1О П Р Е Д Е Л Е Н И Е№ 2106

гр. София, 12.07.2023 г.

В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А

Върховният касационен съд на Р. Б. Второ гражданско отделение, в закрито заседание на седми юни, две хиляди двадесет и трета година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ПЛАМЕН СТОЕВ

ЧЛЕНОВЕ: ЗДРАВКА ПЪРВАНОВА

РОЗИНЕЛА ЯНЧЕВА

като изслуша докладваното от съдията Първанова гр. дело № 190/2023 г. и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл. 288 ГПК.

Образувано е по касационна жалба на Х. Г. П., [населено място], чрез пълномощника адвокат В. Р. - Й., срещу въззивно решение № 262772/23.08.2022г. по гр. д. № 3548/2021 г. на Софийски градски съд. В касационната жалба се поддържат оплаквания, че решението е неправилно поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост - основания за касационно обжалване по чл. 281, т. 3 ГПК.

В приложеното към касационната жалба изложение по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК се поддържа, че са налице основанията за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 2, предл. 2 и 3 ГПК и по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК по въпроса: Законосъобразно ли е приравняването на заповедта от 28.01.1991г. по чл. 120 НДИ на Председателя на ВИК на ОбНС „Средец“, град София, с която са определени купувачите за продажба на процесния имот – частна държавна собственост, определена е цената и условията за плащане, с предварителен договор по смисъла на чл. 19, ал. 1 ЗЗД. Ответникът по касация О. И. К., постянно пребиваваща в САЩ, чрез пълномощника адвокат Т. Б., твърди в писмен отговор, че не са налице предпоставките за допускане на касационно обжалване, като оспорва жалбата и по същество.

Касационната жалба е подадена срещу подлежащ на обжалване акт на въззивния съд, в срока по чл. 283 ГПК и отговаря на изискванията на чл. 284 ГПК, поради което е процесуално допустима.

При проверка допустимостта на касационното производство, ВКС, ІІ г. о. констатира следното:

С обжалваното решение е оставено в сила решение № 20221988/2020г. по гр. д. № 61 679/2019г. на Софийски районен съд. С последното е признато за установено на основание чл. 108 ЗС по отношение на Х. Г. П. и М. Ю. В., че О. И. К. е собственик на апартамент в [населено място], [улица], със застроена площ 126, 19 кв. м. /подробно описан по договор за доброволна делба от 13.09.1946г./, на основание наследствено правоприемство и реституция, като ответниците са осъдени да предадат на ищцата владението върху недвижимия имот.

Въззивният съд е приел за неоснователни доводите на ответника относно представителната власт на подалия исковата молба пълномощник на ищцата и активната процесуална легитимация на последната. Посочил е, че исковата молба е подписана от адвокат М. К. от САК, преупълномощена от Т. И. Т. /л. 6 и л. 41 от първоинстанционното дело/ - пълномощник на ищцата, съгласно представено с исковата молба пълномощно от 11.02.1999г. /л. 27 от делото/ с нотариална заверка на подписа на упълномощителя О. К., извършена от консулската служба на посолството на РБългария във Вашингтон. С представената по делото декларация от 04.01.2006г. с нотариална заверка на подписа (л. 50) ищцата е потвърдила извършените от пълномощниците и по делото процесуални действия. Видно от представеното по делото удостоверение №1728/1994г. на МП, с указ №127/02.05.1995г. на Президента на РБ е възстановено българското гражданство на ищцата О. И. К.. Липсата на постоянен адрес в България и ЕГН са ирелевантни за процесуалната легитимация и представителната власт на пълномощниците, а такива са и посочени впоследствие по делото.

По съществото на спора въззивният съд е посочил, че правото на собственост на ищцата върху процесния имот на основание наследствено правоприемство и реституция, е установено безспорно от представените по делото писмени доказателства. С нотариален акт за покупко - продажба на недвижим имот № * от 13.09.1946г. и договор за подялба на жилищна сграда от 18.09.1946г. имотът е придобит от наследодателите на ищцата И. К. и Д. К., които с укази от 1968г. и от 1970г. са лишени от българско гражданство, като е постановена и конфискация на цялото им имущество. Законни наследници на двамата /починали през 1968г. и 1970г./ са И. И. К. и ищцата О. И. К., като първият се е отказал от наследството на родителите си през 2004г.

С влязло в сила решение по гр. д.№75616/1999г. на СРС /окончателно решение № 1688/2003г. по гр. д.№ 1729/2002г. на ВКС/ правото на собственост върху процесния имот е възстановено на наследниците на И. и Д. К.. С нотариален акт №189/13.12.2004г. ищцата е призната за собственик на процесния имот въз основа на гореописаните документи, по наследство и реституция.

