Производство по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), във връзка с чл. 46а, ал. 2 от Закона за чужденците в Р. Б. (ЗЧРБ).
Образувано е по касационна жалба на Б. Р., гражданин на Алжир, срещу решение № 167 от 23.12.2011 г., постановено по адм. дело № 312/2011 г. по описа на Административен съд – Видин.
Касаторът поддържа оплаквания за неправилност на обжалваното решение поради постановяването му при наличие на отменителните основания по чл. 209, т. 3 АПК. Позовава се на несъответствие на решението с нормата на чл. 67, ал. 1 от Закона за убежището и бежанците (ЗУБ), предвиждаща забрана за изпълнение на наложените принудителни административни мерки до приключване на производството по предоставяне на статут пред Държавната агенция за бежанците с влязло в сила решение. Претендира отмяна на първоинстанционното решение и на оспорената заповед.
Ответникът – началникът на Гранично полицейско управление (ГПУ) – Видин, не изразява становище по касационното оспорване.
Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Застъпва тезата, че решението е правилно и следва да се остави в сила.
Върховният административен съд, в настоящия състав на седмо отделение, констатира, че касационната жалба е процесуално допустима, като подадена в законовия срок и от надлежна страна. Разгледана по същество на посоченото в нея основание и след извършена служебна проверка съгласно чл. 218, ал. 2 АПК, съдът намира касационната жалба за неоснователна.
С атакуваното решение Административен съд - Видин е отхвърлил жалбата на Б. Р. (BELAHRECHE RAFIK), гражданин на Алжир, роден на 11.01.1987 г. срещу заповед № П-84/08.11.2011 г. на началника на ГПУ - Видин, с която на основание чл. 44, ал. 6 ЗЧРБ е постановено принудително настаняване на чужденeца в Специален дом за временно настаняване на чужденци (СДВНЧ) към Дирекция "Миграция" - МВР за срок до отпадане на пречките за изпълнение на заповедта за принудително отвеждане и организиране извеждането му от Р. Б., но за не повече от 6 месеца.
За да постанови този резултат, първоинстанционният съд е приел, че оспорената пред него заповед е издадена от компетентен орган, в надлежна форма, при спазване на процесуалните правила, правилно приложение на материалното право и в съответствие с целта на закона.
От фактическа страна е установено, че със заповед № П-83/08.11.2011 г. на началника на ГПУ - Видин на касатора е наложена принудителна административна мярка (ПАМ) по чл. 41, т. 1 ЗЧРБ - "принудително отвеждане до границата", поради това, че на 07.11.2011 г. същият е задържан в района на ж. п. гара Видин, не може да удостовери влизането си в страната по законоустановения ред, преминал е държавната граница от Р. Г. в Р. Б. без разрешение на надлежните органи и не през определените за целта места. С оглед наложената му ПАМ, отчитайки нелегалното преминаване на държавната граница и заявената цел на влизането в страната, а именно – да използва Р. Б. като транзитен пункт за преминаване към З. Е., началникът на ГПУ - Видин е преценил, че съществува реална опасност чужденецът да се укрие, за да възпрепятства изпълнението на ПАМ и да реализира целта на пътуването си, поради което и на основание чл. 44, ал. 6 и ал. 10 ЗЧРБ е издал процесната заповед № П-84/08.11.2011 г. за настаняване на чужденца в СДВНЧ - Бусманци.
При така установената фактическа обстановка съдът е приел, че са налице законовите предпоставки за обезпечаване изпълнението на ПАМ (принудително отвеждане до границата), чрез принудително настаняване на чужденеца в СДВНЧ. Наведен е извод за осъществяване на посочените в обжалваната заповед фактически и правни основания - наложена мярка по чл. 41, т. 2, вр. с чл. 39а, т. 2 ЗЧРБ и опасност от укриване на лицето. Преценено е, че при налагането на временната обезпечителна мярка е съобразена и правилно приложена разпоредбата на чл. 44, ал. 2 ЗЧРБ. Според съда нормата на 67, ал. 1 ЗУБ, на която се позовава оспорващият, не променя извода за законосъобразност на акта, т. к има отношение към друго производството – това по изпълнение на наложената по чл 39а, т. 2 ЗЧРБ ПАМ "принудително отвеждане до границата", а не води до забрана за организирането на принудителното отвеждане до границата, респ. – до дерогиране на принудителното настаняване в СДВНЧ при наличие на законовите предпоставки за това (чл. 44, ал. 6 с. з.). Решението е правилно.
По делото няма спор за факти. Решаващият съд е установил правилно и събразно доказателствата фактическата обстановка по спора, която се възприема изцяло от касационната инстанция.
Обжалваното решение е постановено при правилно прилагане на материалния закон.
Съгласно чл. 44, ал. 6 ЗЧРБ, в случаите, когато чужденецът, на който е наложена ПАМ по чл. 39а, т. 2 и 3 с. з., е с неустановена самоличност, възпрепятства изпълнението на заповедта или е налице опасност от укриване, органът, издал заповедта, може да издаде заповед за принудително настаняване на чужденеца в специален дом за временно настаняване на чужденци с цел организиране на принудително отвеждане до границата на Р. Б. или експулсирането. Според дефинитивната норма на § 1, т. 4в от ДР на ЗЧРБ "опасност да се укрие чужденец, спрямо когото е наложена ПАМ по чл. 39а, т. 2 и 3" е налице, когато с оглед на фактическите данни може да се направи обосновано предположение, че същото лице ще се опита да се отклони от изпълнението на наложената мярка.
