логиката, оскърбява здравия разум [λοιδορεί τη σωφροσύνη] и насърчава параноята. Ако не сте разбрали това, сме в голяма беда.”

ГРАЖДАНСКО ПРОИЗВОДСТВО ЗА КЛЕВЕТА

Производство на първа инстанция (гражданско дело № 2560/05)

14. На 30 март 2005 г. С.П. завежда гражданско дело за клевета пред Районния съд в Никозия срещу жалбоподателя и издателството на вестник Politis във връзка със статията от 10 март 2005 г.

14. На 30 март 2005 г. С.П. завежда гражданско дело за клевета пред Районния съд в Никозия срещу жалбоподателя и издателството на вестник Politis във връзка със статията от 10 март 2005 г.

15. От писмените становища на С.П. и жалбоподателя пред Районния съд става ясно, че на 1 май 2008 г., докато производството е висящо, С.П. е назначен на длъжността Заместник главен прокурор.

15. От писмените становища на С.П. и жалбоподателя пред Районния съд става ясно, че на 1 май 2008 г., докато производството е висящо, С.П. е назначен на длъжността Заместник главен прокурор.

16. С.П. твърди, че статията е написана недобросъвестно, за да навреди на образа му и на общественото мнение за него; удължаването на службата му е основано на закона и е резултат от несправедливостта, която е претърпял поради неправомерното прекратяване на службата му. Според С.П., той е осъзнал едва по-късно от статиите във вестника, че Главният прокурор може да не е бил уведомен за решението, но няма такова законово задължение да бъде информиран. Той също така твърди, че личната и професионалната му репутация като юрист, писател и лице, публикуващо статии относно политически, правни и текущи събития в Кипър, е била накърнена.

16. С.П. твърди, че статията е написана недобросъвестно, за да навреди на образа му и на общественото мнение за него; удължаването на службата му е основано на закона и е резултат от несправедливостта, която е претърпял поради неправомерното прекратяване на службата му. Според С.П., той е осъзнал едва по-късно от статиите във вестника, че Главният прокурор може да не е бил уведомен за решението, но няма такова законово задължение да бъде информиран. Той също така твърди, че личната и професионалната му репутация като юрист, писател и лице, публикуващо статии относно политически, правни и текущи събития в Кипър, е била накърнена.

17. Жалбоподателят твърди, че статията му е публикувана в контекста на по-широк обществен дебат относно удължаването на службата на С.П. Тя е целяла да критикува непоследователността на коалиционното правителство и политическата, за разлика от правната, коректност на решението за удължаване на мандата на С.П., по време, когато С.П. също е разглеждан за поста Главен прокурор. Той е написал статията, като се съобразява с предходно публикуваните мнения по въпроса, включително това на С.П. Той смята, че въпросното решение не е уважило държавните институции, тъй като от публикациите по онова време става ясно, че е взето в отсъствието и без предварителното знание на Главния прокурор и е подкрепено от политически партии, които решително са се противопоставяли на подобни действия в миналото. Той допълнително твърди, че е използвал силни изрази с цел да шокира читателя и да предизвика загриженост относно развитието на страната и необходимостта от възстановяване на нейните институции. Следователно той е допринесъл за политическа дискусия в съответствие със задълженията на пресата по въпрос от обществен интерес, касаещ публична личност, и въпреки че изразите му може да са били сурови или шокиращи, те следва да получат по-голяма защита.

17. Жалбоподателят твърди, че статията му е публикувана в контекста на по-широк обществен дебат относно удължаването на службата на С.П. Тя е целяла да критикува непоследователността на коалиционното правителство и политическата, за разлика от правната, коректност на решението за удължаване на мандата на С.П., по време, когато С.П. също е разглеждан за поста Главен прокурор. Той е написал статията, като се съобразява с предходно публикуваните мнения по въпроса, включително това на С.П. Той смята, че въпросното решение не е уважило държавните институции, тъй като от публикациите по онова време става ясно, че е взето в отсъствието и без предварителното знание на Главния прокурор и е подкрепено от политически партии, които решително са се противопоставяли на подобни действия в миналото. Той допълнително твърди, че е използвал силни изрази с цел да шокира читателя и да предизвика загриженост относно развитието на страната и необходимостта от възстановяване на нейните институции. Следователно той е допринесъл за политическа дискусия в съответствие със задълженията на пресата по въпрос от обществен интерес, касаещ публична личност, и въпреки че изразите му може да са били сурови или шокиращи, те следва да получат по-голяма защита.

18. Жалбоподателят също така твърди, че изразът, че С.П. се е „подмазвал“ на Д.К., е бил използван, за да покаже тясната връзка между С.П. и Д.К. Той е основал това мнение на информация, която е имал предвид през този период, като например факта, че Д.К. е единственият човек, който е представил книгите на С.П. пред обществеността; че Д.К. и неговата партия АКЕЛ открито са критикували решението за ранното пенсиониране на С.П. като опит за „елиминиране“ на С.П.; че С.П. споделя сходни политически леви идеали с Д.К.; и че в книгите си С.П. е хвалил или прекомерно е ласкал Д.К., докато силно е критикувал други политици. Въз основа на тези факти жалбоподателят смята, че Д.К. иска С.П. да бъде следващият Главен прокурор. Що се отнася до откъса от книгата на С.П., според жалбоподателя, цялата книга е трудна за разбиране и съдържа непоследователен език, оттук и изразът „паметник на непоследователността и бурната мисъл“. Заглавието на статията, както и термините „режим“, „плюе на логиката“ и „насърчава параноята“, са целяли да изтъкнат противоречивите действия на двамата мъже, Т.П. и Д.К. Изразът „патриотични критерии“ е подкрепен от факта, че както Т.П., така и С.П. са били против П. А. от 2004 г., както е видно и от книгата на С.П. „Фалшифицираният план Анан и бебето на Розмари“.

