Определение по ч. гр. д. на ВКС , ІV-то гражданско отделение стр. 2

О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

№ 2121

София, 12.07. 2023 година

Върховният касационен съд на Република България, четвърто гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на 05.07.2023 година, в състав

ПРЕДСЕДАТЕЛ: Зоя Атанасова

ЧЛЕНОВЕ: Владимир Йорданов

Димитър Димитров

разгледа докладваното от съдия Йорданов

ч. гр. дело № 2764 /2023 г.

Производството е по чл. 274, ал. 3, т. 1 ГПК.

Образувано е по частна касационна жалба на М. В. И. срещу въззивно определение № 1196 от 23.03.2023 г. по в. ч.гр. д. № 455 /2023 г. на Варненски окръжен съд, с което е потвърдено определение № 462 /12.01.2023 г. по гр. дело № 15061 /2022 г. на Варненски районен съд, с което е върната подадената от жалбоподателя искова молба и е прекратено производството по делото поради недопустимост на предявения иск.

Частната жалба е допустима: подадена е в срок от страна по делото срещу въззивно определение, което подлежи на обжалване по реда на чл. 274, ал. 3 ГПК и е редовна.

Въззивният съд е приел, че първоинстанционното определение е правилно поради следното (дословно):

От наведените от ищеца твърдения в първоначалната и уточняващите я молби, следва, че същият търси защита срещу твърдяна процесуална незаконосъобразност на воденото против него принудително изпълнение – наведените твърдения са за продължаващо против него принудително изпълнение, въпреки осъществени факти, обуславящи прекратяването му – изтекла давност за принудително изпълнение по чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК и въпреки писменото искане на взискателя, отправено до съдебния изпълнител, за прекратяване на изпълнителното производство – чл. 433, ал. 1, т. 2 ГПК. Защитата на длъжника срещу твърдяната процесуална незаконосъобразност на принудителното изпълнение се реализира по реда на Глава тридесет и девета от ГПК – чрез жалба по реда на чл. 435, ал. 2, т. 6 ГПК срещу евентуален отказ на съдебния изпълнител да прекрати...