Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).
Образувано е по касационна жалба на кмета на О. П, против решение № 490 от 24.07.2018 г., постановено по адм. дело
№ 255/2018 г. по описа на Административен съд (АС) – Пазарджик, с което е отменена негова заповед № 291/31.01.2018 г.
Касаторът обжалва решението, като неправилно, постановено в нарушение на материалния закон и необосновано. Иска се решението да бъде отменено и спорът да бъде решен по същество. Претендира присъждане на разноски.
Ответните страни - Я.П, Я.П, чрез адв. М.П, оспорват жалбата, като неоснователна. Считат, че постановеното решение е правилно и молят да бъде оставено в сила. Претендират разноски.
Ответниците - Г.П и Б.П не ангажират становище по жалбата.
Представителят на Върховна административна прокуратура дава мотивирано становище за основателност на жалбата.
Върховният административен съд, второ отделение, в настоящия състав, намира жалбата за процесуално допустима, като подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и от надлежна страна. Разгледана по същество, е неоснователна.
Предмет на оспорване пред първоинстанционният съд е била заповед № 291/31.01.2018 г., с която на основание чл. 223, ал. 1, т. 1 от ЗУТ (ЗАКОН ЗА УСТРОЙСТВО НА ТЕРИТОРИЯТА) (ЗУТ) и чл. 224а, ал. 5 във вр. с чл. 225, ал. 2, т. 1 и т. 2 спиране изпълнението на строеж “Двуетажна жилищна сграда“, находяща се в УПИ ІХ-62, в кв. 6 по плана на с. Х.. На основание чл. 224, ал. 5 ЗУТ е забранен и достъпа до описания в заповедта строеж.
За да постанови обжалваното решение съдът е приел, че заповедта е издадена от компетентен орган в предвидената от закона форма, но същата е постановена в нарушение на административно производствените правила и в несъответствие с материалния закон.
Въз основа на представените по делото доказателства и анализ на относимите правни норми, съдът е направил извод, че...