18. Жалбоподателят също така твърди, че изразът, че С.П. се е „подмазвал“ на Д.К., е бил използван, за да покаже тясната връзка между С.П. и Д.К. Той е основал това мнение на информация, която е имал предвид през този период, като например факта, че Д.К. е единственият човек, който е представил книгите на С.П. пред обществеността; че Д.К. и неговата партия АКЕЛ открито са критикували решението за ранното пенсиониране на С.П. като опит за „елиминиране“ на С.П.; че С.П. споделя сходни политически леви идеали с Д.К.; и че в книгите си С.П. е хвалил или прекомерно е ласкал Д.К., докато силно е критикувал други политици. Въз основа на тези факти жалбоподателят смята, че Д.К. иска С.П. да бъде следващият Главен прокурор. Що се отнася до откъса от книгата на С.П., според жалбоподателя, цялата книга е трудна за разбиране и съдържа непоследователен език, оттук и изразът „паметник на непоследователността и бурната мисъл“. Заглавието на статията, както и термините „режим“, „плюе на логиката“ и „насърчава параноята“, са целяли да изтъкнат противоречивите действия на двамата мъже, Т.П. и Д.К. Изразът „патриотични критерии“ е подкрепен от факта, че както Т.П., така и С.П. са били против П. А. от 2004 г., както е видно и от книгата на С.П. „Фалшифицираният план Анан и бебето на Розмари“.

19. На 4 май 2011 г. Районният съд в Никозия постановява, че публикацията е клеветническа и осъжда жалбоподателя и издателството да заплатят обезщетение, солидарно и/или разделно, в размер на 25 000 евро (EUR), плюс законна лихва, изчислена от деня на завеждане на гражданското дело до плащането. Съдът също така осъжда жалбоподателя и издателството да заплатят, солидарно и/или разделно, съдебни разноски в размер на 3 472, 59 EUR, плюс законна лихва от деня на завеждане на гражданския иск до плащането, плюс данък върху добавената стойност (ДДС).

19. На 4 май 2011 г. Районният съд в Никозия постановява, че публикацията е клеветническа и осъжда жалбоподателя и издателството да заплатят обезщетение, солидарно и/или разделно, в размер на 25 000 евро (EUR), плюс законна лихва, изчислена от деня на завеждане на гражданското дело до плащането. Съдът също така осъжда жалбоподателя и издателството да заплатят, солидарно и/или разделно, съдебни разноски в размер на 3 472, 59 EUR, плюс законна лихва от деня на завеждане на гражданския иск до плащането, плюс данък върху добавената стойност (ДДС).

20. Районният съд отхвърля свидетелските показания на жалбоподателя. Съдът не е убеден, че изразът „подмазва се“ е имал за цел единствено да опише връзката между С.П. и Д.К., и във всеки случай, обясненията, предоставени на съда, не се съдържат в статията. Нито пък статията съдържа позоваване на откъсите от книгата, които уж са създали впечатление у жалбоподателя, че С.П. прекомерно е ласкал Д.К. (вж. параграф 18 по-горе). Според съда, статията ясно посочва, че удължаването на службата на С.П. е предоставено „защото той [се е] подмазвал на [Д.К.]“ (акцент, добавен от националния съд), създавайки впечатление у читателя, че удължаването е резултат от ласкателствата на С.П. към Д.К. Съдът допълнително счита, че приписването, че авторът на книгата е параноик, не се ограничава до критика на самата книга. От статията може да се предположи, че С.П. е успял да осигури удължаването, като се е „подмазвал“ на Д.К., който след това се е обърнал към Т.П., търсейки размяна на политически услуги в контекста на по-широка политическа сделка между двамата.

20. Районният съд отхвърля свидетелските показания на жалбоподателя. Съдът не е убеден, че изразът „подмазва се“ е имал за цел единствено да опише връзката между С.П. и Д.К., и във всеки случай, обясненията, предоставени на съда, не се съдържат в статията. Нито пък статията съдържа позоваване на откъсите от книгата, които уж са създали впечатление у жалбоподателя, че С.П. прекомерно е ласкал Д.К. (вж. параграф 18 по-горе). Според съда, статията ясно посочва, че удължаването на службата на С.П. е предоставено „защото той [се е] подмазвал на [Д.К.]“ (акцент, добавен от националния съд), създавайки впечатление у читателя, че удължаването е резултат от ласкателствата на С.П. към Д.К. Съдът допълнително счита, че приписването, че авторът на книгата е параноик, не се ограничава до критика на самата книга. От статията може да се предположи, че С.П. е успял да осигури удължаването, като се е „подмазвал“ на Д.К., който след това се е обърнал към Т.П., търсейки размяна на политически услуги в контекста на по-широка политическа сделка между двамата.

21. Съдът отбелязва, че решението за удължаване на службата на С.П. наистина е било въпрос от обществен интерес. Въпреки това, препратките в статията са фактически твърдения и малък откъс от обемистата книга на С.П. е бил използван, за да подсили идеята, че С.П. е параноик, неподходящ да заема публичен пост. Съдът допълнително отбелязва, че дори ако се приеме, че позоваването на общото етично и социално задължение на журналистите да публикуват подобни статии е било адекватно, статията не се ограничава до критикуване нито на обстоятелствата по удължаването, нито на решението на Съвета на министрите. Вместо това, тя съдържа различни твърдения и инсинуации относно С.П. Тонът й е агресивен, подигравателен и ироничен. Съдът заключава, че публикацията, така както е написана, надхвърля разумно допустимото при тези обстоятелства.

