- 5 -

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 2442

гр. София, 10.08.2023 година.

Върховният касационен съд, гражданска колегия, ІV-то отделение, в закрито заседание на 12.04.2023 (дванадесети април две хиляди и двадесет и трета) година в състав:

Председател: Зоя Атанасова

Членове: Владимир Йорданов

Димитър Димитров

като разгледа докладваното от съдията Д. Д. гражданско дело № 50 по описа за 2023 година, за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 288 от ГПК като е образувано по повод на касационна жалба с вх. № 75 412/10.11.2022 година, подадена от „М. Д. ООД [населено място], против решение № 2395/31.08.2022 година на Софийски градски съд, гражданска колегия, ІV-Е въззивен състав, постановено по гр. д. № 7285/2021 година.

С обжалваното решение съставът на Софийски градски съд е потвърдил първоинстанционното решение № 20 240 002/30.10.2020 година на Софийския районен съд, първо гражданско отделение, 42-ри състав, постановено по гр. д. № 15 959/2020 година, с което „М. Д. ООД [населено място] е осъдено на основание чл. 233, ал. 1, изр. 1 от ЗЗД да предаде на А. П. М. държането на недвижим имот: дентална рентгенова лаборатория, намиращ се в [населено място], [улица], офис 4.

В подадената от „М. Д. ООД [населено място] касационна жалба се излагат доводи за това, че въззивното решение е постановено в нарушение на материалния закон, при съществени нарушения на съдопроизводствените правила, което е довело и до неговата необоснованост. Поискано е същото да бъде отменено и вместо него да бъде постановено друго, с което предявеният от А. П. М. против дружеството отрицателен установителен иск по чл. 233, ал. 1, изр. 1 от ЗЗД да бъде отхвърлен. В изложението си по чл. 284, ал. 3, т. 1 от ГПК „М. Д. ООД [населено място] твърди, че са налице основанията за допускане на касационно обжалване на решението на Софийски градски съд по чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 3 от ГПК.

Ответникът по касационната жалба А. П. М. е подал отговор с вх. № 88 339/20.12.2022 година, с който е изразил становище, че не са налице предпоставките за допускане на касационно обжалване на решение № 2395/31.08.2022 година на Софийски градски съд, гражданска колегия, ІV-Е въззивен състав, постановено по гр. д. № 7285/2021 година и такова не трябва да се допуска, а ако се допусне жалбата се оспорва като неоснователна като е направено искане за оставянето й без уважение и за потвърждаване на оспорваното с нея решение.

„М. Д. ООД [населено място] е било уведомено за обжалваното решение на 10.10.2022 година, а подадената от него касационна жалба е с вх. № 75 412/10.11.2022 година. Поради това и с оглед разпоредбата на чл. 60, ал. 6 от ГПК е спазен предвидения от чл. 283, изр. 1 от ГПК преклузивен срок за обжалване като жалбата отговаря на формалните изисквания на чл. 284 от ГПК. Същата е подадена от надлежна страна, поради което е допустима.

Върховният касационен съд, гражданска колегия, ІV-то отделение, преценявайки въпросите посочени от жалбоподателя в подаденото от него изложение на основанията за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1 от ГПК, намира следното:

При постановяване на решението си съставът на Софийски градски съд е посочил, че не било спорно по делото, а се установявало и от представените писмени доказателства, че на 17.09.2013 година между А. П. М., в качеството на наемодател, и „М. Д. ООД [населено място], в качеството на наемател, бил сключен договор за наем, по силата на който наемодателят предоставил на наемателя за временно възмездно ползване свой недвижим имот, представляващ „дентална рентгенова лаборатория“ в [населено място], район „В.“, [улица], за срок от 10 години, считано от 01.12.2013 година до 1.12.2023 година, срещу заплащането на наемна цена от 1000.00 лева месечно, впоследствие увеличена на 1200.00 лева-съгласно анекс от 30.05.2018 година. Според клаузата на чл. 1.2 от договора наемателят поел задължение да не преотдава под наем частично или изцяло имота на трети лица. В чл. 6 от договора били визирани основания за едностранното му прекратяване от наемодателя, като такива били: „неспазване задълженията поотделно на всички членове на 5 от договора от страна на наемателя“ (чл. 6.4), както и с едномесечно предизвестие (чл. 6.5), каквато възможност била предвидена и за наемателя. Ограничението за преотдаване на имота на трети лица от страна на наемателя било преодоляно със сключения между страните на 1.10.2015 година анекс към договора за наем, който не бил оспорен от страна на А. П. М.. Установявало се по делото, че с нотариална покана от 19.12.2019 година, връчена на „М. Д. ООД [населено място] на 2.01.2020 година, М. отправил до дружеството наемател едномесечно предизвестие за прекратяване на наемния договор „на основание чл. 6.5“ от същия, считано от получаване на нотариалната покана. Поканата била изпратена от адвокат Зора О., разполагаща с мандат да представлява А. П. М. и да осъществява процесуално представителство в съдебни производства срещу „М. Д. ООД [населено място], което било видно от приложеното по делото „адвокатско пълномощно“ с дата 16.12.2019 година, съставено непосредствено преди депозиране на поканата в нотариална кантора за връчване на адресата, което, преценено съвкупно и с изявлението на М. от 14.10.2020 година за потвърждаване на извършените от пълномощника действия (чл. 235, ал. 3 от ГПК), налагало извод, че изявлението за прекратяване на наемния договор било валидно извършено и било произвело съответни правни последици. Доколкото соченото по-горе прекратително основание било по чл. 6.5 от наемния договор-с едномесечно предизвестие, което кореспондирало и на нормативно установената в разпоредбата на чл. 238 от ЗЗД възможност за прекратяване на наемните договори без определен срок чрез отправянето на едномесечно предизвестие от всяка от страните до насрещната страна, безпредметно се явявало изследването на виновно неизпълнение на договорно задължение от страна на наемателя, предпоставящо възможност за прекратяване (в действителност-разваляне) на договора от насрещната изправна страна. Затова към датата на подаване на исковата молба от А. П. М. на 15.04.2020 година (по пощата) наемният договор бил прекратен (считано от 3.02.2020 година, когато бил изтекъл срокът на едномесечното предизвестие), поради което и наемателят дължал връщане на наетата вещ. Ирелевантни за възникване задължението на наемателя да върне вещта били основанието за прекратяване на договора и датата, на която било станало това. Релевантно в случая било обстоятелството, че към посочената дата 15.04.2020 година, прекратителният ефект бил настъпил, поради което и непаричното притезателно право на А. П. М.-наемодател да иска връщане на наетата вещ, което било предмет на настоящото съдебно производство, безспорно било възникнало. Тъй като не било спорно между страните, че задължението на наемателя за връщане на наетия имот до момента не било изпълнено, предявеният от А. П. М. иск за опразване на наето помещение по чл. 233, ал. 1 от ЗЗД се явявал основателен и доказан.

