№ 2114

София, 12.07.2023 г.

В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А

Върховният касационен съд на Република България, гражданска колегия, Второ отделение, в закрито заседание на единадесети април през две хиляди двадесет и трета година в състав:

Председател: Камелия Маринова

Членове: Веселка Марева

Емилия Донкова

като изслуша докладваното от съдията Донкова гр. д. № 4078/2022 г., и за да се произнесе, взе предвид:

Производството е по чл. 288 във вр. с чл. 280 ГПК.

Образувано е по касационна жалба на К. Х. Х., със съгласието на своята майка - Е. И. К. и представляван от адв. Д. К. Я., срещу въззивно решение № 261/29.07.2022 г. по в. гр. д. № 289/2022 г. по описа на Хасковски окръжен съд, с което е потвърдено решение № 260014/24.03.2022 г. по гр. д. № 1542/2020 г. на Димитровградски районен съд за уважаване на предявения от К. Й. Ж. срещу жалбоподателя отрицателен установителен иск, като е признато за установено в отношенията между страните, че ответникът не е собственик на 8/12 ид. ч. от едноетажна жилищна сграда, масивна конструкция със застроена площ от 55 кв. м., построена в УПИ *-*, в квартал 36, по КРП на [населено място] извор, [община], с площ от 906, 27 кв. м., с адрес на имота в [населено място] извор, [улица].

В изложението към подадената касационна жалба се излагат съображения, че е налице основание за допускане на касационно обжалване по смисъла на чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК, като е формулиран следният правен въпрос: „при наличие на последваща разпоредителна сделка със застроен поземлен имот, при която собственикът на земята не е посочил изрично, че построената в имота сграда не е предмет на прехвърлянето и че запазва същата тази сграда за себе си, то по силата на приращението по смисъла на чл. 92 ЗС, новият собственик на...