21. Съдът отбелязва, че решението за удължаване на службата на С.П. наистина е било въпрос от обществен интерес. Въпреки това, препратките в статията са фактически твърдения и малък откъс от обемистата книга на С.П. е бил използван, за да подсили идеята, че С.П. е параноик, неподходящ да заема публичен пост. Съдът допълнително отбелязва, че дори ако се приеме, че позоваването на общото етично и социално задължение на журналистите да публикуват подобни статии е било адекватно, статията не се ограничава до критикуване нито на обстоятелствата по удължаването, нито на решението на Съвета на министрите. Вместо това, тя съдържа различни твърдения и инсинуации относно С.П. Тонът й е агресивен, подигравателен и ироничен. Съдът заключава, че публикацията, така както е написана, надхвърля разумно допустимото при тези обстоятелства.

22. И накрая, при изчисляване на размера на присъденото обезщетение, съдът взема предвид личността на С.П., неговата „сериозна и отговорна позиция“ (μια σοβαρή και υπεύθυνη θέση) в Правната служба, сериозността на клеветата, липсата на извинение от страна на жалбоподателя, отсъствието на утежняващи вината обстоятелства за жалбоподателя и броя продадени копия на вестника през деня (6 697 копия).

Обжалване (№ 236/11)

23. На 14 юни 2011 г. жалбоподателят подава жалба до Върховния съд. Той повтаря аргументите, повдигнати пред Районния съд, и оспорва размера на присъденото обезщетение като прекомерно висок.

23. На 14 юни 2011 г. жалбоподателят подава жалба до Върховния съд. Той повтаря аргументите, повдигнати пред Районния съд, и оспорва размера на присъденото обезщетение като прекомерно висок.

24. На 6 март 2015 г. Върховният съд отхвърля жалбата. Той потвърждава оценката на Районния съд, като намира, че С.П. е публична личност не заради длъжността си в Правната служба, а защото систематично пише статии в кипърската преса по различни социални и политически въпроси и е автор на политическата книга, която е „коментирана“ в оспорваната статия. С. В. съд, С.П. е избрал да разкрие пред широката общественост допълнителни аспекти на личността си, които са предизвикали обществен интерес – елемент, който е пряко свързан с възможни посегателства върху неговите лични права. Следователно той се е изложил на публичен контрол, който е трябвало да може да толерира. Въпреки това, съдът постановява, че такъв контрол не следва да накърнява неоправдано честта и репутацията на С.П. и че свободата на изразяване и правото на репутация следва да бъдат балансирани, като се вземат предвид принципите на необходимост и пропорционалност.

24. На 6 март 2015 г. Върховният съд отхвърля жалбата. Той потвърждава оценката на Районния съд, като намира, че С.П. е публична личност не заради длъжността си в Правната служба, а защото систематично пише статии в кипърската преса по различни социални и политически въпроси и е автор на политическата книга, която е „коментирана“ в оспорваната статия. С. В. съд, С.П. е избрал да разкрие пред широката общественост допълнителни аспекти на личността си, които са предизвикали обществен интерес – елемент, който е пряко свързан с възможни посегателства върху неговите лични права. Следователно той се е изложил на публичен контрол, който е трябвало да може да толерира. Въпреки това, съдът постановява, че такъв контрол не следва да накърнява неоправдано честта и репутацията на С.П. и че свободата на изразяване и правото на репутация следва да бъдат балансирани, като се вземат предвид принципите на необходимост и пропорционалност.

25. Съдът счита, че жалбоподателят не е критикувал книгата на С.П., нито пък статията е била фокусирана върху критикуване на други политически лица, които може да са участвали в удължаването на мандата на С.П. Вместо това, тя накърнява честта и репутацията на С.П., като го представя като параноик и следователно неспособен или неподходящ да заема публичен пост. За тази цел жалбоподателят е избрал четири от 1482 страници от книгата на С.П., за да осмее стила му на писане. Върховният съд също така постановява, че клеветническите препратки към С.П. в статията не са коментари, а по-скоро фактически твърдения или обиди (Ύβρεις, θα λέγαμε εμείς.). Съдът не вижда причина да промени размера на присъденото обезщетение на първа инстанция.

Изплащане на обезщетения и разноски

Изплащане на обезщетения и разноски

26. Присъдените обезщетения, както и разноските по съдебното производство, присъдени срещу жалбоподателя и издателството, са изплатени изцяло от издателството.

ПРИЛОЖИМА ПРАВНА РАМКА

27. Съответните конституционни разпоредби относно свободата на изразяване, както и законодателните разпоредби относно правото на клевета, са изложени в Alithia Publishing Company Ltd и Constantinides срещу Кипър (№ 17550/03, §§ 34-39, 22 май 2008 г.).

ПРАВОТО

ТВЪРДЯНО НАРУШЕНИЕ НА ЧЛЕН 10 ОТ КОНВЕНЦИЯТА

28. Жалбоподателят се оплаква, че националните решения са нарушили правото му на свобода на изразяване, както е предвидено в член 10 от Конвенцията, който гласи, както следва:

„1. Всеки има право на свобода на изразяване. Това право включва свободата да отстоява мнения и да получава и разпространява информация и идеи без намеса на публични власти и независимо от граници. Този член не препятства държавите да изискват лицензиране на радио - и телевизионни предприятия или на предприятия за кино.