С Решение от 10.02.2011г. по гр. д.№03178/2006г. на СГС, оставено в сила с решение от 19.05.2014г. по в. гр. д.№2820/2012г. на C. и недопуснато до касационно обжалване с определение от 18.05.2015г. на ВКС, III г. о., е признато за установено по предявен от ищцата О. К. против Н. П. и Х. П., че договор за покупко - продажба на жилище, сключен по реда на Закона за държавната собственост, между областния управител на област София като продавач и Х. П. като купувач, на основание заповед от 28.01.1991г. по чл. 120 НДИ на Председателя на ВИК на ОбНС„Средец“ за продажба на държавен имот, е нищожен на основание чл. 26, ал. 1, предл. 1 ЗЗД, вр. чл. 5 и чл. 7 ЗАВОИ и §2 от ПЗР от Наредба за прилагане на чл. 5, ал. 2 ЗАВОИ - поради противоречие със закона, и е отменен на основание чл. 431, ал. 2 ГПК(отм.) договор за покупко-продажба на жилище, сключен по реда на ЗДС на 10.08.1999г. Въззивният съд е разгледал възражението на ответника за придобиване на имота по давност. Посочил е, че ответникът се позовава както на кратката придобивна давност по чл. 79, ал. 2 ЗС в качеството на добросъвестен владелец - въз основа на правно основание, годно да го направи собственик, така и на общата придобивна давност по чл. 79, ал. 1 ЗС. Приел е, че процесният договор за покупко - продажба на жилище, сключен по реда на ЗДС, не представлява правно основание, годно да направи ответника собственик на имота, предвид установена нищожност на същия с влязло в сила съдебно решение. Неоснователно е твърдението на жалбоподателя, че нищожността на договора се дължи на опорочена форма за валидност, който порок не му е бил известен. Нищожността е прогласена в хипотезата на чл. 26, ал. 1, предл. 1 ЗЗД - поради противоречие с чл. 5 и чл. 7 ЗАВОИ и §2 от ПЗР от Наредба за прилагане на чл. 5, ал. 2 ЗАВОИ. Следователно ответникът не може да се позове на кратката петгодишна придобивна давност по чл. 79, ал. 2 от ЗС. От одържавяването през 1968г. до възстановяване на правото на собственост на ищцата с влязлото в сила на 22.10.2003г. решение по гр. д.№75616/1999г. на СРС, процесният имот е държавна собственост. С влизане в сила на изменението на чл. 6 ЗС, според което собствеността на държавата и на общините е публична и частна, и разпоредбата на чл. 86 ЗС, в действащата към този момент редакция (ДВ.бр. 31/1990г.) не може да се придобие по давност правото на собственост на вещ, която е държавна или общинска собственост. Тази забрана по отношение на частната държавна и общинска собственост отпада с изменението на нормата със ЗИД ЗС /ДВ бр. 33/1996г., в сила от 01.06.1996г./. С §1 от същия закон е разпоредено спиране на давността за придобиване на държавни и общински имоти до 31.12.2007г. Възможността да се придобие по давност недвижим имот, частна общинска собственост за периода от 01.06.1996г. до 01.06.2006г., с оглед разпоредбите на чл. 86 ЗС и §1 ЗИД на ЗС (ДВ.бр. 46 и 105/2006г.), следва да се приема в смисъл, че давностният срок за придобиване на недвижими имоти - частна държавна или общинска собственост, спира да тече към 31.05.2006г. и при изчисление при релевирано възражение за придобивна давност на имот - частна държавна или общинска собственост, срокът, който би дал основанието /при наличие на останалите елементи от фактическия състав на чл. 79, ал. 1 ЗС/, да се придобие на правото на собственост по оригинерен начин, следва да е изтекъл или да изтича като крайна дата на 31.05.2006г. 01.06.1996 година. Към 01.06.1996г. е в действие правилото на чл. 86 ЗС /ред, ДВ. бр. 33/1996 г./, според което не могат да се придобиват по давност имоти, публична общинска собственост, или по аргумент на противното - в рамките на този срок може да бъде придобит имот частна общинска собственост. Исковата молба по настоящото дело е подадена на 30.03.2005г., с което се прекъсва теченето на придобивната давност. През периода от 1990г. до 1999г. ответникът твърди, а и от представените по делото писмени доказателства се установява, че са извършени от него действия, насочени към придобиване правото на собственост от държавата чрез покупко - продажба, което изключва субективния елемент на владението - намерението да се свои вещта, и опровергава презумпцията по чл. 69 ЗС. Следователно възражението на ответника за придобиване правото на собственост върху процесния имот на основание изтекла придобивна давност по чл. 79, ал. 1 или ал. 2 ЗС, е неоснователно.

Върховният касационен съд, състав на ІІ г. о., намира, че не са налице предпоставките за допускане на касационно обжалване на решението, поради липса на сочените от касатора основания по чл. 280, ал. 1, т. 1 и ал. 2 ГПК.