С изложението си по чл. 284, ал. 3, т. 1 от ГПК „М. Д. ООД [населено място] е поискало въззивното решение на Софийски градски съд да бъде допуснато до касационно обжалване по правните въпроси за това длъжен ли е въззивният съд да се произнесе по всички доводи, възражения и оплакванията на страната, наведени с въззивната жалба? и за това следва ли въззивният съд да обсъди всяко от събраните по делото доказателства за установяване на правнорелевантните факти и да формира собствени мотиви?. Твърди, че така както е постановено решенето на Софийски градски съд е в противоречие с ТР № 1/04.01.2001 година, постановено по тълк. д. № 1/2000 година на ОСГК на ВКС, ТР № 1/09.12.2013 година, постановено по тълк. д. № 1/2013 година на ОСГТК на ВКС и решение № 12/16.02.2016 година, постановено по гр. д. № 2184/2015 година по описа на ВКС, ГК, ІІІ г. о.

Така поставените от „М. Д. ООД [населено място] не обуславят допускането на въззивното решение на Софийски градски съд тъй като при постановяването му е съобразено произтичащото от закона и конкретизирано в съдебната практика задължение на съда да се произнесе по всички релевантни за спора доводи, възражения и оплаквания на страната наведени с въззивната жалба, а също така и със задължението на въззивната инстанция, като такава по същество да обсъди всяко едно от събраните по делото доказателства за установяване на правнорелевантните факти и да изложи собствени мотиви по отношение на тях. Въззивната инстанция се е произнесла по оплакванията във въззивната жалба, за това дали е прекратен наемния договор, за това в кой момент е станало това, а също така и по отношение на оплакванията по отношение на потвърждаването на действията на адвокат Зора О. по прекратяване на наемния договор. В случая не е обсъждана молба на А. П. М., с която той уведомявал „М. Д. ООД [населено място], че ще посети имота във връзка с упражняването на правата си по сключения между тях договор за наем. Именно от тази молба дружеството извежда твърдението си, че М. се е дължал като наемодател и не е знаел за прекратяването на наемния договор. Това обаче само по себе си не предпоставя допускането на исканото касационно обжалване, тъй като посочената молба е отправена преди извършеното потвърждаване на действията без представителна власт по прекратяване на наемния договор. В случаите на такова потвърждаване действията без представителна власт пораждат действие от момента на извършването си, поради което и по-късно извършените от лицето, от което име е действено без представителна власт действия, но преди узнаването и потвърждаването във връзка със съответното правоотношение са без правно значение и не могат да доведат до отпадане на правното значение на потвърдените действия.

Предвид на изложеното не са налице предвидените в чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 3 от ГПК предпоставки за допускане на касационно обжалване на решение № 2395/31.08.2022 година на Софийски градски съд, гражданска колегия, ІV-Е въззивен състав, постановено по гр. д. № 7285/2021 година по подадената против него от „М. Д. ООД [населено място], касационна жалба с вх. № 75 412/10.11.2022 година и такова не трябва да се допуска.

С оглед изхода на делото „М. Д. ООД [населено място] ще трябва да заплати на А. П. М. сумата от 2000.00 лева, представляваща направени разноски за адвокатско възнаграждение пред касационната инстанция.

По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на Четвърто отделение

ОПРЕДЕЛИ:

НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 2395/31.08.2022 година на Софийски градски съд, гражданска колегия, ІV-Е въззивен състав, постановено по гр. д. № 7285/2021 година.

ОСЪЖДА „МЕДИКА ДЕНТ“ ООД [населено място], район „В.“,[жк], [улица], офис 4 да заплати на А. П. М. с ЕГН [ЕГН] и съдебен адрес [населено място], [улица], ет. 2, чрез адвокат Зора О. от САК, сумата от 2000.00 лева, представляваща направени разноски за адвокатско възнаграждение пред касационната инстанция.

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване.

Председател:

Членове: 1.