2. Упражняването на тези свободи, доколкото е свързано със задължения и отговорности, може да бъде обусловено от такива формалности, условия, ограничения или санкции, които са предвидени от закона и са необходими в едно демократично общество в интерес на националната сигурност, териториалната цялост или обществената безопасност, за предотвратяване на безредици или престъпления, за защита на здравето или морала, за защита на репутацията или правата на другите, за предотвратяване разкриването на информация, получена конфиденциално, или за поддържане на авторитета и безпристрастността на съдебната власт.”

Допустимост29. Съдът отбелязва, че тази жалба е нито явно необоснована, нито недопустима на друго основание, изброено в член 35 от Конвенцията. Следователно тя следва да бъде обявена за допустима.

По същество

Доводите на страните

Жалбоподателят

30. Жалбоподателят твърди, че националните съдилища не са извършили правилен баланс между правото на свобода на изразяване и правото на зачитане на личния живот в съответствие с критериите, установени в практиката на Съда.

31. Той твърди, че чрез оспорваната статия е изразил ценностни преценки като журналист по въпроси от обществен интерес, касаещи публична личност и действията на правителството по онова време, изискващи засилена защита по член 10 от Конвенцията. Той заявява, че статията му следва да бъде тълкувана в контекста на тогавашния политически дебат. Вместо това, националните съдилища са основали решенията си предимно на неодобрението си за характеризирането на С.П. като подмазвач и на общия тон на статията.

32. Той допълнително твърди, че сумите, които е бил осъден да заплати като обезщетения и разноски, са прекомерно високи.

Правителството

33. Правителството одобрява мотивите на гражданските и апелативните съдилища и поддържа, че не е налице нарушение на член 10 в настоящия случай. Те допълнително твърдят, че жалбоподателят не е изпълнил задължението си да действа добросъвестно и да предоставя надеждна и точна информация, както и да проверява фактическите твърдения, преди да ги разпространява пред обществеността. По-конкретно, статията не споменава определена информация, достъпна за жалбоподателя, като например факта, че С.П. е бил неправомерно уволнен; Върховният съд е отменил уволнението и го е възстановил на предишната му длъжност; Законът за пенсиите дава дискреционни правомощия на Съвета на министрите да удължава мандата на държавни служители по причини от обществен интерес; удълженият мандат на С.П. не е бил новост, нито пък е бил незаконосъобразен или нелегален; и удължаването е средство за възстановяване от страна на Съвета на министрите предвид неправомерното уволнение на С.П. Освен това, жалбоподателят не е положил усилия да се свърже със С.П., а вместо това се е фокусирал само върху позицията на С.П. в публикацията от 9 март 2005 г.; нито пък жалбоподателят е опитал да установи дали Главният прокурор наистина не е бил уведомен за удължаването.

34. Правителството допълнително твърди, че намесата е била в съответствие със закона и е била необходима за защита на репутацията на другите. С.П. е бил държавен служител, а не политик, и следователно не е можел да бъде третиран наравно с политиците. Той е считан за публична личност поради своите публикации, но клеветническата статия в случая не е касаела неговите писания, а по-скоро удължаването на срока на службата му.

Оценка на Съда

Наличие на намеса

35. Съдът отбелязва, че страните не оспорват, че оспорваните решения, признаващи жалбоподателя за виновен за клевета и осъждащи го да заплати обезщетение на С.П., представляват „намеса“ в правото му на свобода на изразяване по член 10. Съдът не вижда причина да счита другояче.

Дали намесата е била предписана от закона и е преследвала легитимна цел

36. Съдът е удовлетворен, че намесата в правото на жалбоподателя на свобода на изразяване е имала правно основание, а именно Закона за гражданските нарушения, чиято предвидимост и достъпност жалбоподателят не е оспорил.

37. Съдът също така е удовлетворен, че намесата преследва легитимна цел, а именно защитата на репутацията или правата на другите.

38. Следователно, остава да бъде разрешен въпросът дали намесата е била „необходима в едно демократично общество“.

Дали намесата е била необходима в едно демократично общество

39. Съдът се позовава на общите принципи за оценка на необходимостта от намеса в упражняването на свободата на изразяване, изложени в Axel Springer AG срещу Германия ([ГК], № 39954/08, §§ 78-95, 7 февруари 2012 г.).

40. При призоваване да разгледа необходимостта от намеса в едно демократично общество в интерес на „защитата на репутацията или правата на другите“, Съдът може да бъде длъжен да установи дали националните власти са постигнали справедлив баланс при защита на две ценности, гарантирани от Конвенцията, които могат да влязат в конфликт помежду си в определени случаи, а именно, от една страна, свободата на изразяване, защитена от член 10, и, от друга страна, правото на зачитане на личния живот, залегнало в член 8 (вж. Balaskas срещу Гърция, № 73087/17, § 37, 5 ноември 2020 г.). За да бъде приложим обаче член 8, атаката срещу репутацията на дадено лице трябва да достигне определено ниво на сериозност и да бъде извършена по начин, който нанася вреда на личното ползване на правото на зачитане на личния живот (вж. Axel Springer AG, цитирано по-горе, § 83 и Medžlis Islamske Zajednice Brčko and Others срещу Босна и Херцеговина [ГК], № 17224/11, § 76, 27 юни). От друга страна, на член 8 не може да се позовава за оплакване от загуба на репутация, която е предвидима последица от собствените действия, като например извършване на престъпление (вж. Axel Springer AG, цитирано по-горе, § 83, и Sidabras и Džiautas срещу Литва, № 55480/00 и 59330/00, § 49, ЕСПЧ 2004‑VIII).

41. Съдът идентифицира редица релевантни критерии, които трябва да ръководят неговата оценка при балансирането на член 8 и член 10, от които следните са особено релевантни за настоящото дело: дали е направен принос към дебат от обществен интерес; статутът на засегнатото лице; съдържанието, формата и последиците от въпросната публикация; и тежестта на наложената санкция на журналистите или издателите (вж. Von Hannover срещу Германия (№ 2) [ГК], № 40660/08 и 60641/08, §§ 109-13, ЕСПЧ 2012 г., и Axel Springer AG, цитирано по-горе, §§ 90-95).

41. Съдът идентифицира редица релевантни критерии, които трябва да ръководят неговата оценка при балансирането на член 8 и член 10, от които следните са особено релевантни за настоящото дело: дали е направен принос към дебат от обществен интерес; статутът на засегнатото лице; съдържанието, формата и последиците от въпросната публикация; и тежестта на наложената санкция на журналистите или издателите (вж. Von Hannover срещу Германия (№ 2) [ГК], № 40660/08 и 60641/08, §§ 109-13, ЕСПЧ 2012 г., и Axel Springer AG, цитирано по-горе, §§ 90-95).

42. Съдът повтаря, че съгласно член 10 § 2 от Конвенцията има малък обхват за ограничения върху политическата реч или дебат по въпроси от обществен интерес (вж., например, Ceylan срещу Турция [ГК], № 23556/94, § 34, ЕСПЧ 1999‑IV; Wingrove срещу Обединеното кралство, 25 ноември 1996 г., § 58, Доклади за решения и присъди 1996‑V; и, по-скоро, Couderc и Hachette Filipacchi Associés срещу Франция [ГК], № 40454/07, § 96, ЕСПЧ 2015 г. (откъси)).

43. Пресата играе съществена роля в едно демократично общество. Въпреки че не трябва да преминава определени граници, по-специално по отношение на защитата на репутацията и правата на другите, нейното задължение е все пак да разпространява – по начин, съответстващ на нейните задължения и отговорности – информация и идеи по всички въпроси от обществен интерес. Не само пресата има задачата да разпространява такава информация и идеи; обществеността също има право да ги получава. В противен случай пресата не би могла да играе своята жизненоважна роля на „обществен наблюдател“ (вж. Axel Springer AG, цитирано по-горе, § 79).

44. Журналистическата свобода също така обхваща възможността за прибягване до известна степен на преувеличение или дори провокация, и не е задача на Съда, както и на националните съдилища, да заменят собствените си виждания с тези на пресата относно това какви техники на отразяване следва да бъдат приети в конкретен случай (ibid., § 81).

44. Журналистическата свобода също така обхваща възможността за прибягване до известна степен на преувеличение или дори провокация, и не е задача на Съда, както и на националните съдилища, да заменят собствените си виждания с тези на пресата относно това какви техники на отразяване следва да бъдат приети в конкретен случай (ibid., § 81).

45. Трябва да се прави разлика между фактически твърдения и ценностни преценки. Съществуването на факти може да бъде доказано, докато истинността на ценностните преценки не подлежи на доказване. Изискването да се докаже истинността на една ценностна преценка е невъзможно за изпълнение и нарушава самата свобода на мнение, която е основна част от правото, гарантирано от член 10. Въпреки това, когато едно изявление представлява ценностна преценка, пропорционалността на намесата може да зависи от това дали съществува достатъчна „фактическа основа“ за оспорваното изявление: ако не съществува, тази ценностна преценка може да се окаже прекомерна. За да се направи разлика между фактическо твърдение и ценностна преценка, е необходимо да се вземат предвид обстоятелствата по делото и общият тон на забележките, като се има предвид, че твърденията по въпроси от обществен интерес могат, на тази основа, да представляват ценностни преценки, а не фактически твърдения (вж. Morice срещу Франция [ГК], № 29369/10, § 126, ЕСПЧ 2015 г.).

46. Съдът също така постановява в множество дела, че липсата на релевантни и достатъчни мотиви от страна на националните съдилища или несъобразяването с приложимите стандарти при оценката на въпросната намеса ще доведе до нарушение на член 10 (вж., между много други решения, Uj срещу Унгария, № 23954/10, §§ 25-26, 19 юли 2011 г.). Въпреки това, Договарящите държави имат определена свобода на преценка при оценката на необходимостта и обхвата на всяка намеса в свободата на изразяване, защитена от член 10 от Конвенцията. Когато националните власти са претеглили интересите в съответствие с критериите, установени в практиката на Съда, са необходими сериозни причини, за да замени Съдът своето виждане с това на националните съдилища (вж. Bédat срещу Швейцария [ГК], № 56925/08, § 54, 29 март 2016 г., с допълнителни препратки).

47. Съдът отбелязва, че настоящото дело касае конфликт между правото на зачитане на правото на жалбоподателя на свобода на изразяване по член 10 от Конвенцията и правото на С.П. на защита на неговата репутация по член 8 от Конвенцията. Прието е, че статията на жалбоподателя прави пряко позоваване на С.П., представя го като подмазвач и коментира негативно удължаването на срока на службата му. Съдът счита, че характеристиките, дадени на С.П., са били способни да накърнят репутацията му и да му причинят вреда в неговата професионална и социална среда. Съответно, посочените характеристики достигат необходимото ниво на сериозност и биха могли да накърнят правата на С.П. по член 8 от Конвенцията.