Съобразно разясненията, дадени в ТР № 1/19.02.2010 г. по тълк. дело № 1/2009 г., ОСГТК, ВКС, касаторът трябва да посочи правния въпрос от значение за изхода по конкретното дело в мотивираното изложение по чл. 284, ал. 1, т. 3 ГПК. Той трябва да се изведе от предмета на спора, който представлява твърдяното субективно право или правоотношение и да е от значение за решаващата воля на съда, но не и за правилността на съдебното решение, за възприемането на фактическата обстановка или за обсъждане на събраните по делото доказателства. Посоченият от касатора правен въпрос определя рамките, в които следва да се извърши селекцията на касационните жалби по реда на чл. 288 ГПК. Съобразно чл. 280, ал. 2 ГПК /изм.ДВ, бр. 86/2017г./, независимо от предпоставките по алинея първа въззивното решение се допуска до касационно обжалване при вероятна нищожност или недопустимост, както и при очевидна неправилност.

Не са налице посочените основания за допускане касационно обжалване на въззивното решение по чл. 280, ал. 2, предл. 2 и 3 ГПК, а именно – недопустимост и очевидна неправилност. Касаторът твърди, че въззивният съд се е произнесъл по иск, за който няма данни да е заведен от лицето, посочено като ищец. Въззивният съд е констатирал, че исковата молба е подадена от адвокат М. К. на 30.03.2005г., с приложено пълномощно от Т. И. Т., пълномощник на ищцата по пълномощно от 11.02.1999г., с нотариална заверка на подписа на О. К., извършена от консулската служба на посолството на РБългария във Вашингтон. Впоследствие е представена декларация по делото с нотариална заверка от 04.01.2006г., с която ищцата е потвърдила извършените от пълномощниците процесуални действия. Пълномощно с нотариална заверка от 17.02.2021г. на подписа на О. К. /придружена с апостил/ в полза на представляващия я адвокат, с потвърждаване на всички процесуални действия, е представено и пред въззивната инстанция. При това положение дори да се приеме, че е налице нередовност на исковата молба, то впоследствие тези процесуални действия са потвърдени от последната. Доводите на касатора по отношение на това, че са „невалидни“ документите, с които О. К. е удостоверила пред съответните длъжностни лица в САЩ своята самоличност и че завереният документ е изписан на български език, не могат да се разглеждат в производството по чл. 288 ГПК, нито да послужат пряко като основание по чл. 280, ал. 2, предл. 2 ГПК за допускане касационно обжалване поради недопустимост на въззивното решение. Поддържаните от касатора доводи по отношение на нередовностите на исковата молба и пълномощията на процесуалните представители на ищцата, както и по отношение нейната напреднала възраст, не могат да предпоставят допускане на касационно обжалване на въззивното решение и в хипотезата на чл. 280, ал. 2, предл. 2 ГПК. Като квалифицирана форма на неправилност, очевидната неправилност е обусловена от наличието на видимо тежко нарушение на закона или явна необоснованост, довели до постановяване на неправилен, подлежащ на касационно обжалване съдебен акт, когато законът е приложен в неговия обратен, противоположен смисъл или когато е приложена несъществуваща или отменена правна норма. Твърденията на касатора не могат да се изследват в настоящото производство по чл. 288 ГПК. В него не се констатира наличие на видимо тежко нарушение на закона или явна необоснованост, довели до постановяване на неправилен съдебен акт.

Поставеният в хипотезата на чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК въпрос е изцяло неотносим към изхода на делото. Той не е обсъждан от въззивния съд като включен в предмета на спора пред него и не е намерил отражение в мотивите му. Решаващите му изводи са за недоказаност на твърденията на ответника, че е придобил процесния апартамент по давност след 1990г., предвид всички предприети действия, насочени към придобиване на правото на собственост от държавата, изключващи субективния елемент на владението. В тази връзка са обсъдени събраните доказателства и въз основа на тях са изложени подробни фактически и правни изводи. Следва да се има предвид, че едва след 01.06.1996г. може да се осъществи владение върху имот – частна държавна/общинска собственост, но не и по-рано, каквито са твърденията на касатора /от 1990г. / поради изричната законова забрана. В останалата си част изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК съдържа касационни оплаквания и въпроси, изискващи преценка на фактите по делото, които не могат да бъдат разгледани в производството по селекция на касационната жалба.

При този изход на спора в полза на ответника по касация следва да се присъдят направените разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 1670 лева за производството по чл. 288 ГПК, съгласно представените доказателства.

По изложените съображения, Върховният касационен съд, състав на ІІ г. о.

ОПРЕДЕЛИ :

НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение № 262772/23.08.2022г. по гр. д. № 3548/2021 г. на Софийски градски съд.

ОСЪЖДА Х. Г. П., [населено място] да заплати на О. И. К., постоянно пребиваваща в САЩ, 1670 лева разноски за адвокатско възнаграждение в производството по чл. 288 ГПК.

Определението е окончателно.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: