Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/.

Образувано е по жалба на О. Т срещу решение № 285 от 02.07.2018 г. по адм. д. № 790/2017 г. на Административен съд В. Т, с което е отхвърлена подадената от общината жалба срещу писмо изх. № 08-00-839/25.09.2017 г. на Управляващия орган на Оперативна програма“Околна среда“2007-2013 г. за отказ за верификация на разходи в размер на 2 456 787, 85лв., произтичащи от плащания на бенефициера по договор Д-ОП-42/20.12.2012 г. с изпълнител „П”ЕАД, част от пълната сума на дължимата по договора с изпълнителя неустойка за забавено изпълнение, определена по чл. 48 изречение първо от договора.

Излага касационни основания за неправилност на решението поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост.

Административният съд не е взел предвид предвидената от страните клауза под условие в чл. 57, ал. 3 от Договор № Д-ОП-42/20.12.2012 г., съгласно която при обективни обстоятелства, които са възникнали не по вина на изпълнителя, включително и временно спиране на финансирането по проекта, срокът за изпълнение на обекта спира да тече и се удължава с толкова дни, с колкото е бил временно спрян. Спирането на работата се удостоверява с протокол между изпълнителя и възложителя.

Съдът не взел предвид и представените по делото заповед № 3-01-694 от 26.07.2013 г., заповед № 3-01-910 от 04.10.2013 г., заповед № 3-01-952 от 18.10.2013 г., заповед № 3-01-1053 от 11.09.2015 г. и констативните протоколи към тях, с които се доказва, че в конкретния случай забавата при започването на строителството се дължи на факта, че разрешението за строеж № РС-01 -137/04.07.2012 г. на обекта е изменяно 4 пъти със заповеди по чл. 154 от ЗУТ не по вина на изпълнителя. В тази връзка страните са приложили предвидената клауза под условие в чл. 57. ал. 3 от Договор № Д-ОП- 42/20.12.2012 г., в...