47. Съдът отбелязва, че настоящото дело касае конфликт между правото на зачитане на правото на жалбоподателя на свобода на изразяване по член 10 от Конвенцията и правото на С.П. на защита на неговата репутация по член 8 от Конвенцията. Прието е, че статията на жалбоподателя прави пряко позоваване на С.П., представя го като подмазвач и коментира негативно удължаването на срока на службата му. Съдът счита, че характеристиките, дадени на С.П., са били способни да накърнят репутацията му и да му причинят вреда в неговата професионална и социална среда. Съответно, посочените характеристики достигат необходимото ниво на сериозност и биха могли да накърнят правата на С.П. по член 8 от Конвенцията.

48. Съдът вече е постановил, че общественият интерес е свързан с въпроси, които засягат обществеността до такава степен, че тя може легитимно да прояви интерес към тях, които привличат вниманието й или които я засягат в значителна степен. Това важи и за въпроси, които могат да предизвикат значителен спор, които засягат важен социален проблем или които включват проблем, за който обществеността би имала интерес да бъде информирана (вж. Couderc и Hachette Filipacchi Associés, цитирано по-горе, § 103, с допълнителни препратки).

49. В тази връзка, Съдът отбелязва преди всичко, че статията е публикувана малко след оповестяването на решението на Съвета на министрите за удължаване на службата на С.П. Този въпрос предизвиква значителен спор и политически дебат и е обект на други публикации и коментари, които, inter alia, считат решението за скандал (вж. параграфи 9 и 11 по-горе). Съответно, Съдът е на мнение, че тъй като въпросът за удължаването на службата на С.П. е бил от обществен интерес и е породил значителен спор, е било естествено това действие да бъде подложено на проверка от пресата. В настоящия случай следователно е имало малък обхват за ограничения по член 10 § 2 от Конвенцията (вж. параграф 42 по-горе).

50. Съдът отбелязва, че С.П. е бил високопоставен юрист в Правната служба на Р. К. От материалите по делото също става ясно, че по време на публикуването на въпросната статия, С.П. е бил разглеждан за поста Главен прокурор (вж. параграф 10 по-горе), висок и важен пост от особен обществен интерес (вж., mutatis mutandis, Medžlis Islamske Zajednice Brčko and Others срещу Босна и Херцеговина [ГК], № 17224/11, § 98, 27 юни 2017 г.). Освен това, С.П. систематично пише статии в кипърската преса по различни социални и политически въпроси и е автор на политически книги (вж. параграфи 16 и 24 по-горе). Както правилно посочва Върховният съд, С.П. доброволно е разкрил пред обществеността аспекти на личността си, които са предизвикали обществен интерес; следователно се е изложил на публичен контрол, който е трябвало да може да толерира.

51. Съдът одобрява тези съображения и повтаря, че лицата могат да бъдат считани за публични фигури въз основа на действията и/или позицията, чрез които са навлезли на политическата сцена (вж. Nilsen и Johnsen срещу Норвегия [ГК], № 23118/93, ЕСПЧ 1999-VIII; Kapsis и Danikas срещу Гърция, № 52137/12, § 35, 19 януари 2017 г.; и Milosavljević срещу Сърбия (№ 2), № 47274/19, § 62, 21 септември 2021 г.). От това следва, че С.П. може да бъде сравняван с публична фигура поради комбинация от фактори, а именно неговата длъжност в Правната служба на Р. К. фактът, че се е стремил да стане следващият Главен прокурор и е бил разглеждан за поста, както и участието му в публични дебати чрез публикациите си в пресата и книгите си с политическо съдържание. В резултат на това, в този контекст, той трябва да се счита за неизбежно и съзнателно навлязъл в публичната сфера и изложил се на внимателна проверка на действията си. Следователно той следва да прояви по-голяма степен на толерантност.

52. Съдът отбелязва, че оспорваната статия не е засягала аспекти от личния живот на С.П. По-скоро тя коментира удължаването на срока на службата му, като същевременно разглежда други въпроси в политическия контекст по онова време и е публикувана след разгорещен политически дебат, проведен по въпроси, които са предизвикали спор и загриженост, в рубрика на вестник, предназначена за коментиране на такива въпроси. По-конкретно, жалбоподателят силно критикува удължаването на службата на С.П., тъй като смята, че не е била предоставена добра причина за удължаването и че удължаването е станало без знанието на началника на С.П., в контекста на по-широка политическа размяна между президента на Р. К. и председателя на парламента. От публикациите по онова време става ясно, че други лица от политическата сфера са изразявали подобни опасения (вж. параграф 11 по-горе), макар и по по-малко преувеличен начин, и признато силните и груби изрази на жалбоподателя следва да се четат в този по-широк контекст.

53. Съдът отбелязва, че оценката на националните съдилища се фокусира върху разбирането, че статията се състои от поредица ненужни обиди и фактически твърдения, накърняващи репутацията на С.П., които не могат да бъдат разглеждани като мнение в политически дебат, тъй като надхвърлят допустимите граници (вж. параграфи 20, 21, 24 и 25 по-горе). Макар националните съдилища да признават, че удължаването на службата на С.П. е въпрос от обществен интерес и че С.П. е лице от публичната сфера, те извършват балансиращ преглед, който се фокусира предимно върху суровите думи и тона на статията, без наистина да включват тези фактори в своята оценка и без да разглеждат статията на фона на общия контекст по времето, когато е написана. Съдилищата не разглеждат конкретно, например, дали контекстът на делото, общественият интерес и намерението на жалбоподателя като журналист и автор на оспорваната статия оправдават евентуалното използване на доза провокация или преувеличение (вж. Balaskas, цитирано по-горе, § 58 и Kapsis и Danikas, цитирано по-горе, § 38).