По правната си природа принудителното настаняване в СДВНЧ следва да се квалифицира като мярка по обезпечаване на изпълнението на принудителното отвеждане до границата на Р. Б.. С оглед характера и предназначението й, същата следва да се прилага само тогава, когато не могат да се приложат ефективно други достатъчни, но по-леки принудителни мерки и са налице конкретни данни за реална опасност лицето да осуети изпълнението на ПАМ. Задържането следва да се основава на обективна причина, свързана с възпрепятстване на извеждането, което се дължи изключително на поведението на адресата на ПАМ. Целта, която преследва обезпечителната мярка е да се организира и осигури изпълнението, когато съществува непосредствена опасност чужденецът да се укрие или да възпрепятства по друг начин изпълнението на наложента му ПАМ.
В случая посочените критерии, обуславящи настаняване в СДВНЧ, са налице. Правилен е изводът на съда, че са изпълнени изискванията на чл. 44, ал. 6 ЗЧРБ за постановяване на оспорения административен акт, а именно - наложена на чужденеца ПАМ по чл. 39а, т. 2 с. з. и съществуваща реална опасност от укриването му. Съдът обсновано е счел за законосъобразно упражнени правомощията на административния орган при преценката му за необходимостта от принудителното настаняване на чуждия гражданин в СДВНЧ за постигането на легитимна цел - организиране на принудителното отвеждане до границата на Р. Б.. Данните по делото сочат на обосновано предположение, че лицето ще се опита да се отклони от изпълнението на наложената мярка. Незаконното преминаване на границата и заявените намерения за преминаване в други страни от Европейския съюз чрез използване на страната като транзитен пункт, мотивират извод за основателна вероятност за укриване на чужденеца, респ. – за възпрепятстване на организацията и подготовката на извеждането или за затрудняване или осуетяване изпълнението на ПАМ. Както е посочил съдът, по силата на чл. 44, ал. 8 ЗЧРБ настаняването продължава до отпадане на обстоятелствата по ал. 6, но не повече от 6 месеца. Административният орган като правоприлагащ орган е длъжен да следи към всеки един момент дали съществуват предпоставките за прилагането й и ако прецени, че са налице основания за отпадане на наложената мярка, да прекрати действието й и да освободи незабавно засегнатото лице. С оглед обезпечителния характер на процесната мярка и предвид разпоредбите на чл. 15, § 4 от Директива 2008/115/ЕО от 16 декември 2008 г. относно общите стандарти и процедури, приложими в държавите - членки за връщане на незаконно пребиваващи граждани на трети страни, гарантиращи минимален стандарт на защита на засегнатия чужденец, административният орган във всеки един момент има правомощие било служебно, било по искане на засегнатото лице да преразгледа мярката, която сам е постановил или която е постановена от съда в производство по чл. 46а, ал. 4 ЗЧРБ.
При ангажираните по делото доказателства съдът обосновано е приел, че изложените в заповедта за прилагане на ПАМ и неоспорени констатации за неустановена самоличност на лицето и съществуваща реална опасност да се укрие, за да възпрепятства изпълнението на заповедта за принудително отвеждане до границата, се субсумират в една от предвидените предпоставки в закона за налагане на мярката. От данните по делото е видно, че касаторът е без документи за самоличност, не пребивава законно в страната, няма установено местоживеене, средства за издръжка, няма социална среда, на чиято помощ да разчита. С оглед на това други, по-леки принудителни мерки като редовно явяване пред властите, внасяне на подходяща парична гаранция, престой на определено място или друга мярка, действително биха били неефективни най-малкото поради невъзможност да бъдат изпълнени. А това означава в неприемлива степен да се постави под съмнение възможността за изпълнение на постановеното извеждане, на ефективното завръщане на пребиваващия незаконно гражданин на трета страна. В този аспект решаващият съд обосновано е приел, че към момента на издаване на оспорената заповед са налице фактическите предпоставки за налагане на мярката и издадената заповед е в съответствие с материалния закон.
Несъстоятелни са доводите в касационната жалба за противоречие на съдебното решение с чл. 67 ЗУБ. Наличието на висящо производство по ЗУБ е ирелевантно за настоящия правен спор, т. к. разпоредбата на чл. 67 ЗУБ не дерогира нормите на ЗЧРБ по налагането на ПАМ, а касае тяхното изпълнение. Пред настоящата инстанция също не са представени писмени доказателства за направено искане за образуване на производство по ЗУБ, но независимо от това, откриването на такова производството е пречка за привеждане в изпълнение на заповедта за налагане на ПАМ, но не и за издаване на заповед за принудително настаняване на чужденеца в СДВНЧ. С други думи забраната по чл. 67 ЗУБ е неотносима и неприложима към спорното правоотношение.
По изложените съображения съдът намира, че първоинстанционният съд е приложил правилно материалния закон, изводите му са обосновани и се подкрепят от ангажирания доказателствен материал, като при разглеждане и решаване на спора не са допуснати нарушения на съдопроизводствените правила. При липсата на релевираните в касационната жалба основания по чл. 209, т. 3 АПК, решението на Административен съд – Видин следва да се остави в сила.
Водим от изложеното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо АПК, Върховният административен съд, седмо отделение РЕШИ: ОСТАВЯ В СИЛА
решение № 167 от 23.12.2011 г., постановено по адм. дело № 312/2011 г. по описа на Административен съд – Видин. Решението е оконнчателно. Вярно с оригинала, ПРЕДСЕДАТЕЛ: /п/ В. А. секретар:
ЧЛЕНОВЕ:
/п/ Л. П./п/ Д. М.
В.А.