54. Съдът отбелязва, че жалбоподателят избира да изрази силната си критика относно удължаването на службата на С.П., използвайки язвителен и ироничен стил с признато сурови изрази, които според него са били насочени към предизвикване на спор, провокиране на обществеността и привличане на вниманието й (вж. параграф 17 по-горе). Журналистите могат да преувеличават и дори да провокират (вж., по-специално, Mamère срещу Франция, № 12697/03, § 25, ЕСПЧ 2006XIII). Няма данни статията да е публикувана недобросъвестно, нито че националните съдилища са я считали за такава. Определени привличащи вниманието изрази сами по себе си не повдигат въпрос съгласно практиката на Съда (вж. Couderc и Hachette Filipacchi Associés, цитирано по-горе, § 145), докато стилът е част от комуникацията и е защитен заедно със съдържанието на израза (вж. Uj, цитирано по-горе, § 20; вж. също, mutatis mutandis, Kılıçdaroğlu срещу Турция, № 16558/18, § 62, 27 октомври 2020 г.).

55. В тази връзка, Съдът отбелязва, че изразите, използвани в статията, по същество се състоят от ценностни преценки, а не от конкретни фактически твърдения (срв., например, Üstün срещу Турция, № 37685/02, §§ 9 и 32, 10 май 2007 г., и Tuşalp срещу Турция, № 32131/08 и 41617/08, §§ 17, 21, 22 и 47, 21 февруари 2012 г.; вж. също Balaskas, цитирано по-горе, §§ 54-55, относно характеризирането на директор на училище като „добре известен неонацист“).

56. Що се отнася до фактическата основа на оспорваните изрази, Районният съд единствено упреква жалбоподателя, че не е посочил кои части от книгите на С.П. са подсказвали ласкателствата или „подмазването“ на С.П. към Д.К. (вж. параграф 20 по-горе). Въпреки че статията на жалбоподателя би могла да цитира повече материал в подкрепа на такова заключение, не е задача на Съда, нито пък на националните съдилища, да заменят собствените си виждания с тези на пресата относно това каква техника на отразяване следва да бъде възприета от журналистите във всяка дадена ситуация (вж. Stoll срещу Швейцария [ГК], № 69698/01, § 146, ЕСПЧ 2007V).

57. Съдът повтаря, че необходимостта от връзка между ценностна преценка и подкрепящите я факти може да варира от случай на случай в зависимост от конкретните обстоятелства (вж. Feldek срещу Словакия, № 29032/95, § 86, ЕСПЧ 2001VIII). Ценностна преценка може да бъде защитена по член 10, дори ако има тънко фактическо основание (вж., mutatis mutandis, Arbeiter срещу Австрия, № 3138/04, § 26, 25 януари 2007 г.). По време на националното производство жалбоподателят се е опитал да обясни основанието на своите твърдения (вж. параграфи 17 и 18 по-горе). Този аспект не е бил достатъчно доразвит от националните съдилища.

58. Съдът не може да заключи, че оспорваните изрази са били без фактическа основа. Както жалбоподателят твърди пред националните съдилища, неговото заключение е било основано на минали публикации, които показват, че решението за удължаване на службата на С.П. е противоречало на предишната позиция на правителството в подобни случаи. Докато законността на решението изглежда е била общоприета, неговата политическа уместност е била силно оспорвана (вж. параграфи 9 и 11 по-горе). Вярно е, че жалбоподателят не е провел собствено разследване дали Главният прокурор е бил информиран за решението, но той твърди пред националните съдилища, че от публикациите по онова време е изглеждало, че то е взето в отсъствието и без предварителното знание на Главния прокурор (вж. параграф 11 по-горе), твърдение, което не е било напълно неоснователно, предвид наличната информация по онова време (вж. параграфи 12 и 16 по-горе). В тази връзка Съдът повтаря, че дори фактическите неточности следва да бъдат толерирани, ако са публикувани добросъвестно и ако въпросният израз засяга спорни теми (вж., mutatis mutandis, Țiriac срещу Румъния, № 51107/16, § 96, 30 ноември 2021 г.).

59. С. К. присъждане на обезщетение за клевета трябва да има разумна връзка на пропорционалност с претърпяната вреда на репутацията (вж., mutatis mutandis, Tolstoy Miloslavsky срещу Обединеното кралство, 13 юли 1995 г., § 49, Серия A № 316-B). Въпреки че може да се приеме, че публикуването на статията в национален вестник може да е засегнало С.П. до известна степен, Съдът счита, че размерите на въпросното обезщетение са били непропорционални на евентуална вреда, причинена на репутацията му, и има съмнения дали последиците от статията са били достатъчно сериозни, за да надделеят над правото на жалбоподателя на свобода на изразяване. Това е особено вярно, като се има предвид, че докато производството пред първоинстанционния съд е било все още висящо, С.П. е назначен на длъжността Заместник главен прокурор (вж. параграф 15 по-горе) – факт, който, макар и последващ публикуването на статията, може да представлява индикация за конкретния размер на вредата, която С.П. е претърпял за своята репутация и статус.

60. При това положение, Съдът отбелязва, че жалбоподателят и издателството са осъдени да заплатят солидарно и/или разделно 25 000 EUR. Тази сума е необичайно висока в абсолютно изражение (вж. Rashkin срещу Русия, № 69575/10, § 19, 7 юли 2020 г., и Antunes Emídio и Soares Gomes da Cruz срещу Португалия [Комисия], № 75637/13 и 8114/14, § 64, 24 септември 2019 г.). Съдът повтаря, че обезщетения от такъв мащаб ще предизвикат засилен контрол върху тяхната пропорционалност (вж. Rashkin, цитирано по-горе, § 20). Съдът намира за трудно да приеме, че каквато и да е предполагаема или потенциална вреда за репутацията на С.П. в настоящия случай е била на такова ниво на сериозност, за да оправдае обезщетение от такъв размер. Д. С. признава, че, за разлика от настоящия случай (вж. параграф 26 по-горе), в двата цитирани по-горе случая, сумите в крайна сметка са били платени лично от жалбоподателите (вж. Rashkin, цитирано по-горе, § 7, и Antunes Emídio, цитирано по-горе, § 27), въпреки това, Съдът отбелязва, че към момента на постановяване на решението, жалбоподателят е носил лична отговорност да заплати сумата като обезщетение, самостоятелно или солидарно с издателството (вж. параграф 19 по-горе). Подобно обезщетение, предвид неговия размер, според Съда може да обезсърчи откритата дискусия по въпроси от обществен интерес и фактът, че издателството в крайна сметка е избрало да плати цялата сума в настоящия случай, не може да промени това заключение.

61. На този фон, Съдът намира, че представените причини за оправдаване на въпросната намеса, макар и релевантни, не са били достатъчни. Националните съдилища се концентрират силно върху прекомерността на използваните изрази, без да отдават адекватна важност на други релевантни фактори, които следва да бъдат взети предвид при извършване на техния балансиращ преглед. Освен това, размерът на присъденото обезщетение е бил непропорционален на преследваните цели. Следователно въпросната намеса не е била „необходима в едно демократично общество“.

62. Следователно е налице нарушение на член 10 от Конвенцията.

ПРИЛАГАНЕ НА ЧЛЕН 41 ОТ КОНВЕНЦИЯТА

63. Член 41 от Конвенцията предвижда:

„А. С. установи, че е налице нарушение на Конвенцията или на Протоколите към нея, и ако вътрешното право на съответната Високодоговаряща страна позволява само частично обезщетение, Съдът, ако е необходимо, присъжда справедливо обезщетение на увредената страна.“

Обезщетение

64. Жалбоподателят претендира 59 147, 77 евро (EUR) за имуществени вреди, представляващи общата сума, дължима на С.П. в резултат на присъдените от националните съдилища обезщетения, разходи и лихви. Жалбоподателят твърди, че тъй като тези суми са над финансовите му възможности, той е постигнал споразумение с издателската компания на вестника и последната е заплатила разходите от негово име. Той допълнително претендира 20 000 EUR за неимуществени вреди.

65. Правителството оспорва тези суми. По-конкретно, по отношение на искането на жалбоподателя за имуществени вреди, Правителството твърди, че той не е представил доказателство за предполагаемото споразумение с издателската компания; всички суми са били платени от издателската компания; и той не е показал, че е бил договорно обвързан да заплати претендираните суми, частично или изцяло, на издателската компания.

66. Съдът, като взема предвид документите пред себе си, счита, че искането на жалбоподателя за имуществени вреди е необосновано, тъй като той не е предоставил на Съда предполагаемото споразумение, което потенциално би могло да покаже, че е бил, или все още е, задължен да върне каквато и да е сума на издателската компания. Въпреки това, той присъжда на жалбоподателя 12 000 EUR за неимуществени вреди, плюс всякакви дължими данъци.

Разноски

67. Жалбоподателят също така претендира 12 955 EUR за разноски, направени пред националните съдилища, и 6 362, 50 EUR за тези, направени пред Съда.

68. Правителството оспорва горепосочените суми, като твърди, че те са необосновани, предоставените фактури не са на името на жалбоподателя и следователно не се отнасят до действително направени от него суми, а претендираните суми са също така прекомерни и неразумни.

69. Съгласно практиката на Съда, жалбоподателят има право на възстановяване на разноски само доколкото е доказано, че те са действително и необходимо направени и са разумни по размер. В настоящия случай, като се вземат предвид документите, с които разполага, и горепосочените критерии, Съдът отхвърля искането за разноски по националното производство и счита за разумно да присъди сумата от 5 362, 50 EUR по отношение на производството пред Съда, плюс всякакви дължими данъци за жалбоподателя.

ПО ТЕЗИ ПРИЧИНИ СЪДЪТ ЕДИНОДУШНО,

Обявява жалбата относно член 10 от Конвенцията за допустима;

Постановява, че е налице нарушение на член 10 от Конвенцията;

Постановява

че държавата ответник следва да заплати на жалбоподателя, в срок от три месеца от датата, на която решението стане окончателно в съответствие с член 44 § 2 от Конвенцията, следните суми по курса, приложим към датата на плащането:

че от изтичането на горепосочения тримесечен срок до плащането по горепосочените суми ще се начислява проста лихва в размер, равен на пределната лихвена ставка на Европейската централна банка по време на периода на забава плюс три процентни пункта;

Отхвърля останалата част от искането на жалбоподателя за справедливо обезщетение.

Изготвено на английски език и нотифицирано писмено на 5 юли 2022 г., съгласно член 77 §§ 2 и 3 от Правилника